— Проклетник такъв! Някой ден ще…
Но той я прекъсна с целувка и постави ръка плътно през кръста й, докато минаваха през зеления тунел от букови дървета от двете страни на пътя.
— Къде ме водиш?
Той само се засмя и я притисна още по-силно, докато топлината им се сля и телата им жадно се търсеха.
Чеси въздъхна и се облегна на него, с рамо допряно до гърдите му.
— Така е по-добре, кавгаджийке. Изглежда, има все още някаква надежда да те превърна в покорна съпруга.
В отговор тя сви пръсти и леко одраска гърба му.
Той промърмори някаква ругатня. Ръцете му се свиха и се притиснаха към корема й. А след това се плъзнаха надолу, към свивката, където откри нейната топлина.
— Тони!
С дрезгав смях той я пусна.
— Този път си права, любов моя. Ако продължаваме така, никога няма да стигнем до Севъноукс.
— Близо ли сме?
Той се изхили и вдигна ръка, за да посочи гористия склон, който се спускаше към разпръснатите ниви и поляни, по които се мяркаха изведени на паша овце.
— Ако трябва да съм точен, ние сме в земите на Севъноукс от час насам. — Той дръпна юздите на коня, който премина в тръс, когато поеха по тясна пътечка, почти задушена от висящите наоколо клони на липи и върби. — А има едно нещо, което специално искам да видиш.
Той се наведе и придърпа и нея надолу, за да избегнат един нисък клон, препречил пътеката.
В следващия миг Морлънд изведе коня и го насочи към върха на хълма, покрай алени храсти рододендрон.
Дъхът на Чеси секна.
Цялата долина, окъпана в лека мъгла и мека, разпръсната слънчева светлина, като в картина на Констабъл, бе в краката им. Тук-там се виждаха каменни къщурки, а овце пасяха навсякъде, дори до самите им врати. Но най-силно я порази небето — сияйно и безкрайно, простиращо се към хоризонта, където се сливаше с бледия проблясък на водна шир.
В следващия миг Чеси видя отражението на слънчевата светлина върху украсените с колони прозорци, видя къщата от топъл жълт камък, която сякаш грееше в другия край на долината.
Морлънд беше сериозен и чаровно несигурен.
— Севъноукс. Исках да го видиш за първи път оттук. Според мен е най-красив, гледан отдалече. И… искам да ти хареса.
— О, Тони, прекрасно е…
— Наистина ли? Надявах се да ти направи впечатление. — Свъси вежди. — Знам, че ще е много по- различно от Макао и че ще трябва да се приспособяваш към много неща, но…
Чеси го принуди да замълчи, като понадигна и покри устните му със своите.
Ръцете му моментално се стегнаха. Устата му, топла, жадна и търсеща, се отвори. И когато сърцата им пулсираха едно до друго, те забравиха целия свят и се сляха в дълга целувка.
Силно и ненаситно желание обзе и двамата.
Накрая, проклинайки тихо, Морлънд се откъсна.
— Боже милостиви, мис Камърън, ама вие наистина избирате най-неподходящите моменти…
В отговор тя само простена тихичко и се доближи до него, за да докосне с устни неговите.
Той изпъшка. Ръцете му потънаха в тъмните й къдрици. Отпусна се назад, повличайки я след себе си, докато телата им загоряха от страст и те не усещаха нищо друго освен обзелия ги плам на желанието.
Неспокойното пръхтене на коня ги върна към действителността. Конят изцвили и леко се дръпна от юздите, а ушите му се наостриха.
Морлънд изруга и нагласи Чеси по-благоприлично пред себе си, след това се наведе да погали коня по гривата.
— Какво има, момичето ми? Нещо…
Не успя да довърши. В следващата секунда от храстите се чу изстрел и куршумът профуча покрай лицето му.
42.
Обезумялата дореста кобила се изправи на задните си крака и едва не хвърли Чеси на земята. Морлънд дръпна юздите, мъчейки се да удържи коня.
По дяволите, кой от слугите бе такъв глупак, че да стреля на посоки от храстите?
Но в следващия миг отговорът проблесна в главата му. Не беше слуга. Изстрелът не беше случаен.
А след това, докато конят танцуваше в ситни, неспокойни кръгове, едва удържан от Морлънд, последва друг изстрел откъм гората.
Кълнейки, Морлънд пришпори коня, разчитайки, че ужасеното животно ще се втурне напред, вместо да се върти изправено на задни крака.
И те препускаха през гористата местност. Клони шибаха лицата им, но Тони поддържаше бясната скорост на галопирането. Лицето на Чеси бе бледо, но тя не издаде и звук, докато го стискаше през кръста.
Защото също осъзна какво става.
Зад тях останаха резките звуци от пречупени клонки и тропота на копита, но Морлънд познаваше всяка педя от тази земя и знаеше хиляди места, където могат да се скрият.
Неочаквано сви надолу по тясна овчарска пътека, след което внезапно дръпна поводите и потърси убежище зад гранитна скала, над която бяха надвиснали гъстите клони на азалия.
Спряха там и зачакаха със затаен дъх. Лека пара се вдигаше от затоплените хълбоци на огромния кон. Бели и алени листенца се посипваха върху тях, носени от вятъра, но това бе единственото движение в зеленото им скривалище.
Зад гърба им вече не се чуваше никакъв звук. Нямаше и следа от техните преследвачи.
Тишината се нарушаваше единствено от слабия полъх на вятъра, който шумолеше през гигантските дъбови дървета, и тежкото дишане на дорестия кон.
Някакъв инстинкт накара Морлънд да се дръпне още по-навътре под скалистата козирка. Същият инстинкт, който бе спасил живота му в Бадахос и Саламанка, насочи ръката му към врата на коня, докато нашепваше нежни слова, за да укроти неспокойното животно.
Миг след това, точно зад ръба на скалата, на фона на блестящите зелени листа на върбите, се очерта силуетът на ездач с насочена напред пушка.
Тази гледка, изплувала сред тишината и нежния дъжд от венчелистчетата на азалии, докато те се таяха зад скалата, приличаше на призрачен кошмар.
Морлънд се напрегна, но пръстите му продължиха бавно да галят врата на кобилата. Те успяха да успокоят животното точно в момента, когато отново се канеше нервно да затанцува.
Танц, който щеше да издаде скривалището на Чеси и Морлънд, а това означаваше сигурна смърт.
Защото сега вече се появи и втори ездач, който студено, професионално и безпристрастно огледа гората наоколо. Бяха съвсем близо и ако ездачите ги бяха забелязали, Тони нямаше да успее дори да издърпа пушката си от калъфа на седлото.
Със сигурност нямаше да може при тези обстоятелства.
Затова те чакаха, затаили дъх. А само на няколко метра от тях ездачите си проправяха път през гората — мълчаливи и зловещи сред веселите птичи чуруликания и шума на листата.
Чеси наблюдаваше движенията им, онемяла от ужас.
Толкова близо до смъртта… Отново толкова близо до смъртта.
След миг, продължил сякаш цяла вечност, мъжете изчезнаха отново в гъсталака. Дълго време Чеси и Морлънд не проговориха. Само пръстите му продължаваха нежно да галят коня.
Погледна надолу към Чеси. Очите й бяха огромни и обезумели.
