опасност, иска да помага, когато го хранят, къпят и обличат. По-голямото дете се опитва да играе тази роля даже и без много насърчаване от страна на родителите. Но те могат много да го улеснят, като му посочат как би могло да им помогне и като изразят истинско задоволство от неговите усилия. Впрочем майки на близнаци, които се нуждаят от помощ, са споделяли своето учудване от действителната помощ, която тяхната 3-годишна дъщеря им е оказвала. Даже и малкото дете може да донесе кърпа, пелена или шише с мляко от хладилника. То може да дава вид, че помага на бебето, че го наглежда, когато майката не е в стаята.
Малкото дете винаги иска да държи бебето на ръце, а майката се страхува, че то може да го изпусне. Но ако детето седне на пода (на килима или върху одеяло), в кресло или по средата на леглото, няма опасност дори и да изпусне бебето.
Така родителите могат да помогнат на детето да превърне своите неприязнени чувства в отзивчивост и истински алтруизъм.
Обикновено чувство за изоставеност изпитва главно първородното дете, когато дойде второто бебе, защото дотогава то е било център на вниманието и не е свикнало да дели родителската любов с други. Когато се роди трето дете, второто не избира дали да бъде родител или бебе, а се убеждава, че е едно от децата в семейството, както е било и до този момент. Струва ми се, че по-голямата нужда на първородните деца да се мислят за родители обяснява защо много от тях по-късно с удоволствие изпълняват своите родителски задължения и си избират професии, свързани с грижи за хората, като стават учители, лекари, възпитатели.
486. Как да се подготви детето за появата на нов член от семейството. Добре е (ако е достатъчно голямо) детето предварително да знае, че ще има братче или сестриче, за да може постепенно да свикне с тази мисъл. (Не му обещавайте, че то ще бъде момиче или момче, защото детето приема такова обещание сериозно.) Въпросът за това, откъде идва бебето, е разгледан по-подробно в глава „Полово възпитание“ (т. 523–527). Мнозина възпитатели и детски психолози смятат, че е добре детето да знае, че бебето расте вътре в майката, и да пипнат, когато то се движи в корема й. Трудно е да се обясни много нещо на дете под 2 години.
Идването на бебето трябва възможно най-малко да променя живота на детето, особено ако то е единствено в семейството. Добре е да направите всички промени няколко месеца по-рано. Ако неговата стая ще бъде предназначена за бебето, преместете го в новата му стая няколко месеца по-рано, така че то да чувствува, че го местят, защото е вече голямо, а не че бебето го измества. Същото се отнася и до преместването му в голямо легло. Ако предстои да ходи в детска градина, това трябва да стане поне 2 месеца преди раждането на бебето. Нищо не може да накара детето да намрази детската градина така, както чувството, че то е изпъдено там. Но ако то вече е свикнало с детската градина и там му харесва, това смекчава ефекта от настъпилите промени в къщи.
Преживяванията на детето през време, когато майката и новороденото са в родилния дом, оказват голямо влияние върху отношението му към тях след завръщането им в къщи. Най-важното е как са се грижили за него през това време. Това е разгледано в т. 495, 772, 777.
487. Когато майката донесе новороденото в къщи. Завръщането на майката от болницата е един напрегнат момент. Тя е уморена и прекалено заета. Бащата тича насам-нататък в желанието си да помогне, доколкото може. Ако по-голямото дете е там, то стои и се чувствува обезпокоено и изоставено: „Значи това е новото бебе!“
Ако има вероятност нещата да се развият така, по-добре ще е, ако може детето да бъде някъде на екскурзия. След 1 час, когато бебето, сестрата и багажа са по места и майката най-после се е отпуснала в леглото, детето може да влезе. Тогава майката може да го прегърне, да му поговори и да му отдаде цялото си внимание. Нека то само да заговори за бебето, когато е готово за това.
По-тактично е в първите седмици, да не показвате, че придавате особено значение на новороденото. Не говорете възторжено за него. Не се вълнувайте. Не му се любувайте и не говорете много за него. Доколкото е възможно, грижете се за новороденото когато голямото дете не е наоколо. Старайте се да го
Фиг. 21. Детето обикновено изпитва смесица от любов и ревност към бебето
къпете и да го храните, когато голямото е навън или спи. Много деца се измъчват от ревност най-вече когато видят майка си да храни бебето, особено ако го кърми. Ако детето е наблизо, трябва свободно да го пуснете да влезе, но ако е някъде другаде и щастливо си играе, не привличайте неговото внимание.
Ако и то иска да пие от биберона, напълнете му едно шише с мляко. Тъжно е да гледате голямо дете, когато пие от шише от завист към бебето. То си мисли, че това е нещо прекрасно. Но когато събере смелост и смукне, по лицето му се изписва разочарование. Оказва се, че това е обикновено мляко с вкус на гума, което изтича бавно. От време на време през първите седмици на детето може да му се иска да пие мляко от биберон, но няма опасност, че то ще продължи вечно да пие от него, ако майката му го дава охотно и ако прави всичко възможно то да превъзмогне ревността си.
Ревността на детето се подсилва и от действията на околните. Когато бащата се върне от работа, той трябва да потисне желанието си да попита детето „Как е бебето днес?“ По-добре е да се държи така, като че ли е забравил, че има бебе, да седне и да си почине. По-късно, когато голямото се занимава с нещо друго, той може да отиде да види бебето. Бабата може също да усложни нещата. Ако тя се срещне с детето във вестибюла, носейки голям пакет, вързан с копринени панделки, и попита „Къде е това сладко момиченце, сестра ти. нося й подарък“, тогава радостта от идването на бабата се превръща в горчивина. Ако майката не е много близка с някоя гостенка, за да й каже как да се държи, тя може да набави евтини играчки и всеки път, когато някой донесе подарък на бебето, тя да изважда по една от тях за по-голямото дете.
Докато майката се грижи за бебето, играта на кукли може да бъде голямо утешение за детето, независимо дали е момиче или момче. То иска да затопля шишето на куклата по същия начин, както майка му прави това, и да има дрешки и други принадлежности, подобни на бебешките. Но играта с кукли не трябва да замести грижите за бебето — тя трябва само да ги допълва.
488. Ревността се изразява по различен начин. Ако детето вземе голямо кубче и удари бебето с него, майката знае, че това е от ревност. Друго дете е по-учтиво. В продължение на няколко дни то се радва на бебето без особен възторг и след това казва: „Сега го върни в болницата“. Едно дете изпитва омраза само към майка си, намръщено изравя пепелта от камината и я насипва съвсем делово по килима. Друго пък става унило и зависимо, не се радва вече на пясъка и кубчетата, ходи след майка си, като я държи за полата и си смуче палеца. То може да почне отново да си мокри леглото нощем, да мокри и цапа гащите си през деня. Понякога ревността привидно приема напълно противоположна форма. Вниманието на такова дете е насочено специално към бебето. Когато види куче, казва:
„Бебето обича кучето“. Когато види приятелчета да карат велосипеди на три колела, то казва: „Бебето също има такова колело“. То е разтревожено, но даже и пред себе си не го признава. Такова дете повече се нуждае от помощ, отколкото детето, което знае от какво е обидено.
Понякога родителите казват: „Ние изобщо не трябва да се безпокоим от ревност. Джони обича бебето“. Чудесно е, когато детето обича бебето, но ревността не трябва да се пренебрегва. Тя може да се прояви косвено или само при специални обстоятелства. Може би детето обича бебето в къщи, но е грубо, когато непознати хора му се възхищават на улицата. Детето с месеци може да не прояви ревност, докато някой ден бебето допълзи до някоя негова играчка и я грабне. Понякога чувствата му се променят в деня, в който бебето проходи.
Една майка казва: „Джони е много мил с бебето. Впрочем той така го прегръща, че то често плаче.“ Това не е случайно. Чувствата му са смесени.
Добре е да приемете, че винаги има и любов, и ревност независимо от това, дали са изразени явно или не. Работата е не да пренебрегвате ревността, нито да се опитвате насила да я потиснете или пък да накарате детето да се срамува от нея, а да помогнете любовта му да надделее.
439. Как да се справяме с различни видове ревност. Когато детето нападне бебето, естествената реакция на майката е да се ужаси и да го засрами. Но това не дава резултати по две причини. Детето ненавижда бебето, защото се страхува, че майката ще обича бебето вместо него. Когато тя го заплаши, че няма повече да го обича, то се чувствува по-разтревожено и озлобено. Засрамването може да го накара да затаи ревността в себе си. В този случай тя нанася повече морална вреда и трае по-дълго, отколкото ако бъде изявена.
