Главната камериерка промърмори нещо под носа си, но отдавна бе привикнала с капризите на своята господарка и вече не се обиждаше. Ако трябва да се каже истината, и двете по-възрастни жени се чувстваха неудобно, притеснени от странния разсеян вид на Индия, с който се бе върнала този следобед от проклетото излитане на балона. Там се бе случило нещо, Хокинс бе убедена в това, но така и не успя да научи от кочияша нищо повече, освен, че граф Торнуд също присъствал на събитието.
„Торнуд — мислеше си камериерката. — Най-после се появи мъж, който можеше да държи здраво юздите на мис Индия. Тя обаче ще трябва да положи някакви усилия, за да го задържи, а точно сега ми се струва доста унила.“
В същия миг Хокинс се усмихна почти незабележимо. В съзнанието й започна да се оформя скандална идея. Да, сигурно щеше да свърши работа. След това мъжът нямаше да може да погледне с безразличие към Индия. Огледа елегантната муселинена долна риза на младата си господарка. Когато вдигна очи, срещна съсредоточения поглед на лейди Кранфорд. Двете си кимнаха една на друга безмълвно, озарени от една и съща мисъл.
Херцогинята почука по пода с любимия си бастун със сребърна дръжка.
— Така. Ставай, момичето ми, съблечи тази риза.
Младата жена се откъсна от мислите си и погледна разсеяно към баба си.
— Да я съблека ли? Но аз току-що я облякох.
— Въпреки това ще трябва да я съблечеш. И недей да ми се инатиш, мис. Остават само два часа до тръгването ти за Воксхол.
— За два часа — отвърна механично Индия, бих могла да спася живота на двайсет човека, да раздам хляб и чай на двеста и да снабдя с чисто бельо цял полк.
Херцогинята зацъка с език.
— Всичко това беше много добре, скъпа, но Ватерло свърши. Сега си в Лондон. Лондон в разгара на сезона. — Погледът на старата жена потъмня. — Ето какво ще ти кажа, Индия Деламиър. Всяка нощ сред младите дами тук се разгаря една по-сериозна и опасна битка за намирането на подходящ съпруг.
— Този въпрос не ме интересува, бабо. Мисля, че никога няма да се омъжа. С Луна ще се върнем в Норфолк и там ще се отдам на безсрамна ексцентричност, изолирана от всичките си бивши познати.
Баба й изсумтя.
— Не и докато аз съм тук — отсече тя. Хвана внучката си за раменете и я накара да се изправи. — Побързай, момиче, махай тази риза.
Двайсет минути по-късно Индия се оглеждаше изумено в голямото огледало. Стройното й тяло бе обвито във възможно най-тънък копринен креп и единственият слой плат прилепваше към пищните й извивки като втора кожа. Корсажът бе с ниско четвъртито деколте, направено така, че да подчертава формата на гърдите й. При всяко движение материята разкриваше свенливо и веднага скриваше отново по-тъмния оттенък на зърната й.
Скандализирана, младата жена се обърна към херцогинята.
— Но, бабо, не мога да се появя с подобна дреха. Тя е безкрайно…
— Очарователна — довърши царствено вместо нея лейди Кранфорд. — Истинска сензация — добави тя, много доволна от дръзката си идея.
Тези меки тъкани действително бяха последен вик на модата и вече се употребяваха от най-чевръстите светски дами. Естествено те не подхождаха за една млада шестнайсетгодишна госпожица по време на първия й сезон в Лондон. Индия обаче беше нещо съвсем друго. Тя бе от такъв сой, с такова самообладание и възпитание, че можеше да носи всякаква рокля. А точно тази беше такава, че не можеше да не привлече вниманието на граф Торнуд.
Завъртя китка. Внучка й се обърна послушно; меката коприна се развя край тялото й.
— Но, бабо, имам чувството, че не нося нищо.
„Горе-долу така и изглежда“ — помисли херцогинята.
— Естествено, че ще имаш такова чувство, глупаче. След като си се разхождала толкова дълго в мъжко облекло, разбира се, че ще ти се струва странно да се облечеш отново в женски дрехи. След час-два отново ще се почувстваш нормално.
Индия опипа фината тъкан, очевидно не съвсем убедена.
— Освен това — добави баба й, — мокрят роклите си, така че да не оставят абсолютно нищо за въображението.
Съзнанието на младата жена бе обсебено от болката по загубата на любимия човек; въпреки това тя повдигна шокирано вежди.
— Абсолютно нищо?
— Честна дума.
Хокинс, която стоеше до нея, кимна убедено.
— Има такива, които правят дори нещо повече, миледи. Чух от братовчедка си Елизабет, която служи в дома на лейди Тилингам, че дъщеря й си слагала златна боя на ноктите на краката. И сякаш това не е предостатъчно… — Камериерката повиши възмутено глас. — Ами да, ужасното създание нацапвало със същата златна боя по най-неморален начин и други части на тялото си.
Погледът на прислужницата попадна върху ниското деколте на Индия. Бузите на младата жена пламнаха.
— Сигурно се шегуваш.
Хокинс поклати глава.
— Чух го устата на братовчедка си.
Лейди Кранфорд изсумтя.
— Едно мога да ви кажа. Ще бъде нужно доста повече от малко златна боя върху мършавите гърди на Амилия Тилингам, за да получи предложение за женитба от някой почтен мъж. Тази жена е невероятно опърничава. На всичкото отгоре чух, че била пристрастена към хазарта. — Вдигна глава и огледа замислено внучка си. — Питам се дали да не добавим мъничко…
— Бабо — заяви решително Индия и кръстоса ръце пред гърдите си, сякаш за да се защити. — Не може да говориш сериозно!
Изминаха две-три секунди, преди херцогинята да вдигне рамене и да махне безгрижно с ръка.
— Може би не. Въпреки, че по мое време, момичето ми, ставаха такива неща, та косите ти щяха да настръхнат от тях.
Хокинс кимна заговорнически. През трийсетте години, в които бе работила като домашна прислужница, тя също бе видяла неща, от които очите на младата й господарка щяха да се разширят.
На Индия обаче не й беше писано да чуе тези поверително предавани от ухо на ухо разкази, тъй като в този момент на вратата се почука леко и в стаята й влезе Иън. Пълната парадна униформа подчертаваше високата му стройна фигура, широките рамене изпъваха елегантната куртка.
— Готова ли си за тръгване?
— Така мисля. Но ти със сигурност ще ме засенчиш, Иън.
В първия миг по красивото лице на брат й сякаш се появи руменина, но след това младият мъж сви добродушно рамене.
— Не мисля така, скъпа. — После присви очи. — За Бога, да не би да сте мокрили тази рокля? Екстравагантното си е екстравагантно, но не знам дали при това положение ще бъде по силите ми да отбивам атаките на обожателите.
Херцогинята изсумтя презрително.
— Не, не е мокрила нищо. Жалко, тъй като ако не направи някакво усилие да бъде забелязана, ще завърши дните си като стара мома.
Очите на внучката й блеснаха предизвикателно.
— И какво от това, бабо? Нямам нужда да се омъжвам заради парите. Материалното ми състояние е завидно, благодарение щедрото завещание на леля Орелия. Ако предпочитам да остана ексцентрична стара мома, такава и ще си остана.
