— Да си виждал някого с дипломатическо куфарче? Строен, слаб… среден тип.
— Може би шестима или осмина. Доста хора влизат тук просто така. — Той спря за момент, намръщи се и добави: — Като си помисля за това, всъщност тези с дипломатическите куфарчета са идвали доста често и преди. Изглежда, че имат клиенти в зданието или нещо от този сорт. Само един от тях не съм го виждал преди. Да, спомням си го добре, защото гледаше номерата на сградите, сякаш търсеше нещо определено. Имаше розов белег на врата с размер на десетцентова монета. Влезе точно след Уилърови. Те излизаха от едно такси и той се залепи за тях.
— Ще го познаеш ли, ако го видиш още веднъж?
— Разбира се, че ще го позная.
— Добре тогава, ще ти дам някои указания, но трябва да ги изпълняваш точно, разбираш ли?
Той кимна и се ухили.
— Разбирам ти намека.
— Ако се появи отново тук, ще трябва да го задържиш много хладнокръвно. По възможно най-твърдия начин. Направи го така, че останалите да не видят нищо. Във фоайето или в асансьора. Този тип е въоръжен и изключително опасен, така че внимавай.
— Имал съм работа и преди с подобни мъжаги.
— Не си опитвай късмета върху този. Задачата надхвърля пълномощията на градската полиция. Ако ти избяга или не си в състояние да го удържиш, обади се в полицейския участък и вдигни тревога, защото случаят може да има много неприятни последици.
— Разбрано.
Извадих химикалката си и му записах телефонния номер на Чарли Корбинет и на Службата за безопасност, като добавих и моя накрая.
— Това са хора на федералните служби. Ако се наложи, ще ти се притекат веднага на помощ. Моят номер е най-отдолу. Може би няма да можеш да ме откриеш, но все пак опитай. Аз съм натоварен с тази задача и ще се занимавам само с нея… повтарям ти още веднъж, при всеки извънреден случай се свързваш с полицията или с някой от тези телефони.
Той взе бележката, прочете внимателно числата и я сложи в джоба си.
— Мога ли да те попитам нещо, приятел?
— Карай.
— Кой си ти?
— Казвам се Тайгър Мен. Името едва ли означава нещо за теб.
Той ме изгледа през присвитите си очи, след това се ухили бавно.
— Така си мислиш. — Усмивката стана по-широка. — Всъщност ти не си истинско ченге.
— О!
— Помниш ли Макси Макол?
— Разбира се. Все още ли е на ринга?
— Не. Сега е собственик на една боксова зала. Двамата бяхме заедно в армията. Доста пъти ми е разказвал за теб. По дяволите, смятах, че си измисля.
— Вероятно го е правел.
Момъкът хвърли поглед към Рондин, която все още лежеше на кушетката.
— Сега вече му вярвам. Мисля, че всичко, което ми е казал, е вярно.
— Запази мнението си за себе си — казах аз.
— Отдавна съм се научил да си затварям устата, Тайгър. По-добре е да сляза долу.
На Лени му бяха нужни петнайсет минути, за да стигне дотук. Имах време да се свържа с Чарли Корбинет, да му опиша ситуацията и да му кажа да предупреди Службата за безопасност и ЦРУ, че Малкълм Таръс се е появил на сцената, но да запази в тайна източника си на информация. Това не му хареса много, но все пак се съгласи.
Лени схвана бързо картината, доволен, че може да помогне с нещо, макар главното действие да бе минало, и кимна при указанията ми да остане с Рондин, докато тя е тук. Трябваше да я ескортира до работата й и обратно, да бъде на разположение пред зданието на ООН, макар възможността тя да стане обект на второ покушение да не беше много голяма.
Отидох при нея и взех ръката й.
— По-добре ли се чувстваш?
— Да. Трябва ли… да си тръгнеш?
— Ще се върна. — Стиснах нежно пръстите й. — Съжалявам, че се оказа замесена в това, рожбо.
Тя ми се усмихна, очите й се събуждаха за живот.
— Разбирам.
— Все още не разбираш, но нека се опитам да ти обясня. Ти си получила основното си обучение в британското разузнаване. Казано ти е било да очакваш подобни неща. Виждала си ги да се случват преди и сега те отново се случват. Това, което става сега, предполага съвместното действие на службите за сигурност на нашите две страни. Световният мир може би зависи от резултата на тази операция. Трябва много да внимаваш. Имаш право да носиш оръжие, ако се наложи, и аз искам да държиш пистолета си винаги под ръка. Вашето посолство сигурно вече е уведомено и те ще ти осигурят прикритие, както и аз. По-късно ще се свържем и аз дори мога да те използвам като примамка, ако се наложи. Не искам да го правя, но може и да се наложи.
— Това… наистина ли е толкова сериозно? Найлоновият конец все още беше на пода, където го бях пуснал. Вдигнах го, опънах го с две ръце и го показах на Рондин.
— Това не са обикновени възли. Те са нещо специално — предназначението им е първо да те измъчат, а след това да доведат до смъртта ти. Участваме в голяма игра и винаги когато забравиш за това, погледни този сувенир.
Хвърлих кордата в ръцете й. Тя започна да я навива на пръстите си, след това отново ме погледна.
— Няма да забравя, скъпи.
Наведох се към нея, целунах я нежно по устните и се изправих. Лени все още ме наблюдаваше.
— Грижи се добре за нея, момче — казах аз.
— Не се безпокой за това.
— Надявам се.
Намерих портиера долу на тротоара. Точно отваряше вратите на едно такси. Когато останахме сами, му казах:
— Поправи, ако обичаш, ключалката на вратата на мис Кейн.
— Вече се обадих на монтьора. Тръгнал е насам.
— Някой да е чул изстрела?
— Засега никой не се е оплаквал. На другите етажи едва ли са чули нещо, а двете групи в края на коридора отдавна са си отишли. Не, не мисля, че някой е чул нещо.
— Добре. Ще повикаш за помощ, когато отново видиш нашия човек.
— Ще направя нещо по-добро — каза ми той и стегна мускули под сакото. — Не обичам когато обиждат квартирантите ми.
— Остави едно парче от него и за мен.
— Дадено. Но не се надявай на много голяма порция.
Глава 4
Обадих се от хотела в нюаркския контролен център и предадох доклада си. Върджил Адамс бе дежурен, записа отчета ми и каза:
— Искаш ли да започнем да преследваме Малкълм Таръс?
— Нямам нищо против. Виж дали не можете да откриете местонахождението му. Вероятно е проникнал в Щатите с подправен паспорт или пък от Куба, както постъпват напоследък. Може да го идентифицирате само по гласа му. Това момче владее отлично техниката на дегизиране. Имате ли негови снимки при себе си?
— Само някои стари фотографии, но и те не са достатъчно ясни. Не мисля, че ще свършат някаква работа.
