12.
Успяха да се изплъзват на обините за около половин час, след което ги притиснаха.
Щеше да е по-добре, ако се бяха разделили, за да накарат преследващия ги противник да поеме в няколко различни посоки, което щеше да открие възможност за някои от тях да пробият кордона. Но те останаха заедно: компенсираха липсата на интеграция с пряка видимост помежду си. В началото Иаред водеше групата, а Сейгън бе най-отзад, влачеше Уигнър. По някое време обаче двамата си смениха ролите и Сейгън ги поведе на север, встрани от преследващите ги обини.
В далечината се чу слабо бръмчене, бързо се усилваше. Иаред погледна нагоре и видя над дърветата непознат летателен апарат, който ги подмина и продължи на север. Сейгън смени рязко посоката и поведе на изток. След няколко минути се появи и втори летателен апарат, който също подмина отряда и се снижи на десетина метра над короните на дърветата. Изведнъж гората се разтърси от трясък и върху тях се посипаха натрошени клони — обините бяха открили огън. Сейгън се закова на място, после го поведе на север. Летателният апарат описа кръг и ги последва, като откриваше спорадична стрелба, когато се опитваха да се отклонят на изток или на запад. Въздушният кораб не ги преследваше, само ги насочваше в правилната посока, където обаче със сигурност ги дебнеше неизвестна заплаха.
Заплахата стана известна само след десетина минути, когато излязоха на друга поляна, където ги очакваха обините от първия летателен апарат. Зад тях вторият вече се готвеше за кацане, а от посоката, от която идваха, се чуваха гласовете на още преследвачи.
Уигнър, който още не се бе съвзел от психотравмата на дезинтегрирането, вдигна оръжието си — очевидно не искаше да се предаде без бой — и дръпна спусъка. Нищо не последва. За да не може пушката да се използва от противника срещу войниците от КОС, оръжието се управляваше само чрез МозКом. А в момента връзката с него бе преустановена. Уигнър изръмжа. В следващия миг горната част на главата му изчезна, отнесена от един-единствен изстрел, и той рухна на земята.
Иаред, Сейгън, Харви и Сиборг опряха гърбове и извадиха бойните си ножове. Ножовете не бяха нищо повече от безполезен жест — обините спокойно можеха да ги застрелят отдалече; мисълта обаче, че поне ще загинат близо един до друг, бе утешителна. Бяха лишени от интеграция, а това бе най-близкото до нея, на което можеха да се надяват.
Междувременно кацна и вторият летателен апарат и от него слязоха шестима обини — трима с оръжия, двама с някаква апаратура и един с празни ръце. Последният се приближи към тях с типичната клатушкаща се походка на обините и спря. Множеството му премигващи очички се втренчиха в Сейгън, която бе най- близо до него.
— Предайте се — каза той на съскащ, но разбираем английски.
Сейгън се ококори от изненада.
— Моля? — Доколкото й бе известно, обините не вземаха пленници.
— Предайте се — повтори съществото. — Иначе ще умрете.
— Ако се предадем, ще ни оставите да живеем, така ли? — попита Сейгън.
— Да — отвърна обинът.
Иаред погледна Сейгън. Тя очевидно обмисляше предложението. Иаред смяташе, че ще е най-разумно да се съгласи — обините
— Хвърлете оръжията — нареди най-сетне тя. Иаред пусна ножа, свали пушката от ремъка и я остави на земята. Останалите последваха примера му. Обините ги накараха да смъкнат раниците и останалото си снаряжение, без унитардовите костюми.
След като ги обезоръжиха, ги накараха да се подредят на известно разстояние един от друг и после двамата с непознатата апаратура ги сканираха за скрити оръжия. Когато дойде ред на Иаред, неочаквано спряха и заговориха нещо на своя език. Онзи, който ги бе заговорил в началото, отново се приближи, следван от охраната, и нареди:
— Ти идваш с нас.
Иаред погледна Сейгън с надеждата да му подскаже какво трябва да прави, но тя мълчеше.
— Къде ще ме водите? — попита той.
Водачът на обините се обърна и каза нещо на единия от охраната. Той вдигна оръжието си и простреля Стивън Сиборг в крака. Стив падна на земята и закрещя от болка.
Водачът отново се обърна към Иаред и повтори безизразно:
— Ти идваш с нас.
— За Бога, Дирак! — изкрещя Сиборг. — Тръгвай с тоя шибан обин!
Сейгън не сваляше очи от Иаред и за миг дори се изкуши да му строши врата и да лиши обините и Ботин от тяхната плячка и самия Дирак от възможността да направи някоя глупост. Но подходящият момент отмина, а и вероятно нищо нямаше да се получи. И без това скоро всички щяха да са мъртви.
Водачът на обините отново се изправи пред нея — изглежда, се досещаше за ранга й.
— Ти оставаш — каза и се отдалечи, преди Сейгън да успее да каже нещо. Тя понечи да го последва, да го заговори, но тримата охранители вдигнаха рязко оръжията си. Сейгън разпери ръце и понечи да се върне в редицата, но обините й показаха с жестове, че трябва да ги последват.
Сейгън се наведе над Сиборг.
— Как ти е кракът?
— Унитардът пое по-голямата част от удара — отвърна той; говореше за способността на униформата да се втвърдява и да абсорбира донякъде ударната сила на куршума. — Не е чак толкова страшно. Ще оживея.
— Можеш ли да вървиш?
— Стига да не очакват да е с маршова стъпка.
— Ставай тогава. — Тя му протегна ръка. — Харви, вземи Уигнър.
Даниъл Харви се наведе, подхвана мъртвия войник и го метна на рамо.
Подкараха ги към една долчинка встрани от поляната, където невисоки шубраци подсказваха наличието на скрито поточе. Докато се спускаха надолу, Сейгън чу боботенето на първия летателен апарат, който се издигна в небето. Скоро след това се чу бумтежът на друг, който обаче се спускаше. Беше по-голям. Кацна близо до долчинката и от търбуха му заслизаха някакви машини.
— Какви са пък тия, за Бога? — възкликна Харви и пусна трупа на Уигнър на земята. Сейгън не отговори: не сваляше очи от машините, които се разположиха на равни разстояния около долчинката. Бяха осем. Обините отидоха до тях, вдигнаха горните им капаци и отвътре се показаха дула, които веднага започнаха да се въртят насам-натам.
— Пазачите ни — каза Сейгън. Пристъпи пробно към една от машините и оръдието й мигом се извъртя към нея. Сейгън направи още една крачка и машината издаде висок пронизителен звук, който вероятно служеше за предупреждение. Сейгън реши да не експериментира. Докато отстъпваше, сирената поутихна, но дулото продължи да я следи.
— Много мило посрещане, няма що — рече Харви. — Как мислите, какви са ни шансовете срещу тези машинки?
— Почти никакви — отвърна Сейгън.
— Какво искаш да кажеш?
— Наблизо има само научна станция. А там такива неща не са нужни. Значи са ги докарали тук предварително. Специално за нас. Използвали са ги и преди, за да охраняват хора.
— Възможно е да си права. Но кога? И срещу кого?
— Нали не си забравил, че досега изчезнаха цели шест кораба на Специалните части — припомни му Сейгън. — Екипажите им все трябва да са прибрани някъде. Може да са ги докарали тук.
— Въпросът е защо?
Сейгън сви рамене. Нямаше отговор на този въпрос.
Корабът излетя. Шумът от двигателите му бързо утихна в далечината и скоро се чуваха само звуците на гората.
— Страхотно — изпъшка Харви и хвърли камъче по една от машините. Тя го проследи, но не стреля. — Нямаме нито вода, нито храна, нито подслон. Как мислиш, дали обините ще се върнат?
