Чевръсто сгъна листчето и го пъхна в джоба си.
— Сто и двадесет хиляди лири! — тържествено обяви той.
Това, разбира се, бе твърде голям риск, но Пърди беше убеден, че си заслужава.
Публиката ахна. Младият граф на Белингам несдържано изруга. Без агентът да забележи, пликът се плъзна покрай джоба му и падна на земята.
— Кой каза…
Сър Хъмфри рязко вдигна ръка от петия ред.
— Сто и тридесет! — напевно извика Пърди и вече виждаше пред очите си елегантната къща, която щеше да си купи близо до Риджънт стрийт. „Добре е направил Господ, когато е създал и алчни хора!“ — помисли си той.
Въпреки това той умело прикри задоволството си, като придаде на изпитото си лице безпристрастно делово изражение.
— Сто и тридесет хиляди от джентълмена на петия ред. Други предложения?
Фабрикантът нервно вдигна ръка.
— Сто и четиридесет хиляди!
— Сто и седемдесет хиляди! — миг по-късно обяви сър Хъмфри. Лицето му беше покрито с червени петна.
„Сигурно страда от сърце — реши Пърди. — Няма съмнение, че това е последствие от пикантната индийска кухня. А може би и от индийските курви, които е сменял в леглото си.“ Агентът присви очи, молейки се сърцето на Хъмфри да издържи поне до края на наддаването.
Пърди взе кутийката с рубина и я наклони така, че светлината от полилеите да се пречупи в камъка. От кървавочервената сърцевина лумнаха ослепителни огньове.
— Сто и седемдесет хиляди. Кой дава сто и осемдесет?
Моравочервеното лице на Джон Хъмфри будеше сериозно безпокойство.
— Кой дава сто и осемдесет хиляди за този царствен рубин — най-ярката звезда на Серандип, най- бляскавия камък от съкровищниците на много раджи?
Някакво неосъзнато любопитство накара агентът да погледне към дъното на залата, за да види реакцията на мъжа с тюрбана.
Ако бе очаквал да види триумф или някакво друго човешко чувство върху лицето на раджата, той остана дълбоко разочарован. Напълно безразличен към наддаването в момента индусът разговаряше с един от телохранителите си, който ниско се поклони и излезе през вратата в дъното на залата.
Някакво едва забележимо раздвижване насочи вниманието на Пърди към втория ред.
Очите на Джеймс Ръксли проблеснаха за миг, после леко се присвиха.
— Мисля, че мога да си позволя… — провлачено започна Принцът на търговците, — двеста хиляди лири.
Залата се взриви от изумление при това равнодушно изявление. Чуха се силни ръкопляскания. Всички присъстващи — и участващи в наддаването, и зрители — изведнъж осъзнаха, че наистина са свидетели на историческо събитие.
Краката на Пърди се подкосиха. Той напразно удряше с чукчето по подиума, призовавайки залата към тишина.
— Дами! Господа, моля ви! Тишина, моля! Запазете тишина!
Необходими бяха няколко минути, за да стихнат оживените коментари и търгът да продължи.
Хорас Пърди не беше на себе си от възбуда.
— Двеста хиляди лири за „Окото на Шива“! — отчетливо произнесе той, сякаш вкусваше от сладостта на всяка дума. — Други предложения?
Докато обявяваше, агентът огледа за последен път залата. Фабрикантът се мръщеше в безсилен гняв, червеното лице на сър Хъмфри застрашително ставаше още по-червено, а младият граф се опитваше да демонстрира безразличие.
Вече се виждаше краят — без съмнение чудесен край.
— Двеста и петдесет хиляди! — сподавеният вик проехтя така диво, сякаш не беше издаден от човешко същество.
Пърди широко отвори очи и за миг онемя от изненада. Не можеше да повярва, че сър Хъмфри се е решил на тази отчаяна стъпка. Бавно се обърна към Ръксли, чиито бели ръце се бяха вкопчили в облегалката на стола.
Агентът въпросително повдигна вежди.
Принцът на търговците се намръщи и, обезумял от ярост, поклати отрицателно глава. Секунди по-късно каза нещо на кочияша си, който бързо излезе от залата.
Двеста и петдесет хиляди!
„Мога да се оттегля още утре! — ликуваше Пърди. — Не, за Бога, мога да се пенсионирам още тази вечер!“
Усети полъха на студен въздух, който идваше някъде откъм гърба му. Явно този небрежен прислужник пак беше забравил да затвори прозореца в канцеларията му? Както и да е, това вече нямаше никакво значение. Пърди повече никога нямаше да стъпи там.
Тъкмо вдигаше чукчето да обяви крайната цена, когато в залата влетя мъж, загърнат с наметало.
—
Скочи напред с насочен револвер със златна дръжка.
Обезумял от ужас, Хорас Пърди не откъсваше очи от зловещото дуло на оръжието. Целият му живот, преминал в дребни пресмятания и още по-дребни лукави хитрости, се изниза пред очите му като един миг.
Чу се прищракването на спусъка. В следващия момент към подиума полетя дъжд от куршуми. Жените пищяха и залягаха по пода. Мъжете търсеха прикритие. Единствен добре обученият асистент на Пърди запази самообладание в ужасната суматоха. Той грабна кутийката и от розово дърво, в която лежеше „Окото на Шива“
Но Хорас Пърди никога нямаше да научи за това. Куршумът го простреля точно между веждите и сега безжизненото му тяло бе простряно върху лъснатия под. И върху забравения пергаментов плик.
— Дръжте го! — извика някой. — Убийте проклетия езичник!
— Спрете го! Той е дошъл за рубина!
Една глава се надигна и внимателно огледа залата.
— Ето го негодникът!
От всичките тези викове нямаше никакъв смисъл.
Убиецът сега бе насочил револвера си към облечения в коприна раджа, който го гледаше безстрастно, без да помръдне от мястото си.
Никой не смееше да гъкне. Лицето на раджата приличаше на маска от махагоново дърво. Очите му — два скъпоценни обсидиана, бяха леко присвити. Внезапно той гърлено произнесе една дума.
Другият побеля като платно. Ръката, която стискаше оръжието, потрепера. Той хвана револвера с две ръце и изкрещя:
—
Никой от присъстващите в залата не беше в състояние да разкаже какво се бе случило след това, макар че за събитието щеше да се говори години наред.
Спомняха си само, че убиецът извикал отново, а раджата пристъпил напред.
В този миг с мълниеносно движение телохранителят Синх се хвърли към тюрбана на господаря си, освободи острия като бръснач метален обръч и го завъртя около показалеца си.
Обръчът се стрелна със свистене във въздуха, безпогрешно намери жертвата си и преряза гърлото й.
Бликна фонтан от кръв. По-голяма част от жените припаднаха.
С грациозна походка, неочаквана от човек с толкова едро тяло, раджата безшумно прекоси залата. Очите му зловещо просветнаха, когато се наведе да разгледа лицето на убития. Взе един от медните
