Очите му се замъглиха. — Ако все още съм в състояние да говоря, когато сляза оттук, искам да кажа.
— Тук е направо като в наш собствен, мъничък свят — изолирано от всички, а в същото време можем да чуваме и виждаме всичко наоколо. Пре… Прекрасно е! — С широко отворени очи тя се облегна върху купчина възглавници.
Морлънд приседна до нея.
— Права си. Наистина е прекрасно. — Но той наблюдаваше бузите на Чеси, леко зачервени от катеренето. И косата й — бухнала като абаносов облак около раменете. — Изумително красиво е.
Тогава забеляза кутията в ъгъла.
— Още ли подаръци?
— Вероятно херцогинята е наредила да ги донесат тук. Александра изобщо бе изключително мила. Каза, че можем да ги посещаваме в Хоксуърт, когато пожелаем. О, да, и ми обеща новородена мангуста! Е, разбира се, първо ще трябва да спечеля доверието на Раджа. Той е доста своеволен домашен любимец.
Морлънд съвсем не изглеждаше очарован от подобна перспектива.
— А това е нейният подарък. — Чеси показа една книга.
— Наръчник за жени? Звучи прекрасно. — Той суховато се изсмя.
Чеси сбръчка нос, докато прелистваше дебелата книга.
— Май хич не е интересна. — Тя отвори на случайна страница и зачете. — „Общото въздействие на студената баня се състои в свойството й да свива разширените пори. Всяка част от тялото, изложена на внезапен контакт със студена вода изпитва известно напрежение…“ — тя изсумтя. — На кого ли ще е интересно това?
Морлънд, който бе започнал да мисли, че самият той се нуждае от студена баня в момента, стисна зъби и се съсредоточи върху отварянето на бутилката шампанско. В същото време обаче единственото, за което можеше да мисли, бяха дантелените долни гащи и обшитите с перли жартиери.
И за копринените бедра под тях.
Челото му се покри с капчици пот, докато най-накрая освободи тапата и тя излетя с гръм през прозорчето на скритата в клоните къщичка. Някъде отдолу долетя ругатнята на изненадан мъж.
Чеси се разсмя.
Очите на Морлънд блестяха.
— Коравосърдечна жена. Почети ми още малко. — Може би това ще ми помогне да овладея мислите си.
— Чакай да видим. „Възбудени нерви могат да бъдат облекчени със студена баня. Тя спомага да се преодолее напрежението.“ — Чеси повдигна глава, мръщейки се. — Чудя се за какво напрежение става дума?
Морлънд напълни чашата и й я подаде.
— Започвам да се досещам — промърмори той.
Чеси изглеждаше объркана.
— Има и други глави. За готвене например. Ето рецепта за задушени бузи от вол. Друга за мариновани езици. И една за баница с раци.
Морлънд сграбчи книгата и я метна в ъгъла.
— Уверявам те, че не искам баница с раци, скъпа — декларира той сериозно. — Не искам всъщност нищо. Нищо освен теб.
— Но… — Чеси се освободи от прегръдката му. — О, виж. Херцогът на Хоксуърт ни е дал втора книга. — Тя присви очи, за да прочете написаната на ръка бележка. Озаглавена е Парфюмираните Градини. — Внимателно произнесе сричките. — Никога не е била превеждана, но… Каза ми да не я отварям, докато ние… Докато ти не…
Лицето й пламна.
Тони започна да се усмихва.
— Така ли? Тогава, хайде, отвори я. Защото само след минута аз със сигурност ще…
Чеси погледна надолу, за да прикрие смущението си и бързо отвори книгата.
— Чудесни цветове. И толкова хубава златна корица. — След това гласът й затрепери. Очите й се разшириха. — Но това е… Искам да кажа те…
Прелисти страницата. Тони се усмихна похотливо.
— Искаш да кажеш, че много прилича на нашата книга на насладите? Която в момента е на път за Китай. И добре че се отървахме от нея, ако ме питаш. Надявам се само нашият пратеник да може да я опази от Триадата. Но стига с държавните проблеми!
— Какво? — Чеси сякаш не го бе чула. Намръщена, тя изучаваше двойката на страницата пред нея.
Обърна книгата настрани. Обърна я наопаки.
Накрая главата й се килна на една страна.
— Но, Тони, как го правят това?
— Много внимателно, любов моя. — Съпругът й с нежно движение измъкна от ръцете й обкованата със скъпоценни камъни книга и я метна настрана, а след това придърпа Чеси върху себе си. — И подозирам — с много практика.
Сините очи на Чеси заблестяха.
— Бихте ли искали да… започнем с практиката, милорд? С мен?
Морлънд простена. Първо това скандално бельо, след това — съблазнителен парфюм, а сега и този еротичен наръчник. Той поклати глава.
— Нещо ми подсказва, че животът с теб може да бъде всякакъв, само не и скучен, Щурче. А сега — стига приказки.
Чеси отпусна глава назад.
— Защо?
— За да мога да те целуна, разбира се. И за да започнем най-сетне с практиката.
Чеси го дари с най-съблазнителната си усмивка. Роклята се смъкна от раменете й.
— Скъпи мой, мой завинаги — пророни тя дрезгаво — мислех си вече, че никога няма да започнем.
Информация за текста
© 1993 Кристина Скай
© 1993 Венета Маринова, превод от английски
© 1993 Ивайла Нецова, превод от английски
Christina Skye
East of Forever, 1993
Източник: http://www.kaldata.com
Сканиране и разпознаване: ?
Начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция: maskara, 2008
Издание:
ИК „Бард“, 1993
Корица: ЕТ Александър Караманолев, 1993
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9524]
Последна редакция: 2008-11-20 14:30:00
1
