В следващия миг изтръпна, когато осъзна какво точно пише върху голото му бедро.
ОБИЧАМ Т…
Не я изчака да свърши. М-то бе обърнато наопаки и Т-то бе криво, но това бяха най-красивите букви, които Тони някога бе виждал.
Чеси бе плътно стисната в прегръдките му преди дори да осъзнае какво става.
— Правилно ли го написах? — Очите й бяха влажни от внезапните сълзи.
Тони улови трепета в гласа й и това го накара вътрешно да страда. Вдигна ръчичката й до устните си.
— Идеално, любов моя. Самият аз нямаше да го направя по-добре. Разбира се, с радост бих опитал. Е, може би на едно друго място, ако искаш…
— Сигурен ли си, че правилно го написах? — Тя прокара несигурно пръсти по бронзовата кожа на рамото му. — Толкова ме е срам. Така се смущавам. През цялото това време да не се науча да чета. Все се страхувах, че някои ще разбере. — Тя погледна нагоре към него. — Значи ли това… Все още ли…
— Те обичам? Напълно. И нещо ми подсказва, че съвсем скоро ще четеш по-добре от мен.
— Значи за теб няма значение? Не те тормози, че не мога…
Простенвайки, Тони я придърпа към себе си.
След това я накара да замълчи. Авторитетно. Властно. Устните му бяха силни и ясни, но ръцете му бяха нежни, пълни с чудна ласкавост, откривайки нейната страст.
Плъзвайки крак до нейния, Тони безуспешно се опита да прикрие гримасата от болка.
— О, не… Да не би крака…
Той кисело се усмихна.
— Опасявам се, че да. Май… май ще се нуждая от малко помощ, Щурче.
Чеси го повали обратно на леглото. Тялото й се отпусна върху неговото.
— Така ли?
— Точно, така. — Притвори очи, докато Чеси продължаваше бавно и разтопяващо да завладява тялото му. В този момент героят от Саламанка изведнъж разбра: да показваш известна слабост от време на време не било толкова лошо в крайна сметка.
Особено когато резултатът бе такъв. Изведнъж се намръщи.
— Чакай малко, палавнице. Кой кого съблазнява тук?
— Бих казала, че по равно, милорд. — Чеси се смъкна надолу, бавно, безжалостно привличайки го към своята топлина.
Морлънд напълно застина. Капчици пот избиха по челото чу.
— Добре ли е?
— Ъ-ъхъ.
— А така?
— О-о-о-о… Боже…
— Тони, попитах те дали…
Морлънд се опита да запази трезв разсъдъка си и… едвам успя.
— Дали е хубаво? О, небеса. Хубаво въобще не е думата за това, което усещам. Кожата ти, мирисът ти… Да, да май ще трябва да се оставям да ме раняват по-често.
Дяволито усмихната, Чеси пресилено въздъхна.
— Е, няма защо да ми благодариш, така да знаеш. В крайна сметка ние жените сме за това. Да спасяваме мъжете, когато съвсем си изгубят ума.
Очите на Тони й обещаваха унищожително чувствено отмъщение заради този коментар. След това дъхът му секна, докато Чеси се намести с болезнена сладост към страхотно набъбналата му мъжественост.
— За Бога, сега вече знам, че умирам.
Но Чеси не му обърна внимание. Поне не се бе опитал да се бори срещу пресметнатото й съблазняване. А и имаше толкова много неща, които тепърва трябваше да учи…
— Упорита… — Трепет премина през него, докато тя го поглъщаше изцяло. — Да, това е единственото… О-о-о… Определение за теб, Щурче.
— Благодаря ви много, милорд. — Очите на Чеси блестяха, докато го усещаше да се намества — дълбоко, уверено и силно — вътре в нея. — Да го чуя от някой, упорит като вас, е изключителен комплимент.
Без предупреждение пръстите му се раздвижиха.
Очите й се разшириха.
— Да, любов моя. Нека чуя звуците на твоята наслада. Вземи ме навътре. Вземи ме завинаги.
— О, Тони… О, да… Аз…
И тогава започна първото потреперване. Тя здраво се притискаше към него, силно екзалтирана. А после откри, че въобще не се нуждае от никакви думи.
Епилог
НА ИЗТОК И… ЗАВИНАГИ
— Наистина е изумително, нали? — Херцогинята на Кранфорд наблюдаваше тълпите от гости по обширните зелени морави на Севъноукс. — Понякога се чудя дали познавам и половината от тези хора.
— Разбира се, че ги познавате. — Жената с горда осанка и изумително сини очи, която стоеше до херцогинята, обърна глава към нея и се усмихна. — Освен това какво значение има? Те са тези, които те познават, скъпа Амелия.
Сякаш да потвърди казаното, една смееща се двойка поздрави херцогинята, докато се придвижваше към отрупаните със закуски маси, разположени под опънат сенник на червени и бели райета.
Херцогинята изсумтя.
— През живота си не съм виждала онези двамата! Освен това мъжът носи ластичен корсет. Представяш ли си, скъпа Лизи? Оттук го чувам как поскърцва!
Мисис Джеймс Камърън потупа нежно ръката й.
— Е, скъпа, не всички сме дарени с такава елегантна фигура като твоята.
Херцогинята хвърли на усмихнатата си компаньонка кос поглед.
— Не съм забелязала съпругът ти да е недоволен от твоята фигура, скъпа. Между другото идеята Чеси да облече твоята сватбена рокля беше прекрасна. Изглеждаше чудесно в старинната дреха. Толкова различна от измишльотините, които жените носят напоследък.
— Да, в нея има романтика, нали? Цялата в атлаз и прекрасни дантели, с ръкави, обшити с дребни перли. Навремето сама измислих модела. — Погледът й се прехвърли към тълпата на моравата.
— Хм-м-м… Морлънд определено я намираше за красива. Ако питаш мен, този мъж едвам се сдържаше по време на церемонията. Същото, впрочем, важи и за твоя съпруг.
Очите на Лизи се засмяха.
— Така си беше. — Тя въздъхна. — Джеймс каза ли ти, че ще повторим нашия обет следващата седмица? Дори ме помоли да нося същата рокля. Той наистина е доста романтичен човек. — Тя отново въздъхна.
— А казах ли ти…
Херцогинята вдигна заповеднически ръка.
— Не, не си, и не желая да слушам. Нито думичка повече за твоя мъж.
Майката на Чеси едва я чу. Беше прекалено заета с това да търси с поглед забележителния си съпруг.
Когато най-после го откри сред множеството, изражението й видимо се промени. Очите й заблестяха, а бузите й пламнаха.
— Лизи Гранвил, ти се изчервяваш като ученичка!
Тази забележка предизвика още по-силна руменина по страните на мисис Камърън.
В този момент Джеймс Камърън се приближи с две кристални чаши в ръце. Първата предложи на херцогинята, която мърморейки я прие. Втората поднесе с галантен поклон на съпругата си.
