централната част на Цейлон. Както сами виждате, това е приказен камък, ненадминат по красота, блясък и прозрачност.
Двеста души ахнаха едновременно, поразени от притегателната сила на прочутия камък.
Тази сила можеше да служи както на божественото добро, така и на демоничното зло.
На всички присъстващи рубинът нашепваше различни слова. Тайнственото му послание беше единствено за всеки. На едни обещаваше ласкателства, на други финансова осигуреност, а на трети небивали чувствени наслади.
Хората в залата не помръдваха, обзети от необяснимо безпокойство и напрежение. Сякаш сред тях беше нахлула древната история на човечеството и се възраждаха спомени още от антични времена — от самото създаване на човешкия род.
Този камък несъмнено беше способен да омагьосва. Говореше се, че „Окото на Шива“ може да направи човека богоподобен, да го дари с неизтощимо сладострастие и с издръжливостта на тигър. В този момент всички мъже в залата си спомниха за невероятните слухове, които съпътстваха рубина още от самото обявяване на търга.
Лондон говореше за вълшебни еротични ритуали, за това как владетелите от Ориента, благодарение на силата на този камък, дарявали с наслада за една нощ стотина жени от харемите си.
Носеше се и мълвата, че ако по време на любовната игра рубинът се постави между горещите тела на мъжа и жената, от съприкосновението се получавали искри и двамата изпитвали неземно, изпепеляващо блаженство.
Много от присъстващите дами
Само един човек гледаше рубина по начин, различен от сляпото страхопочитание на останалите. Беше висок мъж с тюрбан на главата. Стоеше в един закътан ъгъл в дъното на залата.
Влизането му преди десетина минути предизвика вълна от любопитство. Присъстващите за първи път виждаха този чужденец, явно с благороден произход, с проницателни абаносови очи и самоуверено безстрастно изражение на лицето, сякаш издялано от махагон.
При вида на изсечените му, мъжествени черти много от иначе недоверчиво настроените дами решиха, че тайнствените слухове за рубина и раджата на Ранапур са верни.
Из Лондон се говореше, че палатът му бил с настилка от чисто злато, а харемът му — препълнен с екзотични красавици, които ревностно се надпреварвали да вкусят плодовете на неговата мъжественост.
Говореше се също, че този мъж бил опитен и ненаситен любовник, че можел да дари жената с неземна наслада и че всяка една, докосната от него, до края на живота си оставала доброволна пленница на любовта му.
Като наблюдаваха изсеченото му лице и изваяния орлов нос, някои благопристойни дами си помислиха, че с радост биха дали всичките си богатства, за да прекарат поне една нощ в леглото на раджата. А масивната фигура на телохранителя му, застанал встрани, придаваше на окръжаващата го тайнственост и някакво пикантно страхопочитание.
Хорас Пърди обаче имаше други грижи и малко се интересуваше от това как езическият принц доставял наслада на жените си.
— Това е камък, достоен за съкровищницата на крал — продължаваше търговският агент с напевен тон, като вдигна още по-високо рубина. Мислено той вече пресмяташе как ще оползотвори солидната си комисиона. — „Окото на Шива“ наистина ще направи от притежателя си човек, на когото всички да завиждат. Този момент ще остане в историята. За него ще разказвате на децата и внуците си.
Докато говореше, Пърди леко завъртя рубина. В кристалното сърце на камъка сякаш лумна огън, който хвърляше горещи кървавочервени искри.
Много сърца забиха лудо при тази гледка. Много от присъстващите, които бяха дошли само от любопитство, решиха да се включат в наддаването.
Всичко това беше добре дошло за Хорас Пърди.
Той присви очи и завъртя камъка още веднъж, за да нажежи още повече публиката и да подбере вероятните купувачи. Само няколко минути му бяха достатъчни да реши, че те са петима — всичките с огромно богатство и влияние.
Ноздрите му леко се разшириха. Пърди изчакваше. Пресмяташе наум суми и проценти. Опитваше се да предвиди колко високо ще се вдигне наддаването тази вечер и обмисляше как да изкопчи повече.
Работата на търговския агент си беше чисто изкуство, което Хорас Пърди владееше до съвършенство. Алчността, безочието и похотливостта бяха сигурни оръжия в ръцете му. Той старателно разпалваше тези страсти у клиентите си, а после изкусно ги насочваше срещу тях самите.
Но днес Пърди се чувстваше необичайно неуверен. Първо, не можа да устои на очарованието на рубина, който пламтеше в ръката му. Второ, силно го притесняваше тайнственият раджа, потънал в мислите си, застанал в задната част на залата, охраняван от този огромен мъж с безизразно лице и смъртоносна кама в ръката.
Търговският агент не успяваше да отпъди от съзнанието си и една друга тревога. Вчера в сградата за търгове отново бе пристигнала анонимна бележка, в която с потресаващи детайли се описваше какво точно ще се случи на човека, предявил претенции към рубина.
На Хорас Пърди му бяха добре известни всички мрачни легенди за този камък. Хилядолетия изваяната от природата огнена прелест бе лежала, приютена в недрата на плодородната цейлонска земя.
Но в момента, когато човешка ръка бе докоснала рубина, той сякаш се бе превърнал в символ на злото. За него се бяха водили кръвопролитни битки. Той бе ставал причина хората да обезумяват, а всички, които се бяха осмелили да го притежават, бяха загинали от жестока смърт. И сякаш с всяка нова жертва пурпурните му огньове се разгаряха по-силно, а пламъците им ставаха по-ярки и ослепителни.
Хорас Пърди не обръщаше внимание на тези истории или поне се опитваше да не мисли за тях. По време на дългогодишната му служба през ръцете му бяха минали много безценни камъни и той като че ли бе претръпнал за тяхното очарование. Поне самият той бе убеден в това… до момента, в който видя „Окото на Шива“.
Пръстите му леко потръпваха и най-голямото му желание беше всичко вече да е свършило, да си бъде вкъщи с чаша портвайн в ръка, доволен от обещаната четирипроцентова комисиона.
И въпреки това той отлагаше началото на наддаването, обхождайки залата с поглед с надежда да намери най-запаления купувач. Цял Лондон тръпнеше в очакване на научи името на този щастливец.
Джулиан Фицрой Деверил Пейгън, маркиз на Хамптън и Стонтън, виконт Сент Сир, наследник на Сефтън беше с благороден произход, който не подлежеше на съмнения, и наследник на стар род, който водеше началото си още по времето на нормандското нашествие. При него обаче нещата се бяха стекли по малко странен начин. Роден и отрасъл в Индия, той бе наполовина езичник, каквото беше и името му. Баща му, десетият херцог на Сефтън, от дълги години бе оставил сина си на произвола на съдбата — поне така се говореше. И сега той живееше в Цейлон и без да пести средства и енергия, разработваше плодородната цейлонска земя, в чиито недра преди стотици години бе открит рубинът.
Преди дванадесет години маркизът бе спечелил на карти малка корабна компания, която бе превърнал в могъща империя за по-малко от пет години. До Пърди бе достигнала мълвата, че сега Сент Сир иска да притежава „Окото на Шива“ за своята колекция от скъпоценности, която се пазеше в къщата му — внушителна сграда в англоиндийски стил, построена на един от обвитите в мъгла хълмове в цейлонските кафеени плантации.
Мисълта за последната анонимна бележка, получена малко преди началото на търга, отново жегна Пърди. Той потръпна и забрави за Сент Сир. Зловещите думи звучаха в главата му и не му даваха мира.
Да, наистина имаше нещо тайнствено в този камък, разтревожен си каза той. Имаше нещо, което… нещо почти…
Точно в този миг очите му срещнаха студения изпитателен поглед на раджата и за първи път в живота си Хорас Пърди усети, че не може да помръдне, да си поеме дъх, прикован от тъмната магия на този взор, който бе твърд и лъчист като обсидиан. С огромно усилие той успя да се хване за подиума и да се отърси от тази магия.
