навсякъде.
Сега тя бе по-мръсна, а полата й — по-парцалива от всякога, но, подобно на своята собственичка, беше поне цяла.
— Много умно си постъпила, като си я спасила — заяви младата жена и я прегърна още по-силно.
Иън и Конър вече водеха насам своите пленници, докато Девлин усука камшика си около третия и го помъкна не особено нежно надолу по хълма.
— Видя ли чичо Торн? — попита, затаило дъх, момиченцето. — Казах ти, че може да прави страхотни неща с камшика си.
— Имала си право.
Внезапно Индия усети, че детето я дърпа за ръката.
— Имаше още нещо, нещо, което трябваше да запомня. — Долната устна на детето потрепна. — Спомних си го, когато бях сама там в тъмното и нямаше какво друго да правя, освен да мисля. То беше много важно. — Очите й се изпълниха със сълзи. — Сега отново го забравих.
Лейди Деламиър я прегърна силно.
— Не се притеснявай, мъничката ми. Ще си спомниш, когато стане нужда. А сега се отпусни и си мисли колко ще се зарадват да те посрещнат Андрю и Мариан.
— Държах се смело дори тогава, когато видях сивите хора — сподели тихо Алексис. — Бяха навсякъде около човека с маската. Същия с белега, за когото казвах толкова пъти на чичо Торн.
Младата жена се намръщи. Дали това бяха поредните кошмари или виденията на детето бяха истински от самото начало?
— Човекът с белега е бил там с теб?
Момиченцето кимна.
— Съвсем същият. Само че се оказа по-зъл, отколкото си мислех. И тогава сивите хора го наобиколиха, изпълнени с омраза, с надеждата да си отмъстят. Беше у-ужасно. Те го очакват, просто го очакват.
Алексис потръпна и Индия я погали по косата.
— Не говори, скъпа моя. Лошото свърши. Отново си в безопасност.
По обратния път от парка Алексис беше в центъра на вниманието. Тя седеше между Индия и Торн, плътно увита в топло одеяло и в най-хубавия кожен маншон на херцогинята.
Прекосиха Лондон и се насочиха на изток към Норфолк, към имението на семейство Деламиър, където детето щеше да се срещне с брат си и сестра си. Дев бе решил, че така то имаше най-голям шанс да остави лошите спомени зад гърба си. Бурната веселост на Андрю и Мариан щеше да й помогне да възвърне собствената си жизнерадостност.
Карлайл не разпитваше момиченцето за случилото се. И на това щеше да му дойде времето, когато измъчената физиономия изчезнеше от лицето му и телцето му престанеше да трепери. Засега говореха само за глупави, незначителни неща например как корсетът на принца-регент скърцал винаги, когато той се навеждал да целуне ръката на някоя жена, или за момчешките подвизи на Иън в Итън, откъдето бе отпратен, защото бе скрил една крава в дома на своя учител.
Алексис постепенно се отпускаше. Когато край прозорците на каретата започнаха да преминават зелените ливади, очите й се затвориха, тя отпусна глава върху рамото на Индия и заспа. Погледите на младата жена и на Торн се срещнаха; той кимна. Вдигна я на ръце и я държа в скута си до края на пътуването. Лудият блясък в очите му говореше ясно, че нямаше да позволи вече да й се случи нищо лошо.
Детето все още спеше, когато редуващите се хълмове отстъпиха мястото си на блеснала в смарагдовозелен цвят долина. След това пред тях се изправи Суолоу Хил — кулички и комини без никакъв ред и симетрия, сякаш сградата бе израснала безразборно и за един миг от зелените недра на земята. Но от залетите от светлина стени се излъчваше такава красота и виталност, че малко други домове можеха да се сравняват с него.
И докато се взираше в осветените от слънцето стени от розов гранит на имението, Индия реши, че на света нямаше по-прекрасна гледка.
Тя се прибираше у дома.
На широките стъпала на Суолоу Хил слугите се бяха наредили в две редици в очакване да приветстват пътниците от каретата. Торн носеше на ръце Алексис и от безопасното си местенце тя наблюдаваше със сънено страхопочитание всички тези облечени в ливреи хора. Едва когато навън изскочиха Андрю и Мариан, благоговението бе забравено, изместено от шумни, облени със сълзи прегръдки.
Трите деца все още бъбреха, когато ги въведоха в един великолепен жълт салон в задната част на къщата, с изглед към просторните зелени морави.
— Както виждам, малкото ми дяволче, отново си успяла да се измъкнеш благополучно от надвисналата опасност.
Херцогиня Кранфорд се усмихна на момичето, което кимна щастливо, с полепнали по устата трохи от лимоновата торта. Старата жена се бе погрижила неколцина от лондонските слуги да дойдат в Суолоу Хил. Мислеше, че по този начин Алексис щеше да се чувства по-добре, тъй като прислугата вече се бе влюбила в нея. Така че Бийч, мисис Харисън и Албърт, лакея, я приветстваха усмихнати.
Но детето внезапно разтърси глава.
— О, не, не аз бях умната. Това бяха чичо Торн и другите трима добри мъже. — Дари с кралска усмивка Иън, Фрогет и Конър Маккинън, които сияеха от другия край на канапето. — И, разбира се, лейди Деламиър. Тя беше толкова смела, дори когато онзи ужасен човек й заповяда да го последва до каретата. Чух ги да казват, че смятат да я отведат със себе си, след като им даде диаманта — обясни задъхано момиченцето.
Девлин седеше до нея и поглаждаше нежно косите й.
— Някой от тях беше ли ти познат, Алексис? Гласът му, името, каквото и да е?
Детето поклати глава.
— Видях само единия от тях отблизо, и това бе мъжът с маската. Другите трима се появиха едва в края. Но тогава аз вече бях в каретата със завързани очи.
Телцето й започна да се напряга отново. Карлайл я притисна към себе си.
— Край на въпросите, Нарцисче. Между другото, сигурна ли си, че не искаш още едно парче лимонова торта? Готвачката положи такива усилия, а ти си изяла само четири.
Алексис изхихика.
— Бях толкова гладна, чичо Торн. Те не ми дадоха нищо за ядене, освен едно парче мухлясал хляб. А аз пък го дадох на плъховете, защото разбрах, че са по-гладни дори от мен.
Погледът на младия мъж стана суров. Индия забеляза, как в очите му проблесна ярост.
— Край на плъховете, Нарцисче. — Тъй като клепачите й започваха да се затварят, той я взе в ръцете си. — И на приказките. Ако херцогинята не възразява, мисля, че трябва да те сложа да си починеш.
— Разбира се — отвърна лейди Кранфорд. — Бийч ще ви заведе на горния етаж.
Бяха решили момиченцето да спи на кушетката в стаята на Индия, за да не бъде само, в случай, че се събуди през нощта.
След като занесе съненото дете в спалнята, Дев отиде да му занесе чаша топло мляко. В това време лейди Деламиър покри Алексис с дебел пухен юрган.
— Тук ще ти бъде добре. Джоузефин е с теб, нали?
Момиченцето кимна сънено и протегна парцаливата кукла.
— Жива и здрава, също като мен. — Присви за момент очи. — Видях го отново, знаеш ли. Той идваше да ми помогне, когато ми се плачеше.
— Кой, Алексис?
— Детето — отвърна нетърпеливо момиченцето. — Хубавото момченце с бляскави очи и лъскави
