— Че грешат, е вярно, без „може би“. Но не за това, за което си мислиш. Въпросът е дали твоите лаборанти ще станат кърмачки на едно напълно съзряло тяло, докато чакаме съзнанието му да се „ориентира“. Лично аз се съмнявам, защото вече знам, че от тази работа няма да излезе нищо. Само си изгубихме времето.
Заряза сушилнята и посегна към кутията с кърпи.
— Свършили са — осведоми го усмихнато Сцилард.
— Естествено, че са свършили! — повтори ядно Матсън. — Можем да произвеждаме войници по поръчка, но не можем да заредим една шибана кутия за кърпи! — Изтръска ръце, после ги обърса гнусливо в панталоните си.
— Ако оставим настрана темата с кърпите — рече Сцилард, — да разбирам ли, че ми предоставяш грижите за нашия моделиран войник? Защото ако е така, ще наредя да му включат МозКома и ще го пратя час по-скоро в учебния взвод.
— Бързаш ли?
— Той е напълно завършен войник от Специалните части — отвърна Сцилард. — Макар да не бързаме за никъде в момента, изпитваме постоянен недостиг от специализирани кадри. Винаги са ни нужни повече, отколкото притежаваме. Така че, поне за мен, нашето малко отроче ще е от полза.
— Какъв оптимизъм! — Матсън смръщи вежди.
Сцилард отново се усмихна.
— Нали знаеш как кръщаваме нашите войници?
— На разни учени и художници.
— На учени и философи — поправи го Сцилард. — Става въпрос за фамилията. Малките имена са си съвсем обикновени. Аз например съм кръстен на Лео Сцилард. Един от учените, създали първата атомна бомба — факт, заради който по-късно той изпитвал непреодолими угризения.
— Сци, знам кой е Лео Сцилард — тросна се Матсън.
— Не исках да те обидя — рече Сцилард. — Макар че човек никога не може да е сигурен, когато става дума за вас, живородените. Имате странни празнини в познанията си.
— Защото в ученическите години зяпахме съученичките — тросна се Матсън. — И затова сме пропуснали да натрупаме безценни сведения за отдавна измрели учени.
— Ами нека тогава те просветля — продължи спокойно Сцилард. — Освен таланта си в науката Сцилард е притежавал и известни ясновидски способности. Предсказал е двете световни войни и някои други исторически събития на Земята. Между другото, бил е страхотен параноик. Живеел в хотел, с винаги стегнат багаж за евакуация. За всеки случай.
— Невероятно. Не разбирам обаче накъде биеш?
— Не претендирам, че съм свързан по какъвто и да било начин с Лео Сцилард — заяви генералът. — Общото ни единствено е фамилията. Но ми се струва, че споделям неговия талант да предсказвам разни неща, особено когато става въпрос за войни. Та според мен войната, в която предстои да участваме, ще е доста гадна. Не си въобразявам, говоря въз основа на данните от разузнаването. Не е необходимо да си гений, за да си дадеш сметка какво ще означава за човечеството да се изправи срещу три различни раси. — Сцилард кимна към лабораторията. — Този войник може да не притежава спомените на Ботин, но въпреки това го носи в себе си — поне що се отнася до гените. Смятам, че това може да се окаже важно особено сега, когато се нуждаем от всичко, на което бихме могли да разчитаме. Наречи го, ако щеш, моя „стегнат багаж“.
— Искаш го само защото вярваш на интуицията си.
— И на някои други неща.
— Сци, понякога ужасно ти личи, че си още юноша — захили се Матсън.
— Преотстъпвате ли ми този войник, генерале? — попита официално Сцилард.
Матсън махна небрежно с ръка.
— Ваш е, генерале. Радвайте му се. Ако не друго, поне няма да се тревожа за момента, когато отново стане предател.
— Благодаря.
— И какво ще правиш с новата си играчка? — попита Матсън.
— Като за начало — отвърна Сцилард — ще трябва да му измислим име.
4.
Той се появи на белия свят като повечето новородени: с писък.
Светът около него беше безформен хаос. Сред хаоса имаше някакъв неясен силует, надвесен над него — издаваше странни звуци, — и тъкмо той го плашеше най-много. Но скоро силуетът изчезна и отнесе звуците със себе си.
Той проплака. Опита се да размърда тяло, но не успя. Проплака отново.
Появи се друг силует и вече натрупал опит от предишния случай, той отново даде пълна воля на страха си. Силуетът издаде някакви звуци и се наведе…
Фокус.
Сякаш някой бе настроил лещите в съзнанието му. Светът изведнъж си застана на мястото. Все още всичко бе непознато, но вече поне имаше смисъл. Той знаеше, че макар да не може да назове нещата, които вижда, те притежават имена, и някаква част от ума му се опитваше да ги произнесе, но все още не успяваше.
Цялата вселена бе на върха на езика му.
::Разбираш ли какво ти казвам?:: — попита силуетът човек. Разбираше. Чуваше въпроса, макар да осъзнаваше, че не е свързан с никакви звуци, тъй като бе изникнал направо в съзнанието му. Засега не разбираше как става това, нито имаше представа как да отговори. Въпреки това отвори уста.
::Недей:: — предупреди го силуетът над него. — ::Опитай се да ми
В главата му изникнаха инструкции и нещо повече — той осъзна, че всичко, което не разбира, може да бъде обяснено и поставено на мястото му, и още докато си го мислеше, почувства, че инструкциите, които са му пратили, се разгръщат, обхващат нови и нови понятия, превръщат се от индивидуални концепции и идеи във всеобхватно понятие за света, придобиват ново значение, създават схема, върху която да се опре. Постепенно всичко това се събра в една обща голяма идея, възглед, който му помагаше да отговори. В него се породи бързо нарастващо желание да общува с другия и умът му веднага предложи серия от възможни реакции. Всяка се разопаковаше подобно на получените инструкции, предоставяше му не само разбиране и смисъл, но и подходящ отговор.
И всичко това отне по-малко от пет секунди.
::Разбирам:: — отвърна най-сетне той.
::Чудесно:: — бе отговорът на силуетът над него. — ::Аз съм Джуди Кюри.::
::Здравей, Джуди:: — рече той и умът му разопакова концепцията за лични имена, а също и общоприетия начин да се отговаря на тези, които му съобщават името си. Опита се да съобщи своето име, но опря в стена. Изведнъж почувства объркване.
Кюри му се усмихна и попита:
::Не можеш да си спомниш името ли?::
::Да.::
::Това е, защото още не го знаеш:: — отвърна Кюри. — ::Искаш ли да го научиш?::
::Да.::
::Ти си Иаред Дирак.::
Името мигновено предизвика асоциации и подаде необходимите сведения: Иаред, библейско название (разархивира се обяснение на понятието „библейски“, което го отведе при дефиницията на „книга“ и на „Библия“, заедно с осъзнаването, че „прочитането“ на последната ще отнеме известно време), син на Малалеил и баща на Енох. Също водач на иаредитите в Книгата на мормоните (която засега остави неразопакована). Значение: потомък. „Дирак“ имаше няколко възможни обяснения, повечето свързани с името Пол Дирак, учен. След като приключи с процеса на запознаване с имената, той се върна към
