Чеси преглътна страха и възраженията си, знаейки че това е истината. Морлънд нямаше да й благодари за намесата. Беше много горд. Затова можеше само да наблюдава със свити в юмруци ръце, докато Андрю настъпваше към жертвата си, губеща сили от загубата на кръв.
Той замахна и прониза отново ранения крак на брат си.
Пръстчетата на Елспет стискаха здраво ръката на Чеси.
Смеейки се, Андрю отново нападна. И този път Тони не успя да избегне насоченото острие.
— Това е заради Моли и всички други радости, които ми отне. А това е за бъдещето — бъдещето, на което най-после ще мога да се наслаждавам, когато няма да те има, за да ме тормозиш.
Чеси осъзна, че мъжът е съвсем полудял, но даже в обзелата го лудост ловкостта му не намаляваше. Той се наведе и насочи острието със смъртоносна бързина.
Правейки гримаса, Тони се извъртя настрана и парира удара.
Рапирите им се кръстосаха с металния звън на страховита ожесточеност.
В този момент Тони рязко се обърна. Острието му застъпи това на Андрю. Секунда след това рапирата на брат му полетя във въздуха, разсичайки го в бляскави кръгове.
Заби се в земята с тихо свистене, докато се люлееше сред кървавочервените цветя.
— Не… Не пак! — Кълнейки, Андрю се наведе и отчаяно затърси нещо по земята.
Прекалено късно Чеси схвана неговото пъклено намерение.
С див, победоносен вик, Андрю се изправи, стиснал пистолета в протегнатата си ръка. Стреля.
Тони се преви и залитна, но не падна. Продължи да настъпва.
Брат му изпсува. Ръката му стана несигурна и той хвана пистолета с две ръце, за да се прицели по- добре. Тони не трепна.
— Свърши, Андрю. Откажи се. Ще намерим начин да…
— Никога! Искам всичко или нищо! Омръзна ми да деля лицето и живота си с теб! Вечно да бъда втори, винаги след теб.
Бързо отстъпи, тъй като Тони залитна напред. С изпъната и вече сигурна ръка насочи пистолета, който проблесна на слънчевата светлина.
Чеси замръзна, усещайки как вятърът я брули по лицето.
Сърцето й бясно биеше.
Андрю стреля. Тони се олюля и притисна с ръка гърдите си.
— Никакви уговорки, по дяволите! Никакви сделки. Никакви обещания повече. Веднъж завинаги! Победих! — Заливайки се в истеричен кикот, Андрю се отдръпна, когато Тони залитна, а после се свлече на колене.
И тогава…
Това, което последва, щеше завинаги да остане като кошмар за Чеси. Дълго време споменът за трагичната развръзка не напускаше съзнанието й.
Най-напред дрезгавият истеричен смях на Андрю. Дивият му победен танц.
След това смайването му, когато се спъна в някакъв камък.
Следващите залитащи и несигурни крачки. Размахването на ръцете. Внезапното политане назад.
И накрая, тялото му, попаднало между въртящите се, огромни, бели крила на мелницата.
Чеси придърпа децата към себе си, докато блестящите остриета падаха надолу, непоколебимо следвайки своя път, задвижвани от тежащия тонове, добре смазан механизъм.
Удариха със смразяващ кръвта приглушен шум. Писък, а след това зловеща тишина. В полето алените като кръв лалета продължаваха да се полюшват на слънчевата светлина.
Поверявайки децата на приятеля си с каменното лице, Чеси се спусна към Тони. Лицето му бе сгърчено от силната болка, докато я прегръщаше.
— По дяволите! Никога не съм мислел, не съм си представял… — Чеси го усети да потреперва. — И те доведох тук, направо в капана му. За Бога, Щурче, можеш ли някога да ми простиш?
Чеси ласкаво прокара ръка по бледото му чело и отметна кичур непокорна, тъмноруса коса.
— Никога. — Гласът й се снижи до шепот. — Но ще ти давам възможност час след час, нощ след нощ да изкупваш вината си. О, това ти обещавам.
Пръстите на Тони се вкопчиха в нея.
— Ще се погрижа да изпълниш това свое обещание, любов моя. Като се почне от… — Той я пусна и стисна с двете си ръце окървавеното си коляно. Примижа от болка. — … от утре. — Довърши той.
След това падна безжизнен сред лалетата.
48.
— И твърдя, че ти си най-вбесяващият… Най-невъзможният пациент! Стой така, докато…
— Пих вече от тази гадна смес — лицето на графа на Морлънд доби войнствено изражение. Надменно вдигна тъмнорусата си вежда.
— Не ме гледай така, Тони Морлънд!
Графът скръсти ръце на гърдите си.
— Отдавна е време за лекарството ти. — Чеси се опита да избегне втренчения му поглед. — Трябва да…
— Целуни ме, магьоснице.
— Тони, престани или…
— Само една целувка. С удоволствие я заменям за една лъжица от отвратителния бълвоч, който се опипваш да ми натикаш в гърлото.
Чеси свирепо погледна графа. Бели бинтове обвиваха ребрата и рамото му, а той беше подпрян върху цял куп меки бели възглавници. След припадъка му при вятърната мелница в продължение на два дни той или спеше, или лежеше, унесен в дрямка.
Сега, на трептящата светлина на свещта, очите му бяха изпълнени с решителност.
— Но това е измама! Това е изнудване. Това е…
— Любов. Любов от пръв поглед — гласът на Тони беше тих и нежен. — Десет години вече, Щурче. Спомняш ли си? О, Боже, а аз помня. Луната хвърляше сребристите си мрежи върху залива. Ние плувахме до лодката, а водите бяха като гладка черна коприна.
Гърлото на Чеси се сви. О, да, и тя помнеше. Може би прекалено добре. И това караше ръцете й да треперят, краката й да омекват и да се подкосяват.
— Това беше много отдавна. — Постара се гласът й да прозвучи строго. Все пак той беше изтощен от раните си. Каква болногледачка беше тя, ако…
— Забравила си? — отново същото провлачено предизвикателство. — Не помниш онази нощ, когато доплувах до теб? Съвсем гол.
Чеси преглътна. Докато се суетеше с чистите бинтове, косата й падаше като тъмна завеса около лицето й. Промърмори нещо неразбираемо.
— Какво? Не те чух, Щурче.
— Казах, че може би си спомням бегло едно-две неща.
— Аха. Значи си спомняш бегло?
— Може би — поправи го тя педантично. Ръцете на Тони обвиха кръста й. Придърпа я към себе си.
— Какво пра…
Ръцете му я притиснаха още по-здраво. Секунда по-късно тя тупна на леглото до него, а коприненият й пеньоар се разстла около нея като блестящо езеро от течен аметист. Едновременно с това той зарови пръсти в косата й.
— Тони, спри! Не бива!
— М-м-м-м… Не бива ли…
— Но, ръката ти!
— По-близо, Щурче.
