Бутилката бе преполовена.
Камърън говореше тихо и бавно.
— Оженихме се с помощта на баба й. Елизабет бе прелестна в края на краищата и само твърдоглавието баща й пречеше да се съберем. Мисля, че не можеше да се примири с мисълта да се раздели с дъщеря си, която му вършеше чудесна работа като слугиня. Защото той я третираше като слугиня. Ако не бе тя, кой може да каже колко дълго щеше да живее майка й? — Въздъхна, втренчил поглед във виното. — От начало до край бе една невъобразима каша. И въпреки всичко двамата успяхме да откраднем малко щастие, нищо, че бе съвсем за кратко.
Изведнъж Морлънд се навъси. Бе доловил някакъв шум — дали не бе изскърцал дъсченият под навън в хола? Вдигайки пръст до устните си, той мълчаливо се промъкна до вратата и внимателно я отвори.
Коридорът бе пуст. Сенките и отраженията на светлината на двете свещи танцуваха върху стената.
С решително изражение Морлънд пристъпи надолу по коридора и хвана дръжката на вратата към стаята на Чеси.
Бе заключена, точно както бе наредил. Същото бе и с вратата на децата.
Пред вратата на херцогинята той се спря и се намръщи. Лекичко почука.
— Ваша светлост?
Херцогинята се появи с разтревожено изражение на лицето.
— Всичко наред ли е? Чеси…
— Това искам да проверя. Ако нямате нищо против. — След кимването на херцогинята той се запъти към съседната стая. Елспет и Джеръми спяха дълбоко, завити до брадичките. Морлънд леко открехна вратата към стаята на Чеси.
Тя лежеше с буза върху чистото, спално бельо, а косата й бе като тъмен ореол около главата. Ръцете й бяха свити и лежаха до брадичката. Изглеждаше пленителна, деликатна и много красива.
Морлънд отмести една тъмна къдрица от бузата й и я целуна нежно по слепоочието. Тя лекичко се размърда, след което въздъхна.
Но когато се върна в стаята на херцогинята, лицето му бе свъсено.
— Дръжте вратата затворена и пуснете резето. След всичко, което се случи днес следобед, не мога да позволя никаква небрежност.
Херцогинята кимна разбиращо.
Морлънд изчака да чуе звука от пускането на резето, след което се обърна и се върна в стаята си. Очите му бяха сериозни, докато пълнеше чашата си.
— Откри ли някой?
Морлънд сви рамене.
— Никого не видях. Вероятно е било от вятъра. Тези стари странноприемници са пълни със скърцаща дървения. — С питие в ръка той се върна на мястото си пред огъня. — Докъде бяхме стигнали? А, да, описваше прибързаната ви женитба. Какво стана тогава? Какво ви раздели?
— И всичко, и нищо. Животът. — Камърън се намръщи. — Почна се от детето. Бях довел Лизи в Макао, за да започне наново. Вече имахме Чеси — възхитителна и здрава, както може да бъде само едно дете. Лизи се бе измъчила през първата година, затова наех китайска бавачка. Но Лизи не я искаше и все се сърдеше. По същото време получихме вест, че в Англия състоянието на майка й се е влошило.
Той въздъхна, взирайки се в питието.
— Новината дойде в лош момент за нас. Едно нещо влечеше второ. Една караница прерастваше в друга. Сега си давам сметка, че отчасти вината е била и моя. Всичко там бе толкова трудно за нея. Дори не подозирах колко трудно, докато… — Той мрачно разклати чашата. — Получихме писмо от баща й, че майка й е на смъртно легло. Едва по-късно научих, че е приложил пари за билет обратно до Англия.
Пръстите на Камърън побеляха върху гърлото на кристалната гарафа. В този момент изглеждаше доста остарял, а едрото му тяло сякаш се бе смалило.
— Не помня всичко, което й наговорих, но помня, че й казах, че ако ме напусне, няма да я приема обратно. И че Чеси ще остане при мен, защото не съм сигурен как баща й ще се отнесе с детето. Беше я обявил за копеле, тъй като женитбата ни не била законна, което, разбира се, не отговаряше на истината. — Тихичко изруга. — Страхотно се скарахме. И двамата си наговорихме какво ли не. И то все неща, каквито всъщност не мислехме. Но вече бе късно… Тя замина. — Очите му се навлажниха, докато съзерцаваше огъня. — Повече не я видях. Нито веднъж до днес, когато стоеше зад херцогинята, скрита от толкова плътен черен воал, че дори не я разпознах. Повече от двадесет години…
— И си нямал никаква представа, че е тук, че живее при херцогинята?
— Не, разбира се. Направих запитвания в Макао и Калкута, но тя си бе купила билет под друго име. След завръщането си в Англия вероятно е живяла много потайно, почти като отшелница, при херцогинята. Аз… я издирвах, но без никакъв успех. Няма нужда да добавям, че баща й не ми помогна ни най малко, а майка й бе вече мъртва.
Морлънд поклати глава.
— Аз самият нищо не знам за тази жена, а всъщност съм живял по-близо до нея от теб. Боже, познавам херцогинята още от времето, когато съм бил в пелени, а май не съм виждал тази нейна компаньонка повече от половин дузина пъти. Амелия и думичка не е проронвала за живота си.
Камърън завъртя чашата си.
— Е, това е. Цялата глупава, проклета история. Постарах се да възпитам Чеси добре, така както Лизи би искала. Е, вярно, доста пътувахме и тя не получи дрънкулките, на които повечето момичета се радват, но…
Той погледна Морлънд с настоятелна молба в очите.
— Не е била нещастна с мен, нали? Чеси наистина ли е била щастлива… е щастлива… от живота, който водехме?
Морлънд се взираше в играта на огъня с намръщено лице.
— Опасявам се, че ще трябва на нея да зададеш този въпрос, Джеймс. Но едно знам със сигурност. Трябва да научи за майка си. Напълно съм съгласен с херцогинята.
— Разбира се. Ще говоря с Лизи още утре. А след това ще трябва да съобщим на Чеси. Най-добре — заедно.
Двамата мъже седяха пред огъня, чийто пламъци очертаваха с танца си от бронз и сенки лицата им. Всеки премисляше превратностите на съдбата и бъркотията, която ги очакваше на следващия ден.
— Още не си обяснил останалото от тази каша. За бягството си от похитителите. Триадата бе все пак, нали? Както предполагаше Чеси?
Камърън кимна.
— Не че го подозирах отначало. Беше дяволски объркано, уверявам те. Отнасяха се с мен сякаш съм безмозъчна кокошка и ме захвърлиха във вонящ трюм заедно с още стотина окаяници. Измина цяла вечност, преди да спрем на някакъв док, а след това друга вечност, преди да разбера, че сме в Англия, пуснали котва в старата Темза.
— Съжалявам, че лично не можах да помогна за твоето освобождение, но трябваше да се погрижа за безопасността на Чеси. Хората на Уелингтън обаче доста бързо се справиха.
Камърън се усмихна.
— Доста доволен бях, когато ги видях. Великият мъж е все така дързък. Но откъде знаеха къде ме държат? Сигурно има стотици кораби, пуснали котва в Темза.
— Заловихме един от Триадата. — Гласът на Морлънд стана суров. — Той… проговори.
— Е, мога само да благодаря на небесата за това. Дочувах откъслечни разговори долу, в трюма. Триадата е възнамерявала да използва книгата със същата цел като теб. Надяват се че императорът ще разреши тайните им обреди, ако му дадат такъв ценен дар. Но преди три месеца книгата изчезнала. — Камърън изпитателно се загледа в Тони. — Твоя работа ли е?
— Все още са ми останали няколко хитринки, Джеймс.
— Много умно от твоя страна. За жалост Триадата никак не ме харесва. Когато скъпоценната за тях книга изчезна, решиха да използват Чеси, за да я открие. Знаеха, че е била обучавана в Шао Лин и решиха, че е идеална за целта. Особено, когато научиха, че книгата е донесена тук, в Лондон, където едва ли биха могли да действат незабелязано. — Камърън енергично разтърка врата си. — Но докато не открия книгата,
