— Далече оттук. Толкова далече, че да не може повече да те безпокои, приятелю.
Сър Реджиналд въздъхна облекчено.
— Имаше нещо тайнствено около тази жена. А сега, като се замисля… Какво ще кажеш за приказките, които дочух? Нещо за брата на Тони… Онзи, който загина миналата година при злополуката.
— А, имаш предвид Андрю? — Очите на Алванли станаха по-твърди. — Опасявам се, че не си в течение и на половината от историята, момчето ми. — И когато приятелят му се накани да зададе следващия си въпрос, той се загледа към моравата. — Да, наистина е време да поднеса почитанията си на херцогинята. А що се от нася до скъпия ни Уелингтън, страхувам се, че трябва тактично да му се подскаже да подбира по- внимателно връзките си.
Зад гърба му сър Реджиналд въздъхна тежко и сви недоволно рамене. Ясно беше, че повече през този ден няма да получи никакви отговори.
— Прекрасен ден. Да, наистина прекрасен ден. И великолепна церемония. Най-хубавата, на която някога съм присъствал, всъщност. — Херцогът на Уелингтън потупа ръката на херцогинята и се наведе почтително. — Впрочем, благодаря ти, че ме спаси, Амелия. Онази жена е истинска акула. — Той погледна към веселата тълпа. — А, ето го и виконт Рейвънхърст с прекрасната му съпруга. — Той кимна към двойката.
Виконтесата изглеждаше особено представителна в роклята си от зелен атлаз, която подчертаваше буйния огън на косата й. Уелингтън дълбоко се поклони и й предложи ръката си.
— Ако някога се уморите от този безжизнен стар морски вълк, уведомете ме, скъпа моя. Ние, войниците, сме далеч по-жизнени, нали разбирате?
Тес се усмихна.
— Двама от вашите офицери току-що ме убеждаваха в същото, Ваша светлост. Явно това съперничество с флотата датира доста отдавна. — Тя се усмихна. — Но то е част от английския ни характер, предполагам. Ако и с враговете си се биехме със същата непримиримост, с която се караме помежду си, щяхме да сме непобедими.
Херцогът така гръмко се изсмя, че хората започнаха да се обръщат към тях.
— Проклет да съм, ако не е точно, скъпа! — Той кимна към виконта. — Пази я, Рейвънхърст. Такива като нея не бива да попадат в ръцете на врага.
Сините очи на бившия морски офицер лениво се усмихнаха.
— Ще се постарая, Ваша светлост. А и храня надежда, че задачата ми скоро ще стане по-лека.
— О, така ли? Защо?
Виконтът дари съпругата си с похотлива усмивка.
— Защото засрамената ми съпруга, която ме гледа така разгневено в момента, е бременна.
— Дейн — Бузите на Тес станаха алени.
— Е, така си е, скъпа, и аз много се гордея с това!
— Точно така трябва да се чувстваш, момчето ми.
Уелингтън се усмихна благосклонно на двойката.
— Имаме нужда от още юначни синове, които да се наредят под английското знаме.
Тес се усмихна.
— Извинете, но какво ще стане, ако този хипотетичен син реши да се посвети на морска кариера? Или още по-лошо, ако този хипотетичен той се окаже тя?
— Не искам да кажа, че жените нямат своя дял, скъпа. Както и флотата. Но първо трябва да се научат къде им е мястото.
Веждите на Тес леко се вдигнаха.
— И кой по-точно трябва да си знае мястото, Ваша светлост — жените или флотата?
— Ами и двете, разбира се.
Като видя очите на жена си да припламват, виконтът побърза да се намеси:
— Непрекъснато й повтарям, че трябва да си почива повече сега.
— Ха! Чувствам се отлично. — Тес погледна към херцогинята за подкрепа. — Нали не сте привърженик на подобни отживелици, Ваша светлост?
За себе си херцогинята смяташе, че виконтесата изглежда великолепно и не се нуждае от особено глезене, но избра по-дипломатичния курс.
— Малко угаждане не може да навреди, скъпа. Накарай съпруга си да се грижи за теб, ето моя съвет!
В този момент се приближи херцогът на Хоксуърт с прекрасната си съпруга.
— Правилно ли съм дочул казаното току-що? Че ние, нещастните мъже, трябва да работим повече?
Херцогинята изсумтя.
— Всичките сте направо разглезени. Точно разправях на виконтесата, че трябва да накара съпруга си да поработи. Особено сега, когато чака дете. — До ушите й достигна шум и тя се извърна. — Какво ли е предизвикало това оживление ей там, на моравата?
— По всяка вероятност, Раджа — отговори Хоксуърт сухо и побърза да уточни. — Мангустата на моята съпруга има тепърва да се учи, че светът не пада на колене при нейното появяване. Май гонеше някаква огромна кафява жаба с отвратителни брадавици.
— Сигурно е бил Наполеон. — Херцогинята въздъхна. — Най-добре да отида да погледна. Ако очите не ме лъжат, две безподобно глупави жени току-що припаднаха. — С тази унищожителна забележка белокосата херцогиня тръгна да търси нови проблеми, които считаше за свой дълг да разрешава.
Междувременно Александра, златокосата херцогиня на Хоксуърт, нежно прегърна Тес.
— Значи очакваш дете? Каква вълнуваща новина! — Двете жени се дръпнаха няколко крачки встрани и започнаха оживено да разговарят.
Тримата мъже последваха примера им.
— Почивка и много спокойствие — започна да демонстрира задълбочените си познания по въпроса херцог Хоксуърт. — И да кротува. Ето от какво се нуждае тя най-много сега.
Рейвънхърст се усмихна.
— По-лесно е да се каже, отколкото до се осъществи.
Уелингтън изглеждаше замислен.
— Изпрати я в провинцията, Рейвънхърст. Остави я да обзавежда детската стая, да прави посещения на арендаторите ти. Това би трябвало да запълни времето й.
В същото време младата херцогиня на Хоксуърт на свой ред предлагаше съветите си на Тес.
— Много въздух и слънце, скъпа. Енергични разходки. Да, от това се нуждаеш сега. И преди всичко не му позволявай да те третира като някаква крехка порцеланова статуетка. Иначе до една седмица ще полудееш от скука. — Тя се усмихна дяволито на Тес. — Ако искаш да знаеш, току-що ми хрумна превъзходна идея. Може би трябва да убедим съпруга ти да ни заведе с онзи чудесен негов кораб до Гърция.
— Имаш предвид Liberte? — Тес бавно кимна, а сивозелените й очи заблестяха. — Би било идеално!
Приближавайки главите си, двете жени се отдалечиха, погълнати от кроежи и планове за предстоящото им морско пътешествие.
Съпрузите им ги следваха бавно. Може би бе по-добре, че не можеха да ги чуят.
По този начин им бяха спестени лудориите, които жените им замисляха.
— Хайде да се спасим, любов моя. — Тони Морлънд изглеждаше особено привлекателен в черно и гълъбово сиво, с един-единствен диамант, проблясващ на ревера.
Погледна въпросително към съпругата си.
— Освен ако не искаш да приемеш още от безкрайните поздравления. — Той опипа дългия сатенен ръкав на сватбената й рокля, погалвайки дребните перли, струпани на китката. — Въпреки че заслужаваш
