отбранителни и радиолокационни системи съвсем естествено бяха настроени да засичат големи обекти. Отбранителната система на обините около Арист не правеше изключение. Кораб на Специалните части би бил засечен на минутата, но не и малък обект с крехка структура, побиращ само един човек.
Специалните части го знаеха, защото вече бяха пращали колесници при шест различни случая — бяха прехвърляли войници отвъд защитната мрежа, за да подслушват комуникационните съобщения, идващи от луната. Тъкмо при една от тези операции бяха прихванали разговор на Чарлз Ботин с някого на Обинур относно часа на пристигане на снабдителния кораб. Войникът, засякъл сигнала, го бе проследил до източника му на повърхността — неголяма научноизследователска станция на брега на един от множеството острови на Арист. Беше изчакал второ обаждане от страна на Ботин, за да потвърди местонахождението му.
Щом узна за това, Иаред изиска файла, за да прослуша гласа на човека, в когото би трябвало да се превърне. Беше чувал гласа на Ботин на записи, които му бяха пускали Уилсън и Кайнен, и не откри някаква съществена разлика. Е, само мъничка: може би човекът бе остарял или стресът оказваше своето влияние, но нямаше съмнение, че става въпрос за Ботин. Малко го объркваше фактът, че гласовете им си приличат, но това бе съвсем естествено и напълно обяснимо.
„Ама че странен живот водя“ — помисли си и се огледа, сякаш за да провери дали не е изпуснал и тази мисъл. Сиборг продължаваше да ровичка в контролното табло и не му обръщаше внимание.
Иаред мина през площадката с колесниците и се приближи до сферичния апарат в центъра на помещението. Беше малко по-голям от колесниците и беше поредната приумица на учените от Отдела за разработки, наречена „пленническа капсула“. Използваше се от спецвойниците за евакуацията на някой или нещо, което не може да се придвижва на собствен ход. Вътрешността на сферата бе достатъчно просторна, за да побере същество със средни размери.
Щом го напъхваха вътре, войниците затваряха люка, отстъпваха назад, задействаха дистанционно ракетния двигател и капсулата се възнасяше в небето. Успоредно с включването на двигателите вътре се активираше антигравитационно устройство — в противен случай пътникът можеше да бъде размазан на пихтия. Щом излезеше на орбита, капсулата се прибираше от намиращия се там кораб.
Тази пленническа капсула бе предназначена за Ботин. Планът бе съвсем прост: нападение срещу изследователската станция и прекъсване на комуникациите. Пленяване на Ботин и поставянето му в капсулата, която после ще се отдалечи на мигнодвигателна дистанция — там изниква „Хвърчило“, задържа се само колкото да прибере капсулата и изчезва, преди обините да организират преследване. Междувременно изследователската станция трябваше да бъде унищожена по вече изпитан и доказал предимствата си метод — с метеор, достатъчно масивен, за да разруши напълно и постройката, и околностите, но попаднал на известно разстояние от станцията, за да не пробуди подозрения. В този случай метеорът трябваше да падне на няколко мили навътре в океана, така че станцията да бъде пометена от вдигналото се цунами. Специалните части използваха метеори от десетилетия и знаеха как да нагласят нещата. Ако всичко минеше според плана, обините дори нямаше да разберат, че са били атакувани.
Според Иаред обаче планът имаше два сериозни недостатъка — и то свързани. Първият бе, че мигнодвигателните колесници не можеха да се приземяват — не биха издържали при навлизане в атмосферата на Арист, а дори и да устояха на напора на ветровете, щяха да станат напълно неуправляеми. От Втори взвод се очакваше да извършат мигнопреход в непосредствена близост до външния слой на планетната обвивка и после да се спуснат на повърхността с парашути. Бяха го правили и преди — Сейгън имаше подобен опит от Битката за Корал, — но според Иаред рисковете бяха повече от предимствата.
Начинът на пристигане пораждаше втория основен недостиг на плана: нямаше никаква възможност за евакуиране на отряда след края на операцията. Приключеха ли с първата фаза, те ставаха излишни — нареждането бе да се отдалечат максимално от станцията, за да не пострадат от прииждащата вълна (разполагаха с подробна карта на района, на която бе обозначена най-високата точка на местността), а после да навлязат в незаселените територии на острова, да се скрият и да изчакат няколко дни, докато Специалните части пратят няколко капсули, за да ги приберат. Това означаваше, че всяка капсула трябва да извърши по няколко спускания, за да бъдат евакуирани всичките двайсет и четири члена на отряда, и Сейгън вече бе информирала Иаред, че те двамата ще са последните, които ще напуснат повърхността на планетата.
Иаред знаеше какво се крие зад всичко това. Сейгън никога не го бе харесвала, нещо повече, тя знаеше, че е бил създаден, за да приеме в главата си съзнанието на предател. Всъщност знаеше за него повече, отколкото той за себе си. Сбогуването им, когато го прехвърляха при Матсън, изглеждаше напълно чистосърдечно, но от срещата им на гробището отношението й към него се бе променило, сякаш тя наистина вярваше, че вътре в него се спотайва Ботин. До известна степен Иаред й съчувстваше — в края на краищата, както бе казал Кайнен, сега той бе много повече Ботин, отколкото преди — но от друга страна, се възмущаваше, че го третират като предател. Дори се питаше дали причината да останат сами на планетата не е в желанието й да се разправи с него без свидетели.
Прогони тази мисъл от главата си. Сейгън несъмнено бе способна да го убие. Но не би го направила без основателна причина. „Най-добре да не й давам поводи“ — помисли си.
Както и да е, сега не трябваше да се опасява от Сейгън, а от Ботин. Планът предвиждаше известна съпротива от персонала на станцията, който включваше малочислен гарнизон, но никаква от учените и Ботин. Според Иаред това бе погрешно. Той познаваше избухливия нрав на Ботин, имаше представа и за интелектуалните му възможности, макар подробностите от работата му да не му бяха известни. Съмняваше се обаче, че Ботин би се предал без бой. Това не означаваше, че Ботин е готов да грабне оръжието — той по природа не беше войник, — но пък неговото оръжие бе умът му. Тъкмо замисълът на Ботин да предаде Колониалния съюз бе докарал всички тях до тази ситуация. Глупаво бе да се предполага, че ще се остави да го отведат доброволно. Със сигурност криеше някоя и друга изненада в ръкава си.
Каква щеше да е тази изненада обаче оставаше загадка.
::Гладен ли си?:: — попита Сиборг. — ::Защото като си мисля за безумието на тази операция, направо пощурявам от глад.::
Иаред се ухили.
::Мога да си представя как ти разпалва апетита.::
::Едно от предимствата да си спецвойник е, че можеш да се тъпчеш на воля. Това, и че пропускаш юношеските години.::
::Да не си чел нещо за проблемите на юношеството?:: — попита Иаред.
::Ами да. Нали някой ден и аз ще стигна до пубертета.::
::Мислех, че ще го пропуснем.::
::Кой знае какво ни очаква? Ела да идем да се натъпчем. За вечеря ще има лазаня.::
Тръгнаха към столовата.
Сейгън отвори очи.
::И как беше?:: — попита Сцилард, който я бе наблюдавал, докато подслушваше Иаред.
::Дирак е обезпокоен, че подценяваме Ботин. Смята, че Ботин ще опита да се защитава или да предприеме нещо неочаквано.::
::Това е добре. Защото аз имам същите подозрения. Точно затова искам Дирак да участва в тази мисия.::
Зелена и забулена в облаци, Арист изпълваше полезрението на Иаред и го караше да благоговее пред мащабите й. Да изникнеш насред космоса, почти в периферията на планетната атмосфера, без нищо освен карбоново скеле около теб, бе най-малкото обезпокоително — Иаред имаше усещането, че ще започне да пропада. Което, разбира се, напълно отговаряше на действителността.
„Я се стегни“ рече си той и почна да разкачва системите и коланите, които го придържаха към колесницата. Между него и планетата вече се снижаваха петима други членове на отряда, скочили малко по-рано: Сейгън, Сиборг, Даниъл Харви, Анита Манли и Върнън Уигнър. Забеляза и пленническата капсула и въздъхна облекчено. Капсулата беше малко под петтонната граница и имаше известни притеснения дали не е твърде тежка за минимигнодвига. Другите спецвойници вече се бяха отделили от колесниците и се рееха свободно в небето.
