приковано от прилива на силното желание. Волята и разумът й бяха изчезнали и тя не можеше да намери сили да се освободи.
Очите на Морлънд не я изпускаха, докато я галеше и проникваше по-навътре.
— Хиляди забранени сънища… Хиляди мъчителни нощи. Но може би си заслужаваше, заради това, което изпитвам сега. Да те докосвам по този начин.
А след това навлезе дълбоко, дълбоко. Топлина, после пак топлина, но все недостатъчна.
Пламтящото тяло на Чеси се огъваше, търсеше да получи всичко, което той можеше да даде и в замяна да му отвърне със същото. Кратки, сподавени звуци изпълваха въздуха, докато страстта отново я завладяваше.
Тя извика, забравяйки всичко освен него и този пленителен нов свят от усещания. Силните му пръсти бяха нежни като кадифе, докато разтваряха гънка след гънка, за да открият пулсиращата перла, където усещанията бяха най-горещи, най-силни и най-сладки.
При неговия допир Чеси изстена. Очите й се отвориха, а страстта я заля.
В този миг Тони трябваше да затвори очи, да се лиши от възможността да наблюдава дивната й красота. Размърда се, опитвайки се да смекчи болката от възбудата в набъбналата, пулсираща мъжественост.
Това, че си затвори очите, не му помогна, разбира се. Продължаваше да я вижда. Усещаше я. Боже, та той долавяше всяка гореща, влажна тръпка дълбоко в нея.
А след това не можеше да чака повече.
Повдигна бедрото й. Очите му помътняха, докато изучаваше тъмния триъгълник. Дишаше затруднено и тежко, отпускайки се в горещото, влажно убежище.
Тя се извиваше под него, ходилото й докосваше стегнато му седалище, докато се стремеше към по- пълно освобождаване.
Но Морлънд бе чакал прекалено дълго, за да приключи така бързо. Продължи да я възбужда, държеше я на ръба, оставяше жаждата й да се засили. Борбата започна да му коства все повече и повече усилия. Нейните откъслечни стонове го влудяваха и го караха да тръпне от копнежа да проникне дълбоко в нея и да излее горещото си семе.
Още малко. Боже, тя бе толкова нежна, толкова тясна. И почти готова да…
Ноктите й се забиха в бедрата му.
— Тони! Трябва… Не мога…
Морлънд потрепери. Пот изби по челото му. Сега. О, да, сега…
Потъна дълбоко, след това — още по-дълбоко. Дълго се спускаше сред мекото кадифе и си прокарваше път покрай влажната, набъбнала пъпка.
О, Боже, колко тясна бе тя. Колко гореща, сочна и…
В този миг се появи преградата. Прагът, който й предстоеше да прекоси, за да остави моминството зад гърба си.
Той стисна зъби. Значи не е имало други. Наистина е първият.
Застина, обзет от вледеняващото чувство за вина. Тя заслужаваше повече. Редно бе някой по-добър, много по-млад и не толкова покварен като него, който…
— Т-Тони? — Тя се изви под него, заслепена от страст.
Той простена. Вината и угризенията бяха отхвърлени и забравени, когато я усети да се притиска до него.
— Сега… Малко ще те заболи, Чеси. Малко. Само в началото.
Тялото й отново се изви. Той се зачуди дали изобщо го е чула. Пръстите нетърпеливо се вкопчваха в него.
— Но болката няма да трае дълго, заклевам ти се. — Помръдна предпазливо, усещайки преградата под себе си. Спусна се по-надълбоко, давайки й възможност да приеме големината му. — Ще гледам да ти причиня по-малко болка.
След това се повдигна и бързо се гмурна, преминавайки през бариерата с едно-единствено рязко движение. Независимо че внимаваше, усети как тя замира под него, а ноктите й се впиват в гърба му.
Морлънд замръзна, проклинайки тъмните пориви на страстта, които му нареждаха да се движи, да напира, да загребва и да навлиза, да навлиза надълбоко, докато съвсем потъне. Боже, тя бе толкова тясна. Толкова влажна. Мислеше, че ще умре от пламенната й прегръдка.
Но Морлънд не помръдна. Не направи нищо от това, което кръвта му повеляваше. Знаеше едно: сега трябваше не да взима, а да споделя.
Най-накрая възбудата премина.
Чу Чеси плахо да си поема дъх. Гласът й бе нисък, несигурен, с нотки на пресилена веселост.
— Значи… Това било. Не е… Не е точно каквото си го представях, но… Искам да кажа… Може би аз…
Тони дрезгаво се изсмя и я накара да млъкне с бърза, страстна целувка върху треперещите й устни.
— О, Боже, Чеси. Сладко, невинно глупаче, каква наслада ми носиш! Ти си това, което искам, ей сега ще се убедиш!
Усмихвайки й се, докато тя продължаваше да лежи под него, той отново започна да се движи — бавно, вече по-лесно, тъй като нищо не го възпираше. Сега всичко бе топлина и непрекъснато съприкосновение. Неспокойно, усилващо се желание.
— О! — Тя се гърчеше, останала без дъх. — Но аз мислех… Представях…
— Не, не е свършено още, глупачето ми. Не съвсем. Нима смяташ, че ще те оставя така, моя чудесна, невинна, своенравна красавице?
Простенвайки, тя изви тяло нагоре. Този път Морлънд се отпусна надолу да я пресрещне. Трябваше да се движи внимателно, защото тя бе толкова крехка и толкова тясна, че му идеше да закрещи от удоволствие.
И, мили Боже, как само се притискаше към него, докато навлизаше дълбоко в нея, докато проникваше навътре.
— Тони! Ти си толкова… Той е…
Тони потрепери, когато долови дрезгавите, възбудени нотки в гласа й. Съсредоточи се върху богатия, модулиращ тембър, отново възпирайки собственото си желание, макар и вече близо, толкова близо до това, за което винаги бе мечтал.
След всяко нейно горещо потръпване го полазваха тръпки. Всеки неин дрезгав стон го възпламеняваше.
И тогава, когато тя плътно го притисна, усети потреперванията й да започват. Петите й се забиха в чаршафите, а гърбът й се изви нагоре като дъга.
— Ще бъда твоето сърце — прошепна той, докато блаженството — всепоглъщащо и пламенно — я обземаше. — Ще бъда твой приятел, Чеси. Завинаги.
Стискаше зъби и се бореше със собственото си желание, наблюдавайки красотата на нейната страст, която заливаше и него.
— Ще бъда… ъ… дясната ти ръка. Л-л-лявото ти око. Сърцето ти. Най-храбрият ти воин. Ще те браня от всички неприятели.
Едва тогава започна отново да се движи, а нейната женственост бе все така сладостна и влажна. Очите й продължаваха да блестят от преживяното удоволствие.
Изумление, радост и възхита пробягаха по лицето й.
— Т-Тони?
— Ето, красавице. Никакви блянове този път. Никакви фантазии. Само аз. Само ти. Само това.
Тя обгърна тялото му с крака. Отметна назад глава и косата й се разпиля по ухаещата на лавандула възглавница като необуздан, тъмен облак.
— Искам… О, искам…
Докато говореше, тя се напрегна. Сега той бе обхванат от страст — безмерна, сляпа, разтърсваща — затова почти не я чу.
