Един разтопен от щастие Джеймс Камърън ги бе прегърнал и двете, твърдейки че са най-красивите същества на Божията земя.
Като си спомни за този следобед, Чеси се усмихна загадъчно и погледна Тони.
— Приела съм го. Или поне така мисля. — И докато изричаше това, знаеше, че е истина. Защо да се поддават на горчивината, когато бъдещето бе пред тях, за да започнат отново? — Тя е прекрасна, нали? Майка ми — повтори Чеси бавно. — Имам късмета да я открия наново.
— Както и тя да те открие теб. И тя не е по-прекрасна от дъщеря си — заяви графът на Морлънд дрезгаво, избърсвайки сълзата от бузата й.
При това движение гънките на пеньоара на Чеси се отвориха още по-широко, очертавайки бялата й красота. Само широкият пояс блестеше върху тънката й талия.
— О, Щурче, сбърках. Ти не си толкова красива, колкото бе преди десет години. Ти си много по- красива. — След това устата му докосна сладко издигащата се гръд на същото място, където капката морска вода го бе тормозила преди десет години.
— Не… Тони, не бива! Не може. Това само ще доведе до…
— Тихо, жено! И без това съм зает да защитавам репутацията си. — Устните му се впиха в нейните — настойчиви, изпиващи, единствените устни на света.
— Т-Тони! Моля те…
Но плътно притиснала устни в неговите, тя се успокои. Той се усмихна, доволен от постигнатото.
— Хубаво. Много хубаво, мис Камърън. А сега, когато свършихме тази работа, можеш да ми дадеш проклетата си течност, за да приключим и с нея. — Той се облегна на възглавниците.
— Да приключим? — Чеси бе зяпнала от учудване. — Работа?
— Точно така. Подобно нещо няма да се повтори, докато нашият усърден свещеник не си свърши работата. Няма да посягам повече върху твоята репутация. — Известно време я наблюдава мрачно. — Най- вече сега, след като се убедих, че между теб и онзи младеж с каменното лице, с когото си учила в Шао Лин, всичко е напълно порядъчно.
Пръстите на Чеси се свиха върху колосаните чаршафи. С всяка измината секунда тя все повече се разгневяваше.
— Трябваше да се уверя, че няма нищо между вас двамата, защото иначе щях да предприема нещо драстично — обясни той.
— Драстично?
— Спрямо него. Онова огромно пещерно същество, което сякаш никога не се усмихва. — Тони се намръщи още повече. — Ако не смятаме теб.
— А, искаш да кажеш Кан?
— А, значи сме на малки имена, така ли?
Чеси дари Тони с утешителна усмивка.
— Всъщност се казва Жан-Люк Конър Макинон, но никой в Шао Лин не можеше да го произнесе, затова го сведохме до Кан. Като се има предвид, че е отчасти французин, отчасти шотландец и отчасти принц на Манчу, изглеждаше подходящо да придадем на името му китайско звучене. „Кан“. — Тя демонстрира: „Ка- а-а-н“. Виждаш ли?
Лицето на Тони бе изключително мрачно.
— Мисля, че да. Жалко, че не мога да го ритна по задника. При тези обстоятелства, като се има предвид как се притече на помощ на теб и децата…
— О, Тони, ти ревнуваш! — Чеси се засмя от удоволствие.
— Аз? Да ревнувам? — Една тъмно руса вежда се стрелна нагоре. — Не говори смехории.
— Но ти ревнуваш, измамнико!
— Глупости — подметна Морлънд небрежно.
— Ревнуваш. Ревнуваш. — Чеси пляскаше с ръце от удоволствие.
— Е, може би съвсем мъничко. — Графът се намръщи. — В крайна сметка ти и този тип сте прекарвали ден след ден, седмица след седмица заедно на тренировки.
Чеси му се усмихна дяволито.
— Месец след месец.
Преди да се усети, се озова на гърба си, с ръце хванати плътно над главата й. Очите на Тони блестяха.
— Виждам, че ти харесва да водиш живот, пълен с опасности.
— Много опасен за предпочитане, милорд. — Езикът й се плъзна многозначително по плътната долна устна. — Но какво стана с твоето обещание? — понита тя невинно. — Помня много добре, че каза, че няма да има повече такива неща. Не преди да се оженим.
Гъстите мигли отново се сведоха надолу и скриха очите на Чеси.
— Или може би сте променили решението си, милорд?
Лицето й бе самата невинност, което странно контрастираше с действията й — тя лежеше полугола под него. А усмивката й можеше да стопи декемврийски сняг.
Графът раздразнено промърмори нещо под носа си.
— Какво каза, скъпи мой?
— Казах, упорито малко създание, че ще съжаляваш за това. Дълбоко ще съжаляваш, обещавам ти. Ще те тормозя, докато можеш да изпишеш всяка дума във всяка моя книга от цялата библиотека. — Ръката му обви копринената топлина на гърдата й и го полазиха тръпки.
— Нима? Предполагам, че това ще означава всекидневни упражнения под твое наблюдение. — Очите на Чеси се съсредоточиха върху устните на Тони. — Лично… наблюдение. За да си сигурен, че съм научила всичко, което имаш да ме научиш…
Докато говореше, Чеси леко помръдна, а копринената пола на пеньоара се плъзна още по-надолу по нежните й бедра.
Сега единствено тъмният пояс я покриваше.
Той се виеше по тънката й талия, през нежната й голота, и я правеше неописуемо съблазнителна.
Морлънд затвори очи и се помоли за търпение. Или ако не търпение, то поне малко здрав разум.
— Това е единственият начин, по който ще сте сигурен, че съм научила всичко, нали милорд?
Очите й продължаваха да гледат невинно, но гласът й бе дрезгав и пълен с копнеж.
— О, Боже, жено, ще ме подлудиш! Бях в по-голяма безопасност при Саламанка срещу наполеоновите voltigeurs.
— Дълбоко се надявам, че не е така. — Чеси се усмихна леко, усещайки мъжествеността му да се докосва до нейното бедро. — И мисля, че и вие желаете същото, милорд. Независимо от всичките възражения.
— Чеси, някой ден…
— Защо не сега?
— Винаги ли си толкова упорита, жено?
Чеси му се усмихна.
— Това „да“ ли е или „не“, любов моя?
— Не съм сигурен. Опитвам се да реша дали да те целуна или да те плесна?
— Да ме целунеш звучи доста по-примамливо. — Чеси нежно придвижи крак по бедрото му. Усети издайническото потреперване на Морлънд, последвано от невероятното напрежение. — Защото аз вече започнах уроците си. — Тя му се усмихна гордо. — Елспет ме учи.
Морлънд завъртя очи.
— Елспет? Господ да ни е на помощ.
— Виж, нахален невернико. — Прехапвайки устна от усилието да се съсредоточи, Чеси се наведе напред и започна да очертава букви по бедрото на Морлънд.
По някакъв начин, независимо от огъня, който пламна в него при нейния досег, графът успя да се въздържи и да не проговори. Наблюдаваше лицето й, много сериозно при изпълнение на задачата.
Това бе лице на борец. Лицето на някой решителен, упорит и безкрайно жизнен човек. Гледката го накара да отправи безмълвна молитва на благодарност към небесата, че са я запазили през последните няколко изпълнени с опасности седмици.
