настояват да знаят защо.

— В такъв случай продължавайте да се готвите за война. Но после нападнете някой от своите съюзници. Бих ти предложила рреите. Те са слаби и освен това ще са изненадани.

— А какво да правим с обините?

— Ние ще имаме грижата за тях.

— Така ли? — подхвърли недоверчиво кралицата-майка.

— Така — рече Сейгън.

— И предлагате да потулим това, което се случи тази вечер тук? Лъчите, които разрушиха двореца ми, сигурно са се виждали от стотици мили.

— Не да го потулите, а да го разследвате — отвърна Сейгън. — Колониалният съюз с радост ще ви помогне за това. Енешанците са наши приятели. А после, когато се разбере, че за всичко са виновни рреите, ще имате повод за войната.

— Какво друго искате?

— Има един човек, Чарлз Ботин. Знаем, че ви помага. Искаме да ни го предадете.

— Не е при нас — отвърна кралицата-майка. — При обините е. Поискайте си го от тях. Друго?

— Гаранции, че няма да участвате във войната срещу нас.

— Искате да сключим договор?

— Не — рече Сейгън. — Искаме нова кралска особа. По наш избор.

Това вече предизвика ужасно вълнение.

— Убихте съпруга ми, а сега настоявате да ми изберете нов? — попита кралицата-майка.

— Да.

— Но какъв е смисълът? Моята Вют вече е ръкоположена. Тя е официалната наследница. Дори да се съглася и вие да освободите дъщеря ми, като член на клана хио тя ще му осигурява политическо влияние. Само ако я убиете, ще ги лишите от това влияние… — Кралицата-майка млъкна, после продължи: — Но ако го направите, защо да изпълнявам останалите ви искания?

— Кралице — бавно каза Сейгън, — дъщеря ви е стерилна.

Мълчание.

— Не сте го направили — възкликна кралицата-майка отчаяно.

— Напротив.

Кралицата затрака пронизително с уста. Плачеше. Надигна се и се приближи до камерата.

— Вие сте чудовища!

Сейгън не отговори.

Ръкополагането на наследница не можеше да бъде отменено. Стерилна наследница означаваше край на управляващата династия и началото на нов период на кървави войни, докато на престола не се възкачи нова наследница. Ако племената разберяха, че ръкоположената не може да има деца, нямаше да дочакат да умре от естествена смърт, за да подхванат войната. Първо щяха да убият кралицата-майка, за да може ръкоположената наследница да заеме мястото й. После щяха да премахнат и нея. А когато тронът бъдеше освободен, към него щяха да протегнат ръце мнозина. Като беше лишил Вют Сер от възможността да създаде потомство, Колониалният съюз бе обрекъл рода й на забрава и унищожение, а Енеша — на анархия. Освен ако кралицата-майка не се съгласеше с условията им.

— Няма да позволя вие да ми избирате съпруг — викна тя.

— Ще съобщим на матриарсите, че дъщеря ти е стерилна — заплаши Сейгън.

— Ще унищожа кораба ви заедно с дъщеря ми в него! — изкрещя кралицата-майка.

— Ами добре — отвърна Сейгън. — И всички матриарси ще узнаят, че твоята некомпетентност е предизвикала нападението ни и е довела до смъртта на кралската особа и наследницата. И тогава дори да си посочиш съпруг, племето му най-вероятно ще те отхвърли. А без съпруг няма и наследница. Без наследница няма мир. Ние познаваме добре енешанската история. Знаем, че племената ви са се счепквали и за по-дребни неща и че заобиколените с всеобща ненавист кралици-майки не са издържали дълго на престола.

— Няма да позволя това да се случи.

Сейгън сви рамене.

— Убий ни тогава. Или отхвърли исканията ни и ще ти върнем стерилната дъщеря. Всъщност можеш да направиш и това, което очакваме, и тогава можеш да разчиташ на съдействието ни. Имаш избор всъщност. Само дето не разполагаш с време.

Макар да не познаваше особеностите на енешанската физиология и психология, Иаред не се съмняваше, че в душата на кралицата-майка се води страшна борба. Спомни си думите на Сейгън на оперативката — че дори да не могат да сломят военната машина на енешанците, хората могат да ги пречупят психологически.

— И кого трябва да избера? — попита кралицата-майка.

— Хю Гелн.

Кралицата се обърна и изгледа Хю, който стоеше мълчаливо зад нея. От гърлото й се изтръгна енешанското подобие на смях.

— Защо ли не съм учудена?

— Той ще е добър мъж — увери я Сейгън. — Ще ти бъде утеха и опора.

— Само да си го похвалила още веднъж — заплаши я кралицата-майка, — войната почва.

— Моля за прошка, кралице — отвърна Сейгън с престорена смиреност. — Е, споразумяхме ли се?

— Да — отвърна кралицата и отново издаде онзи стържещ звук. — О, Боже! — преведе воплите й машината. — Ох, Вют. О, Боже!

— Знаете какво трябва да направите — рече Сейгън.

— Не мога… не мога… — Кралицата-майка се разплака. Щом я чу, Вют Сер също се разрева.

— Трябва — повтори твърдо Сейгън.

— Моля ви — обърна се към тях най-могъщото същество на планетата. — Не мога. Моля ви. Моля ви, помогнете ми.

::Дирак:: — премина на вътрешна връзка Сейгън. — ::Направи го.::

Иаред извади бойния си нож и застана над съществото, заради което бе умряла Сара Поулинг. Беше вързано и се гърчеше и плачеше за майка си, но щеше да умре само и далече от нея, завладяно от страх и безпомощност. Далече от всички, които са го обичали.

И изведнъж Иаред почувства, че нещо в него се прекършва. Не разбра какво точно, но беше безсилен.

Джейн Сейгън пристъпи до него, взе ножа от ръката му и го вдигна. Иаред извърна глава.

Плачът секна.

Втора част

8.

Всичко започна от едни желирани бонбони.

Иаред ги видя на щанда за сладкиши, докато се мотаеше из станция Феникс. Отначало ги подмина, беше по-заинтригуван от шоколадите. Но очите му сами се върнаха към прозрачното пликче с черни топчета, които изпъкваха странно на фона на общата сладкарска шарения.

— Добре де, как става това? — попита Иаред продавачката, когато осъзна, че му е трудно да откъсне поглед от тях. — Какво ги прави тия желирани бонбони толкова специални?

— Едни ги обичат, други ги мразят — отвърна тя. — Повечето хора ги мразят — и се дразнят, че трябва да ги отделят от останалите в пликчето. Тези, които ги обичат, предпочитат в пликчето да са само такива. Така че реших да ги продавам отделно.

— Вие от коя група сте? — попита Иаред.

— От тези, дето не могат да ги понасят. А мъжът ми не може да им се насити. Дъвче ги, и ми дъха, за да съм им усетела аромата. Веднъж го изритах от леглото за това. Никога ли не сте опитвали черни желирани

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату