тази количка, защото тя е на Хари“, „Трябва да си легнеш, за да пораснеш“, и т. н. Какви ще бъдат резултатите от напътствията, зависи от това, дали родителите са достатъчно последователни (никой не може да бъде съвсем последователен), дали наистина държат на това, което казват, и дали напътствието или забраната са основателни или родителите са раздразнени или проявяват своята властна натура.
Главна и всекидневна задача на родителите е чрез строгост да задържат детето в рамките на доброто поведение. (Не трябва отстрани да наблюдавате как малкото дете унищожава нещо и след това да го накажете.) Вие прибягвате до наказание (ако изобщо си служите с наказания) понякога, когато нервите или строгостта ви изневеряват. Може би детето се опитва да разбере дали забраната отпреди 2 месеца е още в сила. Или може би детето ви е сърдито и нарочно не слуша. Може би от невнимателност счупва нещо, което ви е много ценно. Или то се държи малко грубо с вас, когато сте раздразнени от нещо друго. Може би едва не са го сгазили, защото е пресякло улицата невнимателно. У вас избликва справедливо възмущение или гняв. В такъв момент вие наказвате детето или поне имате желание да го накажете.
Наказанието е оправдано, ако постига целта без други сериозни странични ефекти. Ако детето се ожесточи, стане упорито и предизвикателно, значи наказанието не е постигнало целта си. Ако детето страда, когато го наказват, значи наказанието е много силно за него. Всяко дете реагира различно.
Понякога детето счупва чиния или си скъсва дрехите, без да иска или от невнимание. Ако се разбира добре с родителите си, тогава и без наказанието ще се чувствува нещастно като тях. (Понякога даже става нужда да го успокоявате.) Ако вие се нахвърляте върху едно дете, което вече съжалява за стореното, съжалението, което то изпитва, може да изчезне и детето започва да спори с вас.
Ако детето е по-голямо и си играе с някои съдове и редовно ги чупи, може би не е зле да го накарате да купи нови със свои спестени пари.
След 6-та година у детето вече е достатъчно развито чувството за справедливост, за да разбере справедливостта на разумните наказания. Но преди тази възраст такива наказания не трябва много да се използуват и изобщо да не се използуват под 3-годишна възраст. Не трябва у малкото дете да се развива прекалено силно чувство за вина. Работата на родителите е да предпазят детето от беда, а не да застанат в ролята на суров съдник, след като нещо се е случило.
В миналото често биеха децата и никой не се замисляше върху това. По-късно настъпи обрат и мнозина родители решиха, че това е срамно. Но с това не се оправи всичко. Ако разгневеният родител се въздържи от бой, той може да изрази раздразнението и по друг начин, например като продължително се кара на детето или като се опитва да събуди у него дълбоко чувство за виновност. Аз не съм привърженик на боя, но считам, че той е по-малко вреден от продължителното натякване, защото разчиства атмосферата между родителя и детето. Понякога се препоръчва да не биете детето, когато сте ядосани, а да изчакате, докато се успокоите. Това е неестествено. Родителят трябва да е много безжалостен, за да набие детето, когато му е минал гневът.
Някои родители намират, че получават добри резултати, когато затварят детето в неговата стая. Недостатъкът на този метод се състои в това, че детето може да започне да гледа на стаята си като на затвор. Някои семейства намират, че когато оставят детето да поседи няколко минути на определен за целта стол, това действува резултатно.
Избягвайте заканите, доколкото можете. Те отслабват дисциплината. Може да ви се струва правилно да кажете: „Ако караш колелото си по улицата, ще ти го взема“. Но в известен смисъл с такава закана се допуска, че детето може и да не се подчини. По-силно би подействувало, ако майката строго му забрани да кара по улицата, особено след като детето от опит знае, че майка му държи на думите си. От друга страна, ако виждате, че е необходимо да наложите тежко наказание на детето, като му отнемете любимото колело за няколко дни, по-добре е своевременно да го предупредите за това. Неразумните заплахи, които не се привеждат в действие или са изобщо неизпълними, силно подронват родителския авторитет. Заплашванията със страшния „лош“ човек или с милиционера са напълно погрешни във всички случаи.
482. Родители, които не могат да се справят с децата си и които трябва често да ги наказват, се нуждаят от помощ. Някои родители срещат големи трудности с децата си. Те казват, че детето „не слуша“ или че е „лошо“. А когато наблюдавате такава майка, вие виждате, че тя в действителност дори не прави опит да предприеме нещо въпреки убеждението си, че прави всичко възможно. Тя често заплашва детето, кара му се и го наказва. Но такава майка почти никога не изпълнява заканата си. Друга въпреки че наказва, никога накрая не кара детето да направи това, което е трябвало. Трета го кара да се подчини веднъж, а два пъти го пуска безнаказано. Друга майка се разсмива на средата на забележката или наказанието, а пък друга непрекъснато грубо крещи на детето, че е лошо, и даже пита в неговото присъствие околните, дали са виждали по-лошо от нейното дете. Такива родители несъзнателно очакват детето да се държи лошо и не могат да направят нищо ефикасно, за да го спрат. Нещо повече, без да подозират, те подканват детето към непослушание. Тяхното ругаене и наказване са само израз на тяхното безсилие. Когато се оплакват на съседите, те се надяват само на успокояващото потвърждение, че детето им наистина е невъзможно. Такива безсилни родители често са прекарали нещастно детство и през това време не са успели да се убедят, че са добри и възпитани хора. В резултат те нямат достатъчно вяра в себе си и в децата си. Те се нуждаят от помощта на детски психолог и педагог (т. 570 и 571).
РЕВНОСТ И СЪПЕРНИЧЕСТВО
483. Ревността може да бъде и полезна, и вредна. Това е силно чувство даже у възрастните. То е още по-обезпокояващо за малкото дете, защото то не разбира какво му става.
Ако ревността е силна, тя може да помрачи за дълго време отношението му към живота. Но тя е едно от явленията на живота и не може напълно да се предотврати, така че родителите не трябва да се надяват да постигнат невъзможното. Те могат обаче да направят много, за да я намалят до минимум и да помогнат на детето да я превърне в безболезнено и творческо съперничество. Ако детето разбере, че няма защо да се страхува от „съперник“, неговият характер става по-силен и то ще може в по-нататъшния си живот по-добре да се оправи със ситуации на съперничество, било то в къщи или на работата.
484. Помагайте на детето да се чувствува по-голямо. При появяване на бебе в семейството повечето деца проявяват (поне за известно време) желание да бъдат отново бебета и това е съвсем естествено. От време на време те искат шише с мляко. Те могат да намокрят леглото или гащите си и даже да се из-цапат. Те може да започнат да говорят по бебешки и да се държат безпомощно. Най-разумно е родителите да удовлетворят желанието на детето да бъде бебе в момента, когато това желание е най-силно. Например вие можете добродушно да занесете детето на ръце до леглото му и да го съблечете под формата на весела игра. Тогава детето вижда, че не му се отказват такива преживявания, които то смята за прекрасни, но които могат да го разочароват.
Но родителите могат повече да помогнат на детето, като по-често подчертават неговото желание да порасне. Те могат да му напомнят колко голямо, силно, умно или сръчно е станало. Не трябва да му четете дълга прочувствена лекция, а да го похвалите при подходящ случай. От време на време вие можете да изтъквате безпомощността на бебето с тон на съжаление.
Забележете, аз не ви предлагам преки сравнения, с които да намеквате, че предпочитате по-голямото дете пред бебето. Детето временно може да бъде поласкано, че е любимо дете. Но в крайна сметка то няма да се чувствува сигурно с родители, които са пристрастни — те могат да изменят своето предпочитание. Разбира се, родителите не трябва да скриват своята любов към бебето. Това, което искам да подчертая, е, че на голямото дете те трябва да дават възможност да се гордее със своята зрялост и в сравнение с бебето да му напомнят неудобствата, с които е свързана кърмаческата възраст.
Не трябва обаче прекалено много да насърчавате детето да се държи като голямо. Ако родителите непрекъснато наричат „бебешко“, това, което детето понякога иска, и когато го карат да върши нещо, което то не иска, го призовават да се държи като голям човек, детето идва до заключението, че наистина предпочита да бъде бебе.
485. Превръщане на ревността в услужливост. Един от начините, чрез които малкото дете се опитва да преодолее болката от ревността към бебето, е да се държи не като дете, което се състезава наравно с бебето, а като трети родител. Разбира се, когато се ядоса на бебето, то може да се държи както неговите родители, когато са сърдити. Но ако то се чувствува спокойно и уверено, то може да се държи като родител, който учи бебето да ходи, да говори, подава му играчки, успокоява го, когато плаче, предпазва го от
