— Ще ги имат утре сутринта. — Станах и протегнах на Хал писалка и лист хартия. — Да удостоверим писмено съглашението.
— Това едва ли ще има някакво значение.
— Тогава недей да се противиш. Просто го направи.
Той написа няколко реда, подписа се отдолу и ми връчи документа. Подадох писалката и листа на всички останали и ги помолих да се подпишат като свидетели, взех си обратно листа и го сложих в джоба си. Последният, който подписа, ме попита с любопитство:
— Още едно нещо, Мен…
— Знам какво ви интересува — прекъснах го аз, — къде е пистолетът?
— Проявявам чисто професионален интерес.
Показах им „скривалището“ си и те складираха поредния професионален трик в паметта си, преди да излязат от стаята. На вратата Хал се обърна към мен:
— Ще поддържам връзка с теб.
— Нямам нищо против — отвърнах му аз. Веднага се обадих на централата в Нюарк с молба да подготвят документите ми за армейското разузнаване, слязох долу и си взех пистолета. Когато беше на кръста ми, се чувствах по-добре.
Рондин обикновено обядваше между един и два, така че й дадох цял час на разположение, за да има време да се върне в зданието на ООН, и позвъних точно в три. Знаех, че Лени Байрнс следеше за чистотата на линията, и ме бе свързал с нея, когато се бе убедил, че всичко е наред. Засега нито един от тях не беше виждал подозрителни лица, нито пък някой бе предприемал открити действия срещу тях. Лени се намираше в постоянна готовност, като играеше ролята на журналист за едно списание и помагаше на преводачите в ООН. И двамата изгаряха от желание да ми сътрудничат.
Казах им, че ще ги чакам пред зданието в шест часа и че ако ме няма там, да се върнат в апартамента и да чакат. Затворих слушалката и се готвех да позвъня на Чарли, за да му кажа какво се бе случило с Хал Рандолф, когато телефонът зазвъня.
— Да? — казах аз.
— Обажда се Върджил Адамс, Тайгър. Идентифицирай се.
Две думи направиха контакта определен и той каза:
— Току-що по телетайпа пристигнаха няколко снимки от Бразилия. Предположението ти за това, че в болниците могат да имат фотографията му, се оказа вярно. В момента разполагаме с три снимки — две от тях са на раната, но едната е хванала и лицето му. Ще ти ги изпратя веднага.
— О’кей, но ги адресирай до Ърни Бентли. Искам да получа няколко дубликата и освен това нямам желание да рискувам със собствената си пощенска кутия.
— Дадено. Ще ги имаш след около час.
— Получихте ли нещо от информаторите?
— Нищо. Проверяваме обичайните места, но имам усещането, че едва ли ще открием нещо там. Таръс си знае работата. Ако това е солова операция, той няма да влезе в контакт с никого.
— Той винаги се е справял сам — напомних му аз.
— Имаш ли нужда от още нещо?
— Най-вероятно — да. Потърси ме по-късно чрез Ърни, ако се появи нещо ново.
— Дадено.
Оставих слушалката на мястото й, опитах пак да се свържа с Чарли Корбинет, но никой не ми отговори. Сега трябваше отново да започна играта от началната линия.
Глава 5
Взимате всичките федерални служби, добре обучените и тайни разузнавателни единици, с научните им степени от колежите и високия коефициент на интелигентност, щателно подбрания персонал, работещ в бюрата, взимате ги всичките. Когато искате да свърша някоя работа, ми дайте най-доброто, което може да се намери в Ню Йорк, независимо дали е в униформа или не. Дайте ми най-печените ченгета, цивилните полицаи, преданите хора, толкова добре запознати с града и околностите му, че за половин секунда могат да направят типологична характеристика на всеки.
Те идват от утробата на града и макар да са свързани с него с нишката на разплащателните чекове, са най-независимите хора, които обичат града и желаят да го поддържат чист. Те се потят под палещото слънце на кръстовищата, изрязват с хирургичен нож загноясалите части на тялото му, защото градът ги е отгледал в началото, търпят обидите на другите му синове, но никога не се отказват от мисията си. Дори когато имате работа с някой изпаднал в беда, той е готов да даде живота си, ако трябва, и ще последва убиеца в тъмната алея, без да се грижи за собствената си безопасност. Но повечето от тях са най-добрите. Трябва да бъдат най-добрите, иначе нямаше да бъдат тук.
Това са хора, които могат да анализират тълпата от пръв поглед. Те могат да открият чужденеца, да посочат престъпните типове, да почувстват настроението на града и да се подготвят предварително за това, което ще се случи. Това са хирурзите на престъпността, инструментите за нейното лекуване, хората, които веднага се притичват на помощ.
Потърсих Дик Галагър на телефонния му номер в полицейския участък, надявайки се да ми даде някои разяснения относно начина, по който отделът за сигурност се канеше да обезпечи безопасността на Тейш Ел Абин но време на престоя му в града, и късметът ми се усмихна от първия път.
Поръчахме по едно кафе в закусвалнята срещу участъка и Дик ми каза, че отпуската му била започнала точно преди една седмица. Изгаряше от яд. Трябваше да отмени всичките си резервации в Атлантик Сити и не можеше да намери свободни места за по-късно.
— И защо е всичко това? — попитах го аз.
— Заради гостуващите светила. Вероятно си чел за новите ни приятели от Селачин.
— Че кой не е чел за тях?
— Ние осигуряваме охраната на Негово височество.
Всички останали са заети със световното изложение, расовите безредици и обичайните летни неприятности, така че сме единствената секция, която могат да отделят за специални цели, и аз се оказах в капана.
— Може би задачата няма да бъде чак толкова неприятна.
— По какъв начин? Като си играя на портиер при рецепцията ли?
— От кого трябва да го пазите?
— От онези фанатици, разбира се — повдигна той рамене. — Тези типове от Близкия Изток са способни на истинска омраза. Виж какво стана в Саудитска Арабия. Умножи тамошните неприятности на две и ще получиш реалната картина тук. Все едно, че Насър се навърта наоколо… никога не знаеш коя страна ще започне да стреля първа, но винаги се оказваш в центъра на престрелката.
— За какво става дума всъщност, за официална покана да присъстваш на вечерята в негова чест ли?
— Точно така.
— Звучи интересно. Ще можеш ли да намериш една и за мен?
— Защо ти е?
Ухилих му се и допих кафето.
— Познавам няколко издателя, които с удоволствие ще отпечатат неговата история. Чувам, че довел със себе си едно прелестно пиленце.
— Прелестна неприятност. Не съм виждал досега човек, който да може да се оправя с жените.
— Как мога да бъда поканен, Дик?
— Въобще не можеш, старче. Всяка покана е номерирана и ще бъде сверявана с официалния списък.
— Кой отговаря за това?
— Да не мислиш, че момчетата от Вашингтон ще ни доверят тази работа. По дяволите, един от техните хора ще се заеме с това. А можеш ли да ми кажеш като какъв ще бъдеш представен там? Не мислех, че си тръгнал да правиш политическа кариера.
