бъдеще.
Енешанските матриарси, захранвани с богато на хормони кралско млечице, което предизвиква стремителни изменения в телата им (още един наследствен белег), са плодовити през целия си живот, така че способността за възпроизводство при тях рядко се поставя под съмнение. Проблемът обикновено възниква при избора на подходящ баща. Матриарсите не се женят по любов (строго погледнато, те въобще не се женят), така че изборът обикновено е свързан с определени политически съображения. Племената, които не са успели да излъчат свой матриарх, се съревновават в избора на кралска особа, баща на наследницата, тъй като това ще осигури на племето власт и влияние в управляващите среди. Новоизбраната кралица-майка обикновено посочва за своя половинка представител на някое съюзническо племе, в благодарност за вярната служба, но е възможно изборът да падне и върху най-големия противник, когато това може да позволи да се избегнат назряващи междуособици. Само когато е от дълга потомствена линия, кралицата-майка може да си позволи лукса сама да избира кралската особа.
Фхилеб Сер беше шестата кралица-майка в настоящата династия Сер (племето бе излъчило три други успешни кралици през последните няколкостотин енешански години). След възкачването си на престола тя бе избрала за свой спътник представител на племето хио — племе, чиито експанзионистични колониални амбиции в края на краищата бяха довели до сключването на таен съюз с рреите и обините и подготовката на нападение срещу човешките колонии. Тъй като възнамеряваха да играят главна роля в предстоящата война, енешанците разчитаха да получат най-голямото парче от територията на Колониалния съюз, включително централната планета на Съюза, Феникс. Рреите щяха да се задоволят с няколко по-слабо развити планети, между които Корал — мястото, където наскоро бяха претърпели унизително поражение.
Що се отнася до обините, загадъчни до последно, те предложиха да участват със сили, които почти се равняваха на енешанските, но поискаха в замяна една-единствена планета: свръхнаселената и лишена от природни богатства Земя, която бе в такова незавидно и тежко положение, че дори Колониалният съюз я държеше под карантина. Енешанците и рреите бяха щастливи от този избор.
Наследственото управление, подхранвано от политическите амбиции и възгледи на хио, бе подтикнало енешанците да започнат подготовката на война срещу човечеството. Но макар племената да бяха обединени, всяко си имаше свой съвет. И едно от тях — племето гелн — възразяваше упорито срещу идеята за нападение над Колониалния съюз с мотивите, че хората могат да са непредсказуемо силни и жестоки, особено когато бъдат притиснати до стената. Гелните смятаха, че рреите са много по-перспективна жертва, като се има предвид дълготрайната вражда между тези две раси и незавидното състояние на военните им сили след погрома при Корал.
Кралицата-майка Фхилеб Сер предпочете да игнорира решението на гелнския съвет по този въпрос, но тъй като сметна, че то е продиктувано от някаква неясна симпатия към хората, избра един от гелнските съветници, Ху Гелн, за енешански посланик в Колониалния съюз. Ху Гелн бе повикан наскоро на Енеша, за да присъства на Ръкополагането и да участва в празнуването на Чафалана заедно с кралицата-майка. Същият този Ху Гелн, който бе при кралицата-майка, когато Втори взвод атакува, и който, все още заедно с нея, се криеше, докато хората, убили нейния съпруг и отвлекли едничкото й отроче, се готвеха да установят контакт с нея.
::Спряха да ни обстрелват:: — докладва Алекс Рентген. — ::Изглежда, се усетиха, че наследничката е при нас.::
::Добре:: — отвърна Сейгън. Поулинг и Айнщайн бяха мъртви, но тя и останалите войници все още се намираха в двореца и Сейгън искаше да се измъкнат час по-скоро. Даде сигнал да се отправят към десантния кораб и подскочи, когато Даниъл Харви неволно я докосна по рамото — унитардът бе успял да блокира първия изстрел, но вторият бе минал през тъканта и бе оставил дълбока рана. Поне за известно време дясната й ръка щеше да е извън строя. Джейн посочи с лявата малката носилка, където лежеше пристегнатото с колани гърчещо се телце на Вют Сер, наследницата на кралицата-майка. Тя вече не врещеше, а само скимтеше тихичко, изтощена до такава степен, че дори бе забравила страха си.
::Някой да й бие инжекцията:: — нареди Сейгън.
::Аз ще го направя:: — Иаред се надигна, преди друг да е предложил услугите си, и извади дългата игла, поставена в медицинския комплект под седалката на Сейгън. Наведе се над Вют Сер, изпълнен с отвращение и омраза. Пред погледа му изникна схема, чрез която МозКомът му показваше къде точно трябва да се вкара иглата и на каква дълбочина, преди да изпразни съдържанието на спринцовката.
Иаред заби иглата със сила и Вют Сер нададе оглушителен рев. Иаред натисна буталото на спринцовката и изстреля половината от съдържанието й в едната от двете незрели разплодителни торбички на телцето. Изтегли иглата, пъхна я наново, във втората торбичка, и повтори процедурата. Попадналите в торбичките наноботи облепиха вътрешните им стени и постепенно се нагорещиха, умъртвиха околните тъкани и стерилизираха напълно наследницата.
Вют Сер продължаваше да крещи от болка и уплаха.
::Имам пряка връзка с кралицата-майка:: — докладва Рентген. — ::Картина и звук.::
::Включи я на общия канал:: — отвърна Сейгън. — ::Алекс, застани до носилката. Ти ще си камерата.::
Рентген кимна, наведе се над носилката и втренчи поглед в Сейгън така, че да изпълнява ролята на камера и микрофон.
::Излизам на линия:: — докладва той. Пред погледа на Иаред — както и на всички останали — се появи кралицата-майка на Енеша. Дори без да познават енешанските гримаси, за всички бе ясно, че кралицата кипи от гняв.
— Ах, ти, шибано човешко лайно — заговори кралицата-майка (или по-точно механичният преводач, подаващ литературен превод на всичко онова, което очевидно не можеше да се изрази само с думи). — Имаш трийсет секунди да ми върнеш дъщерята или ще обявя война на всички ваши светове. Кълна се, че от тях няма да остане камък върху камък.
— Я млъквай! — сряза я Сейгън и превеждащото устройство на колана й изграка повелително.
От другия край на линията се дочуха множество потраквания, подсказващи объркването, царящо сред всички придворни. Беше абсолютно недопустимо някой да си позволява подобен език с кралицата- майка.
— Какво казахте? — попита кралицата, очевидно също шокирана.
— Казах да млъкваш — повтори Сейгън. — Ако си умна, ще изслушаш внимателно това, което ти казвам, и ще спестиш на народа си нови страдания. Освен това, няма начин да обявиш война на Колониалния съюз, защото вече сте го направили. Вие, рреите и обините.
— Нямам представа за какво говориш… — почна кралицата-майка.
— Ако ме излъжеш още веднъж, главата на дъщеря ти ще хвръкне — прекъсна я Сейгън.
Отново потракване. Но кралицата-майка не посмя да продължи.
— И така — рече Сейгън. — Питам отново — във война ли сте с Колониалния съюз?
— Да — отвърна кралицата-майка след продължително мълчание. — Или по-скоро, ще бъдем.
— Мисля, че няма да бъдете — заяви Сейгън.
— Коя си ти? — настоя кралицата-майка. — Къде е посланик Хартлинг? Защо преговарям с някой, който заплашва детето ми?
— Предполагам, че посланик Хартлинг в момента е в своя кабинет и няма никаква представа за ставащото тук. Вие не си направихте труда да я информирате за военните си планове, ние също. Преговаряш с човек, който заплашва да убие детето ти, защото вие възнамерявахте да убивате наши деца. Говориш с мен, защото не заслужаваш повече. Искам да те уверя, че това е единствената ти възможност за преговори с Колониалния съюз.
— Трябва да видя дъщеря си — проговори кралицата-майка след поредната пауза.
Сейгън кимна на Рентген и той се обърна и погледна хлипащото на носилката създание. Иаред, който наблюдаваше внимателно кралицата-майка, забеляза отчаянието и болката й.
— И какво очаквате от мен? — попита тя.
— Да прекратиш войната — отвърна Сейгън.
— Не сме само ние — посочи кралицата-майка. — Дори да поискаме да се оттеглим, другите ще
