нея. Колин яростно заблъска по гърдите му.
— Най-добре е сега да ти се прииска, по дяволите.
Ян кръстоса ръце на гърдите си, а опитите й да го изхвърли от стаята останаха безуспешни. Тя замахна и силно го удари по лицето. Колин усети как кръвта й се оттича от лицето и отстъпи назад. Най-накрая се сети да бъде предпазлива и се вразуми.
Очите му опасно потъмняха. Тя инстинктивно направи още една крачка назад, за да се предпази от гнева му, обърна се да побегне, но ръката му се протегна и я сграбчи през кръста, като я придърпа към себе си.
— Остави ме на мира — умолително каза тя, а гневът й вече не й даваше кураж.
Той я вдигна на ръце и я върна в леглото. Подхвърли я върху него и тя потъна в мекия дюшек. Като давещ се плувец тя започна да се бори, за да запази равновесие и да се изправи.
Преди да може да направи това, Ян беше там, а мускулестото му тяло беше до нея. Дългите му крака я заклещиха и не й позволиха вече да помръдне. Той тихо и нежно се засмя, а очите му закачливо блещукаха. Дългите му пръсти си играеха с блузата й, развързваха връвчиците й и тя се плъзна надолу и пред погледа му се разкриха раменете й.
Устните му горяха по тялото й и се придвижваха нагоре по извивката на врата й. Колин почувства как и тя отново бързо и неуморно започва да се разпалва. Тя се опита да не му обръща внимание, да не си мисли за това, но опитите й напълно се провалиха. Беше напълно подвластна на желанията си, които я изпепеляваха. Тя затвори очи пред погледа му, поглед, който й казваше, че той е победителят, и го знае.
Мразеше го. Не, обичаше го.
— Искаш ли да си тръгвам. Колин?
Колин отвори очи. Погледът му беше тържествуваш.
— Ти си жесток, Ян.
— Да — той злобничко се усмихна. — Кажи ми, че искаш да остана.
Искаше й се да може да му се подиграе, но не можеше. Вече нямаше връщане назад за Колин.
— Не си тръгвай.
Думите й прозвучаха толкова нежно, че Ян се почуди дали не ги беше създал собственият му копнеж. Но когато се протегна да погали нежната й буза, поруменяла от желание, той го видя в погледа й. Тя искаше той да остане. Той наведе глава да целуне меките й като коприна устни, за които толкова често сънуваше. Колин отвори уста да позволи на езика му да се порови, да опита сладостта отвътре. Той я придърпа по- близо, нетърпелив да почувства тялото й плътно до неговото.
Целувката му се плъзна надолу по стройната й шия, до едната гърда, а после другата. Като че ли бяха наедрели и станали по-твърди, а майчинството беше изпълнило тялото й за неговото дете. Никога не беше, се чувствал толкова задоволен, толкова възбуден. Той бързо я съблече, а пред погледа му се показа съвсем леко заобленият й корем, но той го забеляза с острия си поглед. Той нежно опипа издутината, а всеки допир го караше да се удивява.
Ян целуна корема й, а тя трепереше при допира с влажните му устни. Колин мислеше, че може да полудее от упорития му преглед, а всяко нежно докосване я караше да се задъхва от желание. Най-накрая тя го придърпа към себе си, а пръстите й задърпаха панталона му в желанието й да го свали. Той й помогна и след миг вече лежеше гол до нея. Устните й търсеха неговите и настояваха за неговото внимание. Той й го предостави.
В този момент нищо друго не беше от значение. Обещания, заплахи, клетви — всичко се стопи на светлината на нещо по-силно, по-властно. Тя искаше само едно нещо, един мъж.
Ян внимателно се измъкна от леглото и облече дрехите си. Той погледна Колин, която спеше, и почувства как изведнъж го обзема чувство за вина. Те като че ли никога не бяха на едно мнение, но страстите им можеха да надминат конфликта им и да ги сближат. Но когато това свършеше, свършваше и примирието. Той съжаляваше за това с цялото си същество.
Той стоя цяла вечност да гледа как Колин спи дълбоко и непробудно. Мислите му го върнаха на това, което го беше довело в стаята й най-напред, когато виковете й го бяха разтревожили, докато минаваше покрай вратата. От тъмните кръгове около очите й разбра, че не е спала спокойно, и той се зачуди какво ли я терзаеше. Да не би да беше този Дрю, когото викаше?
В ума му се прокрадна ревността и превзе чувствата му. Тя беше признала, че обича Дрю, а от това сърцето на Ян болезнено се сви. Кой беше този мъж? И защо го беше излъгала за него, когато я беше попитал?
Измъчваха го въпроси, които се свиваха на ужасен възел на дъното на стомаха му. Той си тръгна, неспособен повече да го понесе.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Сънят отново я навести и Колин се събуди от дълбокия си сън. Беше толкова истински, толкова страшен, че тя не можеше да се отърве от чувствата, които беше предизвикал. И сега, след като се беше събудила, Колин продължаваше да вижда Андрю, в чиито очи имаше страх, а ръчичките му се протягаха към нея. Той я викаше да му помогне, но тя не беше успяла.
Някакво дълбоко и тревожно чувство обхвана Колин, нещо толкова свирепо, че тя направо се сепна. Същото това чувство я водеше и я караше да стане от леглото. Тя се наметна, но все още не знаеше какво я тласка. Тя се поддаде на властта му и му позволи да я води, да я изведе от стаята в коридора. Тя бавно отиде до следващата врата. Стаята на Ян.
Отвори вратата и тихо се придвижи в мрака. Когато застана до леглото му, тя се поколеба, защото не разбираше напълно това, което щеше да направи. Очите й бяха свикнали със светлината в стаята, тя се огледа и веднага забеляза ножа на нощното му шкафче. Той беше на постоянното си място и на Ян му беше лесно да го достигне, ако някога му дотрябва. Колин започна да го разглежда, а дългата му дръжка блестеше на тъмното.
Колин протегна ръка и докосна изящните орнаменти. На пипане беше хладен, но тя чувстваше как някаква странна топлина се разлива в нея. Почувства се зла и грозна. Ръката й бавно обхвана дръжката, здраво и непоколебимо. Мисълта за Андрю й даваше прилив на сили.
Ако Ян не беше отхвърлил сина си в омразата си към Блеър, сега Андрю нямаше да е в опасност. Дори фактът, че тя никога нямаше да може да му бъде майка, щеше да бъде по-приемлив от това, което сега беше принудена да прави. Трябваше да убива, за да спаси живота на сина си… знаеше, че би направила всичко, за да предпази Андрю, дори би отнела живот. Нали така?
Тази мисъл изненада Колин и я накара да се задъха и е това да изчезнат й последните й съмнения. Тя се презираше, но в същото време й беше безразлично. Майчинството беше най-важно. Беше по-силно и по- здраво вкоренено в нея, отколкото това ново и объркано любовно чувство.
Тя си затвори очите и вдигна ръка да замахне. В съзнанието й изникна Андрю, който я викаше, а това още повече я подтикваше. Ян се размърда. Тя скри ножа зад гърба си.
— Колин?
Тя изведнъж се сепна и в съзнанието й настъпи прилив на чувства. Изпита всичко наведнъж — страх, омраза, любов, гняв, объркване. Всичките тези чувства се смесиха и се заблъскаха едно в друго. Тя не можеше да говори, не можеше да избяга, стоеше вцепенена духом и телом.
Ян се протегна и докосна бузата й. Беше като шок и тя се отдръпна една крачка назад.
— Какво има, Колин?
Тя усети, че зад нея е шкафчето и остави ножа отгоре. Колин поклати глава.
— Нищо — прошепна тя най-накрая.
В съзнанието на Ян прозвуча сигнал за тревога, както винаги ставаше, когато пред него се изпречеше опасност. Той обаче не му обърна внимание в нежеланието си да приеме, че Колин може да е причината.
— Защо си в моята стая? Какво те е довело тук?
— Нищо — повтори тя сковано. Ян погали ръката й. Студена беше.
— Най-добре се връщай в леглото. Замръзваш.
