откос. Погледна над трупа и видя Сара Поулинг — тя тъкмо сграбчваше енешанеца за мантията, за да го изтегли настрани.
::Можеше да го убиеш и преди да се нахвърли върху мен:: — укори я Иаред.
::Ако продължаваш да се оплакваш, ще те оставя под него:: — тросна се тя. — ::Между другото, няма да е зле да ми помогнеш, вместо да ме оставяш да дърпам сама.::
Със съвместни усилия двамата изтърколиха тежкия енешанец настрани. Иаред се наведе да го огледа по-внимателно.
::Това
::Не мога да определя:: — отвърна Иаред. — ::Всички ми изглеждат еднакви.::
::Мърдай!:: — Тя го сръга и се озърна. Междувременно бе прегледала отново доклада за операцията. — ::Да, той е. Това е бащата. Кралската особа.::
Иаред кимна. Янх Хио, кралската особа, избран по политически съображения да бъде баща на наследницата. Матриархалните традиции на енешанското общество изискваха бащата да е пряко отговорен за преметаморфозните грижи за отрочето. Традициите също така налагаха бащата да остане в люпилното на наследницата през трите дни след ръкополагането, жест, символизиращ приемането на родителските задължения. Това — заедно с някои други причини — бе наложило отвличането да стане тъкмо в този период. Убийството на Янх Хио не бе първостепенна задача на операцията, но си оставаше важна част от нея.
::Той загина, защитавайки детето си:: — рече Иаред.
::Това е начинът, но не и причината:: — уточни Поулинг.
::Е, това вече едва ли има някакво значение за него.::
::Тази операция е гадна:: — повтори отново Поулинг.
Внезапно от ъгъла на стаята долетяха изстрели. Врещенето, което придружаваше появата им тук, замлъкна за кратко, после се поднови, още по-интензивно. Иззад ъгъла се появи Сейгън, с пушка в едната ръка и гърчеща се бяла маса в другата. Вторият енешанец лежеше неподвижно — Джейн го бе застреляла.
::Това е гледачката:: — уточни тя. — ::Не ми даваше наследничката.::
::Ти помоли ли я?:: — попита Поулинг.
::Ами да:: — отвърна Сейгън и посочи миниатюрния механичен преводач на колана си. Беше предназначен за по-късен етап на операцията. — ::Или поне опитах.::
::Вероятно сме ти объркали плановете с убийството на бащата:: — изръмжа Иаред.
Врещящото нещо в ръката на Сейгън се извиваше енергично и едва не се изплъзна от хватката й. Тя пусна оръжието си, за да може да улови съществото по-добре. Пищенето му се усили, когато го притисна към гърдите си.
::Значи това им е наследничката:: — рече Иаред.
::Аха:: — потвърди Сейгън. — :: Преметаморфична енешанка. Като голям пищящ червей.::
::Не можем ли да я седираме?:: — попита Поулинг. — ::Вдига ужасен шум.::
::Не:: — отвърна Сейгън. — ::Кралицата-майка трябва да се увери, че е още жива.:: — Наследничката отново се задърпа и Сейгън вдигна ръка и я погали, за да я успокои. — ::Дирак, вземи ми пушката.::
Иаред се наведе да вдигне оръжието. В този момент светлините блеснаха.
::О, по дяволите!:: — изруга Сейгън. — ::Възстановиха захранването.::
::Нали трябваше да разрушим и резервния генератор?:: — попита Иаред.
::Да:: — потвърди Сейгън. — ::Изглежда обаче не е само един. Да тръгваме.:: — Изскочиха от люпилното, Сейгън с наследничката, а Иаред с нейната пушка.
В покоите на кралицата-майка двама от войниците държаха въжетата опънати. Джули Айнщайн прикриваше подходите.
::Долните два етажа също са обезопасени:: — докладва тя. — ::Към тях има само един вход. Но най- горният е отворен на всички страни.::
::Десантният кораб се приближава:: — намеси се Алекс Рентген. — ::Забелязаха ни на покрива и започнаха да ни обстрелват.::
::Искам да ни прикривате, докато излизаме горе:: — нареди Сейгън. — ::Осигурете прикриващ огън за горния етаж. Там е отворено, всеки може да дойде.::
::Слушам:: — отвърна Рентген.
Сейгън подаде наследничката на Поулинг, свали си раницата и извади от нея специално пригоден за целта вързоп. Напъха вътре гърчещото се същество и преметна презрамките през рамо.
::Аз съм в средата. Дирак, поемаш отляво, Поулинг отдясно. Айнщайн ни прикрива, докато се изкачваме, а после вие двамата прикривате нея. Ясно?::
::Ясно:: — потвърдиха Иаред и Поулинг.
::Презареди ми пушката и я дай на Айнщайн:: — продължи Сейгън. — ::Тя няма да има време да презарежда.::
Иаред извади пълнителя от пушката на Сейгън и го смени с нов, после я подаде на Айнщайн.
::Готови сме:: — докладва Рентген отгоре. — ::Побързайте.::
Малко след като започнаха да се катерят по въжетата, чуха тропота на прииждащите енешанци. Заели позиции, останалите войници от взвода очакваха началото на престрелката. Напълно интегриран с тях, Иаред можеше да определи, че спокойствието им е привидно и че всъщност са ужасно напрегнати. В този момент Айнщайн откри стрелба. Последваха изстрели и отгоре. Енешанците бяха стигнали горния етаж.
Сейгън бе затруднена до известна степен от вързопа с наследничката, но тъй като не носеше оръжие, имаше най-малък товар и това й позволи да се катери най-бързо. Два куршума я одраскаха по рамото тъкмо когато стигна горния край и поемаше протегнатата ръка на Джулиан Лоуъл. Трети просвистя над ръката й и удари Лоуъл точно в дясното око, мина през мозъка, рикошира от вътрешната страна на черепа, върна се в шията и прекъсна сънната артерия. Лоуъл падна в отвора, блъсна Сейгън, вкопчи се в мъртвешка хватка във вързопа и го откъсна от презрамките. Сейгън се бе вкопчила в ръба и не можеше да направи нищо.
::Някой да го хване:: — предаде светкавично тя, докато Алекс Рентген я издърпваше.
Иаред посегна към падащия вързоп, но не можа да го стигне — беше твърде далеч от него. Презрамките изплющяха покрай Поулинг, тя успя да ги улови и вързопът описа полукръг под нея.
Още по-надолу Иаред долови откъм Айнщайн изненада и болка. Оръжието й мълчеше. Хрущящият звук, който предаваше, бе от стъпките на нахлуващите в помещението енешанци.
Поулинг погледна нагоре към Иаред.
::Продължавай да се катериш.::
Иаред я послуша, без да поглежда надолу. Подаде глава на най-горното ниво и видя цяла купчина избити енешанци и други, които бяха отстъпили назад и обстрелваха неговите другари. Някой отгоре му протегна ръка. Той погледна надолу и видя увисналата на въжето Сара Поулинг, с вързопа в ръка, а на дъното енешанец, целеше се в нея. Вързопът й пречеше да се катери.
Тя също го гледаше. Усмихна му се.
::Любими…:: — успя да изрече и хвърли вързопа към него в мига, когато първият куршум попадна в гърдите й. Иаред протегна ръка, втренчил хипнотизиран поглед в тялото й, което сякаш танцуваше под ударите на куршумите. Върху лицето, гърдите и корема й разцъфваха ярки цветя. Той успя да улови вързопа и го изтеглиха през ръба в мига, в който Поулинг политаше надолу. Почувства как животът я напуска… и връзката прекъсна.
Докато го дърпаха към десантния кораб, не спираше да крещи.
Енешанската култура е едновременно матриархална и племенна, нещо съвсем естествено за раса, чиито далечни насекомоподобни предци са обитавали термитници. Кралицата-майка идва на власт с гласуване на матриарсите на големите енешански племена, но терминът едва ли е в състояние да опише един мъчителен и дълъг процес, продължаващ години и нерядко придружаван от кръвопролитни войни, тъй като всяко племе копнее именно неговият матриарх да заеме този многоуважаван пост. За да се избегнат междуособиците в края на управлението на всяка кралица-майка, постът й става наследствен, но това е свързано със строги изисквания: кралицата е длъжна да осигури наследница до две години от момента, когато е приела кралската мантия, в противен случай племето й се лишава от правото да излъчва свой представител за в
