ПРИГОТВЯНЕ ЗА СЪН
464. Нека приготвянето за сън да бъде приятно. Дали детето ще си ляга да спи с желание или пък ще упорствува и ще спори, зависи от няколко фактора.
Погрижете се лягането да бъде приятно. Помнете, че за измореното дете е чудесно и примамливо да си легне в леглото, ако вие не го превърнете в неприятно задължение. Подготвяйте го за сън весело, но непреклонно. Дръжте се така, като че ли не допускате мисълта, че то може да откаже да си легне да спи. Добре е, ако детето понякога може да уговори майка си (или баща си) да му разрешат да си легне по-късно (напр. в празник). Но такова уговаряне не трябва да се допуска всяка вечер. Най-добре е следобедният сън да бъде веднага след обяда, преди детето да се увлече в игра. Обикновено връзката между вечерята и лягането е по-сложна заради къпането и връщането на бащата от работа.
Поне до 3-4-годишна възраст или докато вече може само да си ляга, водете детето за ръчичка до леглото, а не го подкарвайте с думи.
Малкото дете носете нежно на ръце, а 3-4-годишното водете за ръка и през цялото време разговаряйте за това, с което то току-що се е занимавало.
Известен ритуал при лягането действува успокояващо на малките деца. Например куклата се слага да спи и се завива. После мечето се слага в детското креватче. След това майката слага детето, завива го и го целува, намалява осветлението или угасва лампата. Установената процедура трябва да се извършва спокойно независимо от това, дали бързате. От друга страна, не е разумно да оставяте детето да удължава ритуала. Ако имате време, редовно му разказвайте или четете приказка. Тя не трябва да е страшна. Повечето деца си лягат по-лесно с плюшено животно или с кукла.
Фиг. 20
465. Ако детето си ляга с играчка в леглото. Вредно ли е да разрешите на детето да си ляга с плюшена играчка? Безусловно не е. Ако играчката му действува успокояващо и с нея то не се чувствува само, тя му е полезна. Човекът е общителен по рождение и присъствието на други хора му е необходимо. Няма нищо чудно в това, че детето, особено ако е единствено, се чувствува малко самотно, когато си ляга само в стаята. Ако за него куклата или животното са като живи същества, толкова по-добре. Не се тревожете, ако играчката се измърси или разпокъса. Можете да я изперете или изчистите, но не я изхвърляйте. Същото се отнася и за някое вълнено одеяло, стара мушамичка за легло, сива изпокъсана пелена или нещо друго, към което детето се е привързало. Единственият проблем възниква, когато любимият предмет окончателно се износи. Когато това се случи, детето понякога се примирява. Но ако детето пренесе своята привързаност към друг предмет, не се опитвайте грубо да се намесите. След време то само ще надживее тази потребност. Този процес може да се ускори, като от време на време, му напомняте, че възрастните така не правят, че и то някой ден ще порасне и няма повече да се нуждае от този предмет. А какво да кажем за твърдите играчки? Понякога Родителите се страхуват, че ако има твърди играчки в леглото, детето ще се удари или ще наруши съня си. Не се безпокойте, децата могат да спят мирно в леглото си, когато е изпълнено с най- различни любими играчки.
466. Каква трябва да бъде продължителността на съня. Може да имате доверие, че вашето бебе ще спи толкова, колкото му е потребно. Но след 2 години не можете да оставяте детето да решава колко да спи. То може да се нуждае от повече сън, но да спи недостатъчно поради нервно напрежение, предизвикано от чувството за самотност, от страх, че ще остане само, от страх да стои в тъмнината, от страшни сънища, от страха, че ще се напикае в леглото, а също така поради възбуда от вълнуващи преживявания. То може да бъде възбудено и поради съперничество с по-голямото си братче или пък да изгаря от ревност към по- малката си сестричка. Всяка вечер то може да е раздразнено от непрекъснатите разправии с майка си по повод на времето за лягане, може да се безпокои за уроците си или да се вълнува във връзка с предаваната по радиото пиеса. Решаването на тези проблеми се разглежда в други точки. Споменавам ги тук само за да подчертая следното: ако детето спи малко, това още не означава, че то няма нужда от повече сън. (фиг. 20).
Двегодишното дете се нуждае средно от 12-часов нощен сън и от 1–2 часа сън през деня. Между 2 и 6 години дневният сън обикновено се скъсява, но нощният остава същият. Между 6 и 9 години детето скъсява нощния сън с 1 час и ако трябва да става в 7 часа, то си ляга да спи в 20 часа. До 12-годишна възраст сънят се намалява с още 1 час и детето може да ляга в 9 часа. Това са средни цифри. Някои деца се нуждаят от повече сън, други — от по-малко.
Много деца на 3-4-годишна възраст престават да спят през деня, но повечето от тях, докато станат на 5–6 години, се нуждаят от следобедната почивка или поне от спокойна игра в къщи. Всичко зависи от индивидуалния темперамент и от активността на детето.
Проблемите, свързани с приготвянето за сън и заспиването в кърмаческия период, са разгледани в т. 284 и 285; за възрастта към 2 години — в т. 494 и 496; след три години — т. 510.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ
467. Задълженията трябва да са приятни. Как трябва да се учи детето да изпълнява различни задължения. То инстинктивно започва да чувствува, че обличането, миенето на зъбите, метенето, разтребването са интересни неща, и то присъщи на възрастните. Ако родителите успеят да запазят добрите си взаимоотношения с детето, когато малко поотрасне, то обича да изпълнява техните поръчки, да носи дърва, да тупа килими, защото иска да участвува във важните работи и да зарадва майка си и баща си. Повечето от нас (включително и авторът) не винаги са в състояние така да възпитат децата си, че те да бъдат отзивчиви. Но ако речем, че децата обичат да помагат, ние няма да превръщаме домашната работа в неприятни задължения и да караме детето да върши нещо, когато сме раздразнени.
Не можем да очакваме, че дори и на 15 години детето непрекъснато ще отговаря за своите задължения. (Повечето възрастни също проявяват понякога безотговорност.) Детето трябва да се подсеща. Имайте търпение и напомняйте спокойно и учтиво, като че ли говорите на възрастен. Раздразненото натякване убива всяко желание за работа. Добре е да карате деТето да върши работа заедно с някой член от семейството — било избърсване на чинии или подрязване на тревата в градината. По такъв начин детето има чувството, че работи като възрастен човек, и това е по-интересно за него.
468. Самостоятелно обличане. Между 1 и 1,5 години детето започва да се опитва да се съблича само. (То дърпа чорапа си за пръстите право към себе си и чорапът се запъва.) На 2 години детето вече може спокойно да съблече всичките си дрехи. То прави опити да се облича, но се оплита в дрехите. Необходима е може би цяла година, за да може да се научи правилно да облича лесните за обличане дрехи, и още една година (до 4 или 5 години), докато се научи да се справя с по-трудните неща като връзки и копчета.
Много такт е необходим през периода от 1/2 до 4 години. Ако не го оставите да върши това, което може, или ако се намесвате прекомерно, детето ще се разсърди. Ако не се научи сега, когато има желание, по- късно няма да иска. Но ако вие не му помагате, то никога няма да успее да се облече и ще се дразни от неуспеха си. Помагайте му тактично. Събуйте му чорапчето донякъде и го оставете то да го свали. Оставете му най-отгоре дрешката, която ще иска да облече само, така че да може веднага да започне. Привлечете интереса му към по-лесните работи, докато вие вършите по-трудните. Когато се обърка, не настоявайте вие да го облечете, а го оправете и го оставете само да продължи. Ако детето почувствува, че му помагате, а не му пречите, то е много по-отзивчиво. Необходимо е търпение.
469. Как да се научи детето да си прибира играчките. Когато Детето е малко и вие трябва да вдигате и прибирате всичко, след като то свърши да играе, вие можете да превърнете разтребването в интересна игра. „Тези кубчета ще сложим тук, а Другите там. А тук нека бъде гаражът и всички коли трябва да дойдат тук, за да нощуват.“ Към 4-5-годишна възраст детето вече свиква само да си прибира нещата и това му е приятно. Много пъти то прави това без подсещане. Но ако някога се нуждае от помощ, помогнете му отзивчиво.
Ако кажете на едно тригодишно дете: „Прибери си нещата“, това звучи неприятно. Даже и да му е приятно да го прави, то още е твърде малко, за да извърши всичко само. Освен това на тази възраст то все още е много упорито.
Когато майката с весело настроение помага на детето да прибира играчките си, това не само развива у него правилно отношение към това задължение, но е по-лесно и за майката, отколкото да влиза в дълги пререкания.
