За миг затвори очи. Гърдите му се изпълниха с острия аромат на изсушени чаени листа. Пред себе си видя не декоративните палми-джуджета, а тучни чаени гори, стигащи чак до безоблачния лазурен хоризонт.
Господи, как му липсваше всичко това! Как мразеше тази мъртва неприветлива страна, студените безлични мъже и алчните безсърдечни жени!
Трябваше да си тръгне оттук още тази вечер!
Но раджата бързо пропъди тази мисъл от себе си. Това, разбира се, беше невъзможно. Трябваше да уреди доста формалности, свързани с рубина. Освен това искаше да направи някои неотложни покупки. Не, не беше дошъл в Лондон, за да се върне, без да е свършил работата си.
Раджата се намръщи и отвори очи. Потисна отвращението си и огледа салона. Усети прикованите върху него десетки погледи, които го гледаха с открито недоволство.
Вената на слепоочието му запулсира. Прииска му се някой да го предизвика. Един хубав пердах щеше да го разтовари от непосилното напрежение.
Не, нищо не бе в състояние да намали горчивия привкус в устата му или болката от тягостните спомени.
Но лицето му остана непроменено, без да покаже нито една от налегналите го тежки размисли. Гордостта и навикът си казваха думата.
Стоеше надменно изправен, без да трепне — като мишена за завистливите погледи. Странно, но неодобрението на мъжете не се споделяше от присъстващите в салона жени. Зяпнали от възхищение, жените за удоволствие изяждаха с очи прекрасното тяло на индиеца.
По някакъв начин те му напомняха за настръхнали кобри, готови хищно да се стрелнат върху жертвата си.
Колко лесно чуждоземното му облекло привличаше вниманието на жените, цинично си помисли раджата. Тази неконтролирана алчност, която срещна в Лондон, не преставаше да го учудва.
Но това в никакъв случай не бе неприятна изненада за него. Той беше мъж, научен умело да предизвиква и да получава плътска наслада. Според раджата такава наслада беше естествена функция на човешкото тяло и нервната система. И както във всичко останало, той и тук се стараеше да поддържа най- добрата възможна форма.
Не суетата го подтикваше да се грижи толкова старателно за прекрасното си физическо състояние. Бързите рефлекси и силното тяло бяха единствените неща, благодарение на които беше останал жив сред джунглата. За щастие, изобретателната любовна игра беше отлично средство за поддържане на хармония между тялото и духа.
Спомни си ученическите години, когато Учителят обясняваше, че божията благодат ще възнагради пълноценното единение между мъжа и жената. Раджата леко се усмихна, когато видя как една пищна блондинка с дантелени чорапи и съвсем оскъдно облекло ловко си пробива път към него.
Ако Учителят беше прав, тази вечер той щеше да бъде възнаграден с
Усмихна се още по-широко при спомена на някои от любовните техники, на които го бе научил стария Шиваджи. Да, той наистина се бе оказал усърден ученик в усвояването на уроците на
Усмивката замръзна върху лицето му, когато се огледа наоколо и видя колко безлична и изкуствена е цялата тази атмосфера в сравнение с розовия павилион, украсен с гипсови орнаменти на брега на Ганг, пълен със засмени полуголи красавици.
Изведнъж раджата замръзна на мястото си. Видя сър Джон Хъмфри, който гледаше към него с нескрита омраза. Бившият губернатор наведе лицето си, с избили по него червени петна, към партньорката си в рокля от пурпурен сатен, украсена с пера, и й прошепна нещо на ухото.
Жената се разсмя, а устните на сър Хъмфри се изкривиха в студена злобна гримаса.
Но този, към когото беше насочен неговия присмех, не показа с нищо, че го е забелязал.
Сър Хъмфри мразеше всички индийци. В Индия това беше публична тайна. Беше привърженик и радетел на суровия ред. А в същото време бе оставил районите си да изгорят от сушата. Хората и добитъкът гладуваха, докато той продължаваше да ги облага с непосилни данъци.
Скоро след това слонската трева изчезна и леопардите избягаха навътре в джунглата.
За щастие, Големият бунт бе обхванал и Индия и сега сър Хъмфри имаше вече основателна причина да мрази индийците.
Болести, убийства и омраза — това бе дал Хъмфри на Индия. И за тези заслуги бе удостоен с баронска титла.
Раджата се намръщи. Гнусеше се само от вида му.
Англичанинът настръхна сякаш прочел мислите му. Очите му блестяха, изпълнени с омраза. Наведе си и отново прошепна нещо на сладострастната си партньорка. Тя избухна в гръмогласен смях. Жената, която седеше в съседство с тях, повтори остроумията на Хъмфри на мъжа до себе си и той силно се изкикоти.
Когато обаче очите му срещнаха погледа на раджата, цялата му веселост моментално се изпари.
Индиецът разсеяно си помисли дали да не извади острия си като бръснач
Да, това сигурно щеше да бъде безкрайно интересно.
Всъщност, приятелят на сър Хъмфри бе започнал очебийно обилно да се поти.
Раджата се усмихна. Тази гледка му харесваше. Страшно му харесваше.
Тъкмо си мислеше как да си достави още по-голямо удоволствие, когато чу зад гърба си тихите стъпки на Синх.
Телохранителят бързо прошепна няколко думи с угрижено лице. Усмивката моментално изчезна от устните на раджата. Случило се беше това, от което най-много се страхуваше. Синх бе изгубил жената. Но това не беше всичко. Имаше и по-лошо, ако думите на телохранителя бяха истина…
Пропъди кошмарните мисли от главата си. Тази вечер беше определена за удоволствия или да отприщи гнева си, от което може би щеше да получи двойно по-голяма наслада.
Стисна юмруци и тъкмо се готвеше да запокити едната от декоративните палми по главата на сър Хъмфри, когато от витото стълбище долетя женски глас.
Елегантна, както винаги, с бляскави червеникави къдрици Хелена слизаше в салона.
— Колко мило от ваша страна да ни удостоите с присъствието си, Ваше Величество!
Кехлибарените й очи моментално забелязаха напрежението в залата и настръхналите двама мъже — раджата и англичанина срещу него.
— Ако бях уведомена предварително за намерението ви да ни посетите, щях да организирам един по- сърдечен прием — тя нарочно провлачваше думите, придавайки им нюанс на лека обида.
А вътрешно кипеше от гняв. По дяволите, за малко да закъснее! Не можеше ли проклетият й персонал да се справи с нещата поне веднъж както трябва? За всичко ли трябваше тя сама да се грижи?
Но царствената червенокоса жена умело прикри раздразнението си. Клиентите й бяха богати и влиятелни мъже, които добре заплащаха, за да бъдат утешавани, ухажвани и обожавани. И вместо да се намръщи, както й се искаше, тя си наложи да се усмихне, спусна се надолу по стълбата и докосна ръката на раджата с отрупаните си със скъпоценни камъни пръсти.
Устните й леко се свиха, когато усети напрегнатите до скъсване мускули на раджата. Господи, той щеше да се пръсне от ярост! Забеляза как пъхна другата си ръка в джоба.
Салонът притихна и застина в очакване какво ще се случи.
Очите на раджата изгаряха с погледа си лицето на сър Хъмфри.
— Моля за извинение, че лично не ви посрещнах, Ваше Величество. Беше крайно нелюбезно от моя страна.
