Призрачните бригади

общуването с Кюри.

::Аз съм потомък на Пол Дирак?::

::Не. Името ти бе избрано на случаен принцип, от голям списък с имена.::

::Но малкото ми име означава „потомък“. А фамилното име по правило е наследствено…::

::Дори при живородените първото име обикновено не означава нищо:: — обясни Кюри. — :: А между нас това важи и за фамилията. Не търси кой знае какъв дълбок смисъл в имената, Иаред.::

Иаред обмисли накратко чутото, като остави на новите понятия да се разопаковат автоматично. Едно от тях обаче — „живороден“, отказваше да се разархивира и Иаред го отбеляза за по-нататъшно изучаване.

::Много съм объркан:: — призна той накрая.

Кюри се усмихна.

::Когато се захванем сериозно за работа, ще си объркан още повече.::

::Помогни ми да не съм толкова объркан.::

::Обещавам. Но само в началото. Иаред, задържаха те след раждането ти и твоите другари имат преднина от два дена. Трябва да ги настигнеш, колкото се може по-скоро, в противен случай ще се получи забавяне, което никога няма да наваксаш. Ще ти разкажа всичко, каквото мога, докато те водя при тях. Останалото ще попълнят те. Но първо да те извадим от кувьоза. Трябва да проверим дали можеш да ходиш.::

Разопакова се идеята за „ходене“ и същевременно скобите, които го придържаха, изчезнаха. Иаред напрегна мускули и се изправи. Краката му опряха в пода.

::Малка стъпка за човека…:: — подметна Кюри. Иаред бе изненадан, че фразата има продължение и исторически смисъл1.

::Първо основно правило:: — обясняваше Кюри, докато двамата се разхождаха из станция Феникс. — ::Смяташ, че мислиш, но грешиш.::

Иаред бе готов да отвърне с „не разбирам“, но се сдържа; за пръв път осъзна, че често ще се изкушава да прибегне до тази фраза.

::Моля, обяснете:: — каза вместо това.

::Ти си новороден:: — отвърна Кюри. — ::Твоят мозък — истинският ти мозък — е почти празен откъм знания и опит. Функциите му временно са поети от МозКом, който ти осигурява необходимата информация. Всички твои мисли се обработват в твоя МозКом и се подават обратно в разбираем за теб вид. Оттам получаваш и инструкции за това как да отговаряш и реагираш. Внимавай, хора!:: — Кюри му посочи неколцина войници, които крачеха право срещу тях.

Иаред отстъпи заедно с нея.

::Но защо имам чувството, че знам толкова много?:: — попита. — ::Сякаш съм го знаел някога и после съм го забравил.::

::Преди да се родиш, твоят МозКом подготвя мозъка ти:: — обясни Кюри. — ::Той участва в изграждането на невронни пътища, съществуващи при всички хора, с чиято помощ те по-бързо учат и трупат знания. Ето защо ти се струва, че вече знаеш всичко — мозъкът ти е бил подготвен да го научи. През първия месец от живота ти всичко ще ти се струва като deja vu. Но постепенно наученото ще заляга в истинския ти мозък и тогава МозКомът постепенно ще му преотстъпи функциите си. Защото ние сме създадени по такъв начин, че да събираме и натрупваме информация няколко пъти по-бързо от живородените.::

Иаред спря, от една страна, за да обмисли и разархивира нещата, които Кюри току-що му бе съобщила, но и по друга причина.

::Какво има?:: — попита го тя.

::За втори път използваш тази дума — „живородени“. Не мога да открия значението й.::

::Защото не е въведено в твоя МозКом:: — обясни Кюри. Поведе го по коридора и махна към войниците около тях. — ::Това са „живородени“. Хора, които са се родили като бебета и са израствали за продължителен период — години. Шестнайсетгодишните сред тях не знаят толкова, колкото ти, когато си бил на шестнайсет минути. Доста неефикасен начин да се вършат нещата, но така ги е създала природата и те го смятат за нещо нормално.::

::А ти не мислиш ли така?::

::Не смятам, че е нормално, нито, че е ненормално — само, че не е ефикасно. И аз съм толкова жива, колкото са те. „Живороден“ е погрешно название. Ние също сме родени. Родили сме се, живеем, умираме. Не виждам разликата…::

::Значи сме съвсем като тях.::

::Не. Не сме съвсем като тях. Създадени сме да сме по-добри от тях — умствено и физически. Ние сме по-силни. Мислим по-бързо. Дори говорим по-бързо от тях. Първия път, когато общуваш с някой живороден, ще ти се струва, че животът тече с половината от нормалната си скорост. Ето, гледай.:: — Кюри си придаде объркан вид и докосна по рамото преминаващия наблизо войник.

— Извинете — рече тя, като използва устата си, за да оформя думите. — Казаха ми, че закусвалнята е на това ниво, но не мога да я намеря. Бихте ли ми помогнали? — Гласът й бе досущ като този, който отекваше в главата на Иаред, но много по-бавен — толкова, че за миг той дори се обърка в смисъла на казаното.

— Разбира се — отвърна войникът. — Мястото, което търсите, е ей натам. Продължавайте в същата посока и ще го видите. Между другото, там правят страхотни хамбургери.

— О, благодаря — отвърна Кюри и отново закрачи. ::Видя ли какво имах предвид?:: — обърна се към Иаред. — ::Все едно, че са умствено изостанали.::

Иаред кимна замислено. Умът му разопаковаше понятието „хамбургер“, което го отведе до „храна“ и му подсказа нещо съвсем друго.

::Мисля, че съм гладен:: — рече той.

::По-късно:: — отвърна Кюри. — ::Ще се храниш с твоите другари. Това е част от програмата за установяване на близки взаимоотношения. Ще вършиш доста неща заедно с тях.::

::Къде са твоите другари?:: — попита Иаред.

::Странен въпрос:: — отбеляза Кюри. — ::Не съм ги виждала от години. Губиш връзката с тях веднага щом приключи процесът на подготовка. След това те пращат там, където има нужда от теб, и ти се интегрираш с твоето бойно подразделение. В момента аз съм придадена към един взвод на Специалните части, който работи с новородените.::

Иаред разопакова понятието „интегриране“, но откри, че има проблеми при разбирането му. Опита се да поработи върху него, но Кюри продължаваше да говори.

::Боя се, че ще си в тежест на своите другари. Те са се събудили интегрирани и вече привикнаха един към друг. Ще им трябват няколко дена, за да свикнат с теб. Трябваше да те интегрират преди събуждането — както е станало с тях.::

::Но защо не са го направили?::

::Стигнахме:: — каза Кюри и спря пред една врата.

::Какво има вътре?::

::Това е стаята за инструктаж на пилотите:: — обясни Кюри. — ::Време е да се повозиш. Хайде.:: — Отвори вратата и му кимна да я последва.

В стаята имаше трима пилоти, играеха на покер.

— Търся лейтенант Клауд — каза Кюри.

— В момента му се пече яйце на задника — рече един от пилотите и хвърли чип на масата. — Вдигам с десет.

— Пече и препича — добави вторият пилот и и той сложи чип. — Плащам.

— Щеше да ме заболи от думите ви, ако играехме с истински пари — обяви третият, който, по метода на изключване, трябваше да е лейтенант Клауд, и метна три чипа. — Плащам десет и вдигам с двайсет.

— Едно от неудобствата да се запишеш на обиколка из пъкъла, в която всичко ти е платено предварително — промърмори първият пилот. — Някой решава, че не са ти нужни пари. Плащам.

— Никога нямаше да се запиша, ако знаех, че ще работя за социалисти — подсмихна се вторият. —