кажете: „Сега сложи оръдията вече. Искам да ги видя как ще стрелят, преди да си легнеш“. Това дава по- добър резултат, отколкото ако го откъснете без предупреждение, когато му предстои най-интересната част от играта, или пък ако го предупредите с недоволен тон, като че ли в бойния кораб виждате само безредието по пода. За всичко това се изисква търпение и естествено вие не винаги ще го имате.
479. Не давайте много обяснения на малкото дете. Понякога във възрастта между 1 и 3 години се срещат деца, които се тревожат от прекалено много предупреждения. Майката на едно 2-годишно момченце винаги подробно му обясняваше защо му забранява нещо: „Джеки, не трябва да пипаш лампата на лекаря, защото ще я счупиш и лекарят няма да може да вижда“. Джеки оглежда лампата разтревожено и мърмори: „Лекарят не може да види“. След малко то се опитва да отвори пътната врата. Майка му го предупреждава: „Не излизай. Джеки може да се загуби и мама няма да може да го намери“. Горкият Джеки си мисли за новата опасност и повтаря: „Мама не може да го намери“.
Не е полезно за него да чува за толкова неприятни последствия. Това изгражда у него болезнено въображение. Двегодишното дете не трябва да се тревожи за последствията от своите действия. Това е период, когато детето се учи какво може и какво не може да прави, като действува и се сблъсква с резултатите от своите действия. Аз не искам да кажа никога да не предупреждавате Детето, а да не го навеждате на мисли, които надхвърлят неговите възможности.
Имам пред вид прекалено съзнателната майка, която смята, че трябва да дава изчерпателни обяснения на 3-годишното си дете.
Когато дойде време за излизане, на нея никога не й идва наум направо да облече детето и да излезе. Тя започва: „Сега да облечем ли палтото?“. „Не“ — казва детето. „Но ние искаме да излезем на чист въздух“. То е свикнало да му се дава обяснение за всичко и това го поощрява да продължи: „Защо?“ — пита то, но не защото наистина иска да знае. „Чистият въздух те прави силно и здраво, за да не се разболяваш“ „Защо?“ — казва то. И така през целия ден. Тези безполезни спорове и обяснения не правят детето по-отзивчиво, нито пък го карат повече да уважава майка си. То би било много по-щастливо и би се чувствувало по-спокойно, ако майката се държеше уверено и автоматично, но добродушно го превеждаше през ежедневните процедури.
Когато детето е малко, отстранявайте го от опасни или забранени места и занимания, като го отвлечете с нещо по-интересно, но безопасно. Като поотрасне малко и се научи, подсещайте го спокойно с „не — не“ и пак отвличайте вниманието му. Ако иска обяснение или пита за причината, обяснете му простичко. Не мислете, че то иска обяснение за всяко нещо. То вътрешно съзнава, че е неопитно. То разчита на вас да го предпазите от опасност. То се чувствува в безопасност, когато го напътствувате, стига да го правите тактично и да не прекалявате.
480. Избухване. Почти на всяко дете между 1 и 3 години се случва понякога да избухва. В тази възраст то вече осъзнава своите желания и своята индивидуалност и когато му се попречи, разбира това и се дразни. Но обикновено детето не се нахвърля върху родителя, който му е попречил. Може би възрастният е твърде голям и респектиращ. Освен това инстинктът му за борба още не е добре развит.
Когато се разяри, детето „изкарва“ гнева си на пода и на себе си. То ляга, крещи и удря с ръце и крака, а може да удря и главата си.
Ако това избухване се случва рядко, то няма значение, но ако се случва редовно по няколко пъти на ден, това може да означава, че детето се изморява или има някакво хронично заболяване. Честите избухвания могат да се дължат на това, че майката не се е научила тактично да се справя с детето. Има няколко въпроса, на които трябва да си отговорите: има ли детето достатъчна възможност да играе свободно навън, където майка му не може непрекъснато да го следи, и има ли предмети, които то да може да тегли и на които да може да се катери? Има ли достатъчно играчки и домакински предмети, с които да си играе в къщи, и подредено ли е всичко така, че майката да не трябва непрекъснато да му забранява да пипа каквото и да било. Дали майката несъзнателно не го кара да упорствува, като му казва да дойде да му сложи ризата, вместо тихичко да му я облече, или пък като го пита дали иска да иде в клозета, вместо да го заведе там или да му донесе гърнето. Когато прекъсва играта му, за да го прибере за хранене, прави ли го тактично или го раздразва. Когато вижда, че ще се разрази буря, посреща ли я направо или се опитва да отклони вниманието на детето към нещо друго.
Вие не бихте ли могли да избегнете всички избухвания? Толкова много търпение и такт биха били неестествени. Когато бурята се разрази, приемайте я, без да й обръщате внимание, и се опитайте да я прекратите. Разбира се не трябва да отстъпвате и смирено да разрешавате на детето да постигне своето, защото то ще започне нарочно да избухва. Не спорете с него, защото в такъв момент детето не може да види грешката си. Ако вие самите се разсърдите, то само ще продължава да крещи. Дайте му възможност за капитулация, при която то ще запази своето достойнство. Някои деца се успокояват най-бързо, ако майката ги остави и започне да си гледа работата, без да им обръща внимание. Други, по-упорити и горди, продължават да крещят и да се търкалят, докато майка им не направи приятелски жест. Тя може неочаквано да направи предложение за нещо интересно, да прегърне детето и да му покаже, че иска да се сдобрят, щом като мине кулминацията на бурята.
Неудобно е, когато детето ви се тръшне на тротоара, където минават много хора. Вдигнете го усмихната и го заведете на тихо място, където и двамата, несмущавани, можете да се успокоите. Израз на гняв могат да бъдат и такива избухвания, при които детето задържа дишането си, посинява и даже за момент губи съзнание. Те са ужасяващи за майката, но тя трябва да направи опит да се научи разумно да се справя, както бе описано по-горе. Така тя ще предпази детето си от тяхното преднамерено и по-често използуване с цел да постигне своето.
481. Необходимо ли е наказанието. Единственият разумен отговор е, че повечето добри родители чувствуват понякога необходимост да наказват. От друга страна, някои родители намират, че се справят с децата си успешно, без изобщо да ги наказват. Много зависи от това, как са били отгледани самите родители. Ако от време на време справедливо са ги наказвали, в подобни ситуации те също наказват детето си. Ако с тях са се справяли само с напътствия, те чувствуват, че могат да правят същото и със своите деца.
Обективността налага да отбележим, че има много деца, които имат лошо държание. Родителите на някои от тях често ги наказват, а родителите на други — изобщо не прибягват до наказание. Не можем да твърдим, че винаги ще получим резултат, ако прилагаме системата на наказания или пък ако напълно се откажем от тях. Всичко зависи от цялостния подход на родителите.
Трябва да разберем обаче, че наказанието не трябва да е главният елемент в дисциплината, а само едно допълнително енергично подсещане, че наставленията на родителите трябва да се изпълняват безпрекословно. Ние всички сме виждали деца, чиито родители постоянно ги пляскат и лишават от удоволствия, но държанието им си остава лошо.
Главното условие за добрата дисциплина е любещото семейство. Детето, което е обкръжено с обич, непременно ще се научи да отвръща с любов. Ние искаме (през по-голямата част от времето) да бъдем мили и отзивчиви, защото обичаме хората и искаме и те да ни обичат. (Престъпниците-рецидивисти обикновено са хора, които не са били достатъчно обичани в детството си и към тях са се отнасяли твърде лошо.) Към тригодишна възраст детето постепенно престава да отнема играчките от другите деца и започва да им отстъпва своите, не защото му напомнят (въпреки че и това може да помогне), а защото у него се развива чувство на любов към другите деца, чувство на радост от общуването с тях.
Друг важен елемент е голямото желание на децата да приличат колкото се може повече на своите родители. Те особено много се стараят да бъдат учтиви, внимателни и отговорни в периода между 3 и 6 години (вж. т. 505 и 506). Това е времето, когато момчето добива желание да работи заедно с мъжете, да бъде смело при опасност, да бъде галантно към жените, съзнателно да изпълнява своята работа точно като баща си. В тази възраст момичето започва да помага в къщи, да се грижи за по-малките деца (включително и за куклите), да бъде нежно към другите членове на семейството също като майка си.
Въпреки че децата до голяма степен се възпитават сами чрез подражание и по силата на своята любов към хората, ние всички знаем, че има достатъчно много работа и за родителите. Ако направим едно сравнение с автомобилите, то децата представляват мотор, но кормилото трябва да бъде в ръцете на родителите. В повечето случаи намеренията на децата са добри, но те нямат нито опит, нито стабилност, за да вървят по правия път. Родителите трябва да казват: „Не пресичай улицата, защото е опасно“, „Не играй с това, ще удариш някого“, „Кажи благодаря“, „Прибери се, защото обедът е готов“, „Не можеш да вземеш
