— Не! Кракът ти!
— Кой крак?
— Този, който ужасният мъж почти раздроби с куршума. А сега ме пусни преди…
Единственият му отговор бе безмълвното разхлабване на колана на пеньоара й. Преди Чеси да се усети, синята коприна се плъзна надолу по раменете й.
— Не искам, чуваш ли? Това е лудост. Безотговорно е! То е…
— Ах, Щурче, как обичам да ми говориш така.
— Как?
— Възбуждащо. Съблазнително. С неприкрита страст.
— Нищо подобно не правя! — Чеси се опита да стане. При това движение тъмната коприна оголи белите й, сякаш изваяни от слонова кост, гърди.
Морлънд простена.
— О, Боже, колко си красива. — Очите му потъмняха, замъглени и сини. Те напомниха на Чеси хималайския тюркоаз, който нейният баща й беше подарил.
— Недей, Тони. Не можем…
Той сякаш не я чу.
— Толкова си хубава. Толкова сладка. Същата като тогава, в лунната нощ. Гледах водната капка как се спуска надолу, точно тук, знаеш ли?
Чеси потръпна, когато пръстите му се плъзнаха по голата й гръд.
— Мислех, че ще умра, ако не мога да те докосна повече така. — Гласът му беше дрезгав. — Мисля да го направя сега, Щурче.
— Т-Тони. О, моля те… — Чеси някак не успя да изрече онова не, което знаеше, че трябва да произнесе. После, когато дългите му пръсти намериха нежното, чувствено зърно, дъхът й спря.
— М-м-м-м.
Тишина. Леки, потръпващи движения. После въздишка на наслада.
— А сега какво, Щурче?
— Аз… — Чеси потръпна, когато той нежно плъзна пръст по възбудените й, налети гърди.
— Ти трябва… — Тя преглътна едва чуто. — Трябва да с-с-спреш. — Тя затвори очи и клепачите й прикриха внезапно появилата се в погледа й страст. — Това… Това няма да бъде добре за теб.
— Ако спра, ще бъде още по-лошо — изръмжа той. Чеси потръпна при нежното движение на пръстите му. Тялото й пламна.
— Тогава… Тогава може би трябва да ти разреша да го направиш отново. Само веднъж. Това със сигурност няма да ти причини болка…
И той го направи. Чеси въздъхна. Този път страстта й беше още по-силна. После внезапно се намръщи.
— Ами любовницата ти?
— Жермен се утеши с един побелял виконт. Не съм я виждал повече след онази нощ и ти го знаеш.
— Радвам се до го чуя, развратнико. Но откъде си научил… — Очите й потъмняха. — Нали не от нея. От оная нещастница Луиза Ландрингам! Само като си помисля за теб… За теб и нея…
— Млъкни, магьоснице! Никога не съм докосвал Луиза. Това беше причината тя да ме намрази. Би трябвало да го знаеш.
Чеси остана неподвижна.
— О? — Това беше кратко възклицание на учудване. — Никога?
— Нито веднъж, невернице. А Луиза няма да тормози никого известно време.
— О, Тони, какво си й направил? Нищо… страшно, надявам се.
— Предполагам, че всичко зависи от гледната ти точка. Просто й дадох шанс. — Изражението му стана строго. — Забрави ли, че тя едва не те уби?
— Но не успя.
— И това е единствената причина да се отърве така леко. Но понеже умираш от желание да разбереш, ще ти кажа. Дадох й право да избере — да бъде изправена пред съда или да замине за Макао.
Очите на Чеси се разшириха.
— Да работи на някоя от лодките за удоволствие — добави мрачно Морлънд.
— Не, не си го направил! Но тя…
— Скъпа Чеси, жената може би ще го приеме като удоволствие. Тя поназнайва някои неща от азбуката на любовта, ако съдим по думите на Андрю. Най-малкото — това ще я държи настрана от нас. А много мъже в Лондон ще спят спокойно в своите легла, когато тя е толкова, толкова далеч.
— Тогава ти наистина не си… Вие двамата не сте били…
Морлънд цъкна с език.
— Глупости, скъпа. Непростими глупости.
Чеси се намръщи.
— Но всички казват… — Тя леко се изчерви. Морлънд я погледна многозначително.
— Ах, съкровище мое, не ми казвай, че интелигентна жена като теб вярва на всичко, което чува.
Чеси подсмъркна.
— Човек трябва да е глух, за да не чува какво се разправя за вас, милорд.
— Любопитна си значи, така ли?
— Разбира се, че не съм! — Но слабата руменина, която оцвети бузите на Чеси, опроверга възраженията й.
— Впечатляващи бяха, така ли? Срамни? Изцяло неприемливи?
— Точно такива. А ти изглеждаш определено горд от това.
Морлънд лениво й се усмихна.
— Старая се. Човек трябва да поддържа репутацията си. — В следващия миг сграбчи китките й с изненадваща сила и ги притисна към копринената кувертюра.
— Престани с това веднага, Тони Лангфорд! Иначе ще извикам баща си да те държи, докато те накарам да поемеш следващата доза лечебен чай!
— Баща ти ли? Ужасно съжалявам, скъпа, но ще откриеш, че Джейми не е на разположение в момента. Той и майка ти са изцяло заети да наваксват пропуснатите години.
Чеси плахо се усмихна.
— Наистина ли? О, Тони, толкова се радвам… Майка ми — произнесе тя бавно, учудено. — Никога не съм мислила, че ще я срещна. Че ще я опозная…
— Ти приемаш това, което се е случило? Независимо, че дълбоко те е наранило?
Чеси се загледа към хълмовете, огрени от слънцето, и си спомни за срещата с баща й и пребледнялата жена, за която сега знаеше, че й е майка.
Тогава беше потресена. Остана разтреперана и безмълвна при новината, която й бяха съобщили в уюта на спокойния и слънчев вестибюл на Севъноукс.
Първоначалният шок на Чеси бе изместен от гняв. Как е могла Елизабет да изостави съпруга и детето си по този начин? И защо нито веднъж през дългите години, които последваха, не се бе опитала по някакъв начин да поправи стореното.
След това Чеси осъзна, че се гневи толкова за баща си, колкото и за себе си. Тя знаеше, че той бе страдал дълбоко и мълчаливо, че в сърцето си бе останал верен на съпругата си. Това обясняваше защо бе отказал да се ожени повторно и толкова умело избягваше опитите на вдовици и хитри дебютантки да го впримчат.
Но когато Елизабет бе започнала да плаче и да твърди, че всички обвинения на Чеси са верни, че няма право на прошка за своята жестокост, Чеси усети как гневът й се изпарява. Като жълтия пясък, носен от бурните течения на китайската Жълта река, нейната горчивина също бе пометена.
Сега не бе време за скръб или тъга. Отново бе намерила майка си — същата, която от толкова време смяташе за мъртва. А сега им предстояха дълги, щастливи години. Да забравят миналото и да ги изпълнят със смях и разбирателство.
Бяха се прегърнали, забравяйки гнева и угризенията. Бяха просто майка и дъщеря; две души доскоро разделени, а сега събрани заедно.
