занимания. На три години през по-голямата част от времето те показват предпочитание към привичните занимания за техния пол, а на четири години това предпочитание се засилва. За нормално три- или четиригодишно момченце е съвсем естествено да играе с момиченца поне част от времето, особено ако няма момчета на негова възраст, но ако играят на семейство, то обикновено иска да бъде бащата или синът.
Ако три-четири- или петгодишно момче избягва другите момчета или редовно предпочита да бъде майката или момиче при игра на семейство, то сигурно се страхува да бъде момче и се нуждае от помощта на детски психиатър. Също така има нужда от по-близки приятелски взаимоотношения с баща си. Понякога причината е, че майката премного се грижи за него и не го оставя да се отдели от нея.
458. Ако детето хапе. Естествено е едногодишното дете да ухапе майка си по бузата. Никненето на зъби го кара да хапе и когато е уморено, неговото желание да хапе се увеличава. Когато едно дете на възраст между една и две години ухапе друго дете, това почти нищо не значи. Не се знае дали това е на шега или от злоба.
След 2–2 1/2 години всичко зависи от това, колко често хапе детето и какво е неговото поведение изобщо. Ако, общо взето, детето е весело и общително и хапе само от време на време, когато се сбие, това няма голямо значение. Но ако детето през повечето време се чувствува нещастно, проявява нервност и хапе децата без причина, това показва, че нещо не е в ред. Може би в къщи са прекалено строги с него и го тиранизират, така че то постоянно се намира в състояние на нервно напрежение. Може би не е имало възможност да свикне с други деца и си въобразява, че те са опасна заплаха за него. Може би ревнува малкото бебе в къщи и пренася своя страх и своята омраза върху всички малки деца, като че ли те също така са негови съперници. Ако не можете сами да откриете причината и начина за нейното отстраняване, на помощ трябва да се повика детският психиатър (т, 570).
Когато някое дете хапе майка си, трябва ли тя да му отвръща със същото. Майката може да ръководи своето дете по-добре, като се държи на висотата на своето положение и дружелюбно го насочва, а не като слиза на неговото ниво и му отговаря с хапане, плесница или крясък. Освен това ухапете или плеснете едногодишно дете, то ще продължава да отговаря със същото, защото го мисли за игра. Ако го погледнете укорително, само ще засилите неговата жестокост. Единственото, което трябва да направите, е да не му позволявате да ви хапе, като се дърпате, когато видите блясъка в неговите очи, и като му покажете ясно, че не ви е приятно и няма да му разрешите да ви ухапе.
459. Успокойте детето, ако се удари. Когато детето се удари или нарани, то иска да бъде успокоено, а и на самите родители им се иска да го успокоят. Това е естествено и правилно.
Понякога, когато родителите искат детето им да стане смело и да не се оплаква, се страхуват, че успокояването де го направи „мамино детенце“. Но обикновеното успокояване не може да направи зависимо едно дете, което се чувствува закриляно. След шестгодишна възраст детето прави големи усилия да бъде смело и да не тича при майка си.
Дете, което плаче при всяко, дори най-малко нараняване или болка, е имало по-сложно минало. Вероятно то изобщо е станало зависимо от прекомерно суетене и опека над него. Понякога майката е човек, който, без да съзнава, има доста строго и критично отношение към детето си и проявява нежност само когато то се е наранило или когато е болно. Тя не трябва да бъде по-строга с него, когато то е в беда, а да му покаже, че му се радва и го обича и тогава, когато то е добре. В други случаи родителите изпитват панически страх, че детето им ще се нарани, и този страх частично преминава у детето.
Не се страхувайте да успокоявате детето, когато е нещастно. Просто избягвайте да насочвате неговото внимание към раната и го насочете към редовните му занимания, щом като това стане възможно.
ДРУЖЕСКИ ОТНОШЕНИЯ С БАЩАТА
460. Момчето се нуждае от дружбата и отзивчивостта на бащата. И момчетата, и момичетата имат нужда да бъдат заедно с баща си, който им се радва, и при възможност заедно с него да вършат някои работи. За съжаление бащата се връща в къщи с желание да си легне и да чете вестник. Ако той разбираше колко ценна за детето е неговата компания, той би направил известни усилия. Казвам известни, защото според мен съвестният баща (или майка) не трябва да прави свръхусилия. По-добре е с желание да поиграете с детето за 15 минути и да кажете: „Сега ще си прочета вестника“, отколкото да прекарате цял ден в зоологическата градина в лошо настроение.
Понякога бащата така силно желае синът му да стане идеален, че това пречи да прекарват приятно времето, когато са заедно. Бащата, който иска сина му да стане спортист, може отрано да го води да играят заедно на топка. Естествено при всяко хвърляне и улавяне на топката има грешки. Ако бащата непрекъснато го критикува дори и с приятелски тон, на детето му става неудобно. Не му е приятно да играе. Това създава у детето впечатление, че е неспособно и че баща му мисли същото. Ако по характер момчето е самоуверено и общително, след време то започва да се интересува от спорт. Одобрението от страна на бащата би му помогнало повече, отколкото поучаването. Играта на топка е прекрасно занимание, ако идеята за тази игра е на сина и ако се играе за удоволствие.
Момчето няма да стане мъж по дух само защото е родено с мъжко тяло. Това, което го кара да се чувствува и да действува като мъж, е възможността да подражава и да се оформя по примера на други мъже и по-големи момчета, към които има приятелско отношение. То не може да подражава на даден човек, ако не чувствува, че обича и цени този човек. Ако бащата няма търпение и се дразни от него, момчето ще се чувствува неудобно не само с баща си, но и с други мъже и момчета. То ще се държи близко до майка си и ще възприема нейните маниери и нейните интереси.
Ако бащата иска малкият му син да стане мъжествен, той не трябва да се нахвърля на детето, когато то плаче, да му се присмива, когато играе момичешки игри, или да го принуждава да се занимава със спорт. Той трябва да му се радва, когато са заедно, да го накара да почувствува, че прилича на него, да споделя някоя тайна с него и от време на време да го води на екскурзия.
Въпросът за момчетата, които растат без бащи, е разгледан в т. 778 и 779.
Ролята на бащата за осигуряване на дисциплината е разгледана в т. 477.
За отношенията на бащата със сина и дъщерята ще научите нещо повече в т. 507 и 509.
461. И момичето се нуждае от приятелството на бащата. Очевидно е, че момчето има нужда от баща като образец за подражание, но много хора не разбират, че дружелюбният баща играе друга, но не по- малко важна роля и в развитието на момичето. Момичето не се стреми да му подражава, но чувствувайки неговото одобрение, то получава увереност в себе си като момиче и като жена. Имам пред вид дребни неща, които бащата може да направи — комплимент за нейната рокля, за прическата й или пък за сладките, които е направила. Когато момичето порасне, той може да прояви интерес към нейните възгледи и да сподели с нея някои от своите. По-късно, когато момичето има приятели, от голямо значение е той да ги приема добре, дори ако счита, че не са достойни за нея.
Като се учи да цени у баща си онези качества, които го правят истински мъж, момичето се подготвя за живота си като възрастен човек в света, който наполовина се състои от мъже. Начинът, по който девойката започва да дружи с момчета и по-късно с мъже и особено човекът, в който тя ще се влюби, и семейството, което тя ще създаде, в значителна степен ще се определят от взаимоотношенията й с баща й през нейното детство.
462. Бурни игри. Много бащи обичат бурните игри с малките си деца и повечето деца също ги обичат. Но от тях децата прекалено се възбуждат и това понякога води до нощни кошмари. Добре е да помните, че на 2, 3 и 4 години децата лесно губят контрола над своите чувства, като любов, омраза, страх. Малките деца не могат много ясно да различават реалното от въображаемото. За тях баща им, който се преструва на мечка или на боксьор, наистина е такъв. Това е твърде силно преживяване за едно дете. Така че бурните игри трябва да бъдат по-умерени, добродушни и краткотрайни даже и когато детето се моли за повече. И най- важното бурните игри не трябва да се превръщат в истинска борба и гонитба, а просто да бъдат сведени до обикновена акробатика. Ако детето се възбуди, прекратете играта.
463. Бащата не трябва да се присмива на детето. Когато момчето раздразни баща си, той може да му се присмее. Детето се чувствува унизено, когато му се присмиват, и то не знае как да реагира. Присмиването е много силно средство за малките деца.
