Призрачните бригади

приклекнала върху извитото стебло.

— Някакви прощални слова? — попита Харви.

— Харви, винаги съм те смятала за голям досадник — отвърна Сейгън.

Харви се усмихна.

— И аз те обичам, лейтенант. — После кимна на Сиборг. — Сега! — Двамата скочиха.

Дървото се люшна нагоре и Сейгън изхвърча на невероятна височина, или поне така й се струваше, и с лекота прехвърли обсега на оръдията, които я проследиха, но не откриха огън. Докато прелиташе над тях и падаше към поляната отвъд, Сейгън успя да си помисли: „Сега ще ме заболи“. Унитардът й се втвърди и погълна част от удара, но май все пак имаше поне едно пукнато ребро от сблъсъка със земята. Изтърколи се по-далече, отколкото предполагаше.

Сейгън и Харви викаха нещо, но тя не можеше да ги чуе заради ниското бръмчене от противоположната посока, което постепенно се усилваше. Сейгън се сви във високата трева и погледна нагоре.

И видя малък брониран глайдер, яхнат от двама обини. Носеше се право към нея.

— Първото, което трябва да разбереш, е, че Колониалният съюз е зъл — каза Ботин.

Иаред усети, че главоболието му се усилва. Освен това ужасно искаше да види отново Зоя.

— Не разбирам защо — рече той.

— Какво пък, не съм изненадан — подметна Ботин. — Ти си още бебе. През целия си живот си правил само каквото ти наредят.

— Тази лекция вече съм я чувал. — Иаред си спомни за Кайнен.

— От някой от Специалните части? — попита изненадано Ботин.

— От един ррейски пленник. Кайнен. Каза, че сте се срещали.

Ботин смръщи вежди.

— Не си спомням. Но в последно време се срещах с доста рреи и енешанци. Не е лесно да ги запомниш всичките. И все пак не съм изненадан, че един ррей ще каже подобно нещо. За тях самото съществуване на Специалните части е абсолютно аморално.

— Да, зная. Той ми каза, че съм роб.

— Ти наистина си роб! — Ботин развълнувано размаха ръце. — По-точно безволев слуга, обвързан да служи, без право на глас и мнение. Да, карат те да се успокояваш с мисълта, че си роден специално за да спасяваш човечеството и те обвързват чрез интегриране с бойните ти другари. Което съвсем не означава, че това са само начини да те контролират изцяло. Ти си на година, най-много на две. Какво всъщност знаеш за вселената? Не повече от това, което са ти казали — че е враждебно място, където непрестанно ни нападат. Но какво би отговорил, ако ти кажа, че всичко, на което те учи Колониалният съюз, не отговаря на истината?

— Защо да не отговаря? Вселената наистина е враждебна. Участвал съм в достатъчно сражения, за да го зная от личен опит.

— Да, виждал си само сражения. Никога не си бил на места, където Колониалният съюз да не ти нарежда да убиваш. И е самата истина, че вселената е враждебна към Колониалния съюз. Причината за това е, че Колониалният съюз е враждебен към вселената. През цялото време, откакто човечеството кръстосва вселената, то непрестанно е във война с едни или други разумни раси. Воювало е с почти всички, с които се е срещало. Единици са онези, които Колониалният съюз предпочита да приеме за съюзници или търговски партньори — толкова са малко, че броят им е пренебрежим. Дирак, познаваме общо шестстотин и три разумни раси, които се намират в пределите на нашия Мигнодвигателен хоризонт. Имаш ли представа колко от тях Съюзът класифицира като заплаха, което означава, че Колониалните сили могат да започнат изпреварваща атака по всяко време? Петстотин седемдесет и седем. Когато имаш активно враждебно отношение към деветдесет и шест процента от разумните раси, които познаваш, това не е глупост. Това е расово самоубийство.

— Други раси също воюват помежду си — посочи Иаред. — Не само Колониалният съюз води войни.

— Така е. Всяка раса има свои съперници, с които мери сили. Но останалите раси не се опитват да водят война с всеки срещнат. Рреите и енешанците са отколешни противници, отпреди да се съюзим с тях, и кой знае, може би ще се счепкат отново. Но нито една от тези раси не смята другата за постоянна заплаха. Никой не го прави — само Колониалният съюз. Чувал ли си за Конклава, Дирак?

— Не.

— Конклавът е събрание на стотици раси от тази част на галактиката — продължи Ботин. — Последната сбирка е била преди двайсетина години, в опит да се създаде действащ ръководен орган за целия регион. Крайната цел била да се прекрати боричкането за незавладяни територии и да се въведе принцип за разпределянето им, който да измести досегашната луда надпревара. Това включвало създаване на междурасови военни сили и командване, които ще нападат всеки, опитал се да завземе колония по насилствен начин. Не всички раси одобряват Конклава, но само две са отказали да пратят свои представители. Едната е консу, защото не им е нужно. Другата сме ние.

— И смяташ, че ще ти повярвам просто ей така?

— Нищо не смятам. Логично е да не си чувал за това. Подобни сведения не са за обикновените войници. Нито за колонистите. Колониалният съюз държи под контрол всички космически кораби, мигнокапсули и комуникационни сателити. В негови ръце е търговията и дипломацията. Колониалният съюз е стеснението, през което преминава целият информационен поток, и той решава какво да достига до колониите и какво не. И не само до колониите, но и до Земята. По дяволите, Земята е в най-незавидно положение.

— Защо?

— Защото вече двеста години се държи в пълна социална изолация. Дирак, Колониалният съюз отглежда хора там. Използва богатите страни за добив на новобранци. Използва бедните за разплод на колониите. Дори си позволява да се меси в естественото развитие на обществото. Те не искат никаква промяна. Това ще попречи на производството на колонисти и войници. Ето защо са изолирали Земята от останалото човечество — за да попречат на нещастниците там да осъзнаят, че ги държат в застой. Дори създадоха болест — нарекоха я Яловата болест и разпространиха мълвата, че е чуждоземна зараза. Използваха я като оправдание, за да наложат карантина на планетата. Заразиха цяло поколение, та всичко да изглежда достоверно.

— Срещал съм се с хора от Земята — каза Иаред, спомнил си за лейтенант Клауд. — Те не са глупави. Би трябвало да се досетят, ако някой наистина ги държи в изолация и застой.

— О, Колониалният съюз им подхвърля от време на време по някое нововъведение, колкото да поддържа илюзията, че се развиват, но никога нещо полезно. Нов тип компютър. Музикална система. Техника за трансплантация на органи. Понякога разбунват малки локални войни, за да направят живота интересен. Никой не забелязва, че вече двеста години на Земята има едни и същи политически и социални структури. И да му обръщат внимание, смятат, че е защото са достигнали точка на абсолютно равновесие. И продължават да умират от старост на седемдесет и пет! Това е направо нелепо. Колониалният съюз манипулира Земята толкова добре, че никой там не се досеща за това. Всички колонии се държат в невежество. Никой не знае нищо.

— Никой освен теб — поправи го Иаред.

— Аз конструирах войници, Дирак. Трябваше да знам какво става. Разполагах с достъп до строго поверителна информация до последния момент, преди да застрелям моя клонинг. Ето откъде знаех за Конклава. Както и че ако Колониалният съюз не бъде унищожен, същата участ ще сполети цялото човечество.

— Изглежда досега сме се справяли доста добре обаче.

— Да, защото Колониалният съюз се възползваше от хаоса. Когато Конклавът ратифицира съглашението — а това ще стане до една-две години, — Колониалният съюз няма да може да открива нови колонии. Силите на Конклава ще го отблъскват от всяка планета, която се опитва да превземе. Няма да може да отнема и чужди колонии. Човечеството ще бъде изолирано и кой ще попречи на другите раси, ако решат да вземат наши светове? Конклавът няма да защитава раси, които не участват в съглашението. Бавно и неумолимо ще бъдем изтикани обратно до едничката планета, с която сме започнали. Ако ни оставят и нея.