— Всичко е наред, любов моя. Не се тревожи.
Момиченцето вдигна личице — бледо и озадачено.
— Той… Той не е моят баща! Това е някакъв фокус, нали? Само някакъв номер?
Чеси я притисна още по-силно и я помилва по главичката.
— Разбира се, Елспет — прошепна тя. — А сега трябва да си храбра и да изпълняваш всичко, което ти кажат.
— Но аз не искам…
— Всичко — повтори натъртено Чеси. Тя погледна предизвикателното изражение на лицето на Джеръми и отново каза: — Всичко. Разбирате ли ме и двамата?
След напрегнато мълчание, което продължи известно време, децата кимнаха. Андрю се приближи.
— Трогателна сценка, няма що. А сега децата трябва да си починат. Защото скоро, според мен, ще имаме гости.
При тази вест ръцете на Джеръми се свиха в юмруци.
— Никога няма да успееш, чуваш ли? Никога!
Лицето на Андрю са свъси.
— Отведи ги, Луиза. Ще трябва да ги науча, че децата могат да присъстват, но не и да участват в разговора.
Докато Луиза ги набутваше обратно в съседното помещение, Андрю пристъпи към една прашна маса, близо до вратата.
— Ако не се лъжа, именно това търсеше из целия Лондон?
Отвори облицована със сатен кутия и извади инкрустиран със скъпоценни камъни правоъгълен предмет. Есмералди, рубини и диаманти проблеснаха на светлината, която се процеждаше през прозореца.
Освободи изработените от слонова кост закопчалки, а след това отвори на случайно избрана страница. Там двама любовници се смееха, наслаждавайки се един на друг, сред градина от божури. Безгрижно продължи да прелиства страниците, изрисувани с ярките цветове на скъпоценни камъни, по които любовници бяха застинали в чувствена наслада.
— Вдъхновяващо е, не смяташ ли, скъпа? — Хладни очи наблюдаваха лицето на Чеси. — Почти съжалявам, че не разполагам с повече време… — Прокара ръка по бузата й, по долната й устна. — Да… Мога да разбера защо брат ми е бил заинтригуван от теб. След като приключим тук, ще се посветим на тази книга, ти и аз. Тя предлага безброй забавления. — Отново същата студена усмивка. — Луиза може да потвърди.
Чеси преглътна, стараейки се да запази спокойствие.
— Как… Как я откри?
Тъмнорусите вежди се стрелнаха нагоре, подигравайки се на нейния опит да отвлече вниманието му.
— Все още хитруваш, така ли? Но няма значение. Почти никакво значение. И без това имаме на разположение известно време, преди да пристигнат гостите.
Усмихна се злобно, продължавайки да разлиства страниците.
— Впрочем Луиза има цяла колекция от такива книги. Тази бе собственост на доста преситен италиански благородник, който току-що я бе закупил от още по-преситен принц на Манчу. Доколкото си спомням, Луиза влизаше в цената и в двата случая. — Тънките устни се извиха нагоре. — Тя наистина е доста ненаситна. А Тони е единственият мъж, който я е отблъснал. — Той се изхили. — Но е добре да внимава. Луиза твърдо е решила да си отмъсти заради оскърблението. Но докъде бяхме стигнали? А, да. Тя вече е голям специалист по тази книга. За да се сдобие с нея, е трябвало да участва в забавленията, изобразени на всяка страница. — Той изглади гънка върху дантеления си маншет. — Не че тази цена се е оказала за нея непосилна.
Над главите им големите крила продължаваха своите ритмични, прецизни кръгове. Наскоро са били смазвани, отбеляза Чеси. Нищо чудно Андрю да бе помислил и за това.
Тя потръпна от усещането, че е попаднала в някакъв кошмар, от който няма изглед да се избави.
Но трябваше да намери начин.
В този момент нейният похитител я стисна за рамото.
— Чудя се…
Придърпа я към себе си, а в тюркоазените му очи проблеснаха налудничави пламъчета. Пръстите му се вкопчиха в деколтето и затеглиха надолу.
А след това устата му — твърда и груба — притисна нейната. Чеси се изви, стискайки здраво устни, но страхът за децата я възпираше да го одере, както й се искаше.
Той изруга, сграбчи лицето й и го задържа неподвижно.
— Отвори си устата, по дяволите! Отвори я, ако искаш да видиш някога отново проклетите деца.
Потискайки отвращението си, Чеси се подчини. Езикът му моментално проникна в устата й, а пръстите му жадно опипваха по разтвореното деколте.
И изведнъж всичко свърши.
Той я отблъсна, отстъпи назад и я заоглежда.
— Да, наистина, много добре. — Хладно се усмихна. — И е точно това, което би предизвикало интереса на скъпия ми брат.
Чеси събра ръце зад гърба си, стискайки ги в юмруци. Знаеше как изглежда — зачервена, раздърпана, с подути от свирепата му целувка устни.
А Андрю искаше брат му да я види точно такава, за да възпламени гнева му.
Защото и това бе част от жестокия му план.
След това всички мисли, освен една, изчезнаха от главата на Чеси. Пред отворената врата се чуха стъпки от тежки ботуши.
Отвън се чу глас, познат глас, бесен от гняв. В следващия миг силуетът на мъжа, когото единствено обичаше, се появи в рамката на вратата.
— Пусни я, Андрю. Аз ти трябвам, не тя! Пусни я и децата също! А след това, за Бога, ще ме имаш!
47.
Андрю моментално придърпа Чеси в нишата до тесния, наполовина затворен с дървен капак, прозорец. Гледаше към Антъни, а в очите му блестеше налудничав триумф.
— Значи дойде, скъпи ми братко? Виждам, че си забелязал моя сигнал.
— Мелницата е опасна, глупак такъв. Затворих я преди месеци.
— Много лошо. За прекрасната мис Камърън и за децата имам предвид.
— Пусни ги, Андрю, а след това излез и застани срещу мен като мъж.
Похитителят на Чеси студено се изсмя.
— Хич и не възнамерявам, Антъни. Няма да се отървеш от мен толкова бързо този път.
Той сграбчи гърчещата се Чеси и я придърпа към отворения прозорец.
— Доста е съблазнителна между другото. Разбирам защо си се захласнал по нея.
Сурова ругатня прокънтя във въздуха.
— Искаш ли я? Ако е така, ще трябва да се потрудиш за нея. Устните на Андрю се дръпнаха в студена, злобна усмивка. — Луиза трябва да получи своята награда. А момичето е достатъчно богато и парите не я интересуват. Тя твърдо е решила да получи друг тип награда, ясно ли ти е?
Чеси повдигна очи, натежали от непоносима мъка. Тони, с пистолет в ръка, стоеше с опасен израз на лицето. Зад него, полускрита сред лалетата, лежеше кожена торба.
— Пусни Чеси и децата. След това… ще се погрижа за Луиза.
— Едно по едно, скъпото ми момче. Хвърли пистолета, после ритни торбата насам, така че да я виждам. — Ръката на Андрю насочи дулото на пистолета към гърдите на Чеси.
Морлънд изруга под носа си, но се подчини. Пистолетът му с тъп удар падна сред цветята. Миг след това торбата се изтъркаля по тревата.
— Много добре. А сега се приближи, за да съм сигурен, че не ми готвиш някой от твоите номера.
Чеси се сепна, чувайки приглушен звук зад себе си, откъм склада, но вниманието на Андрю бе изцяло
