които там имаше повече посетители, отколкото персонал, и всички, изглежда, се бяха наговорили да си изпият кафето по едно и също време. Всяка група представляваше малко събрание с определена политическа ориентация. В дневния ред не фигурираше нищо значително, но беше интересно да се наблюдава царящото наоколо оживление. Наистина велико място. Организацията на обединените нации бе учредена с намерението да донесе мир на света, но войните и взаимната омраза не бяха станали по-малко от това.
Разхождах се из фоайето, когато една ръка ме потупа по рамото. Зад мен Чарли Корбинет произнесе „Здрасти, Тайгър!“ с характерния за него ръмжащ глас, който не можеше да бъде сбъркан с никой друг, и когато се обърнах, той ми подари жестоката си, иронична усмивка и протегна ръка.
По време на войната Чарли отговаряше за нашите операции и ръководеше една шпионска група, която самият той бе подбрал за някои от най-важните задачи. По онова време не беше щабен полковник. Скачаше с парашут като всички останали, пробиваше си път през окупираните зони и напълно заслужено си получи медалите. По-късно го демобилизираха като генерал, защото смятаха, че е прекалено костелив орех, за да бъде държан в мирновременната армия, а и защото имаше някои идеи за плановете на Съветите, в които никой не искаше да повярва. Но след време се вразумиха. Нямаха друг изход. В настоящия момент гражданското му занятие като шеф на една голяма корпорация му осигуряваше прекрасно прикритие за позицията му в Службата за безопасност — най-новата и най-секретната от всички наши агенции за сигурност.
— Здрасти, полковник. Какво правиш тук?
— Чакам те. Знаех, че ще потърсиш Рондин. Или трябва да кажа Едит Кейн?
— За мен тя винаги ще бъде Рондин.
Тръгнах заедно с него към стената, като по навик търсехме място, откъдето да можем да наблюдаваме всички лица във фоайето. Разговорът ни едва ли изглеждаше по-необичаен от дузината други, които се провеждаха на различни места около нас.
— Какъв е проблемът? — попитах аз.
— Теди Тедеско. Предполагам, че вече са ти известни подробностите.
Кимнах утвърдително.
— Той е добро момче, полковник. Ти го обучи по същия начин, както обучи и мен. Но сега той е затънал до гуша в неприятности.
— Неприятностите може и да са го погребали вече. — Той напъха цигара между устните си и наведе глава към запалената клечка кибрит. — В случай че все още се питаш откъде идва цялата информация, бих могъл да те осветля. Свързах се лично с Мартин Грейди и получих подборка от секретни сведения. — Той издуха един облак дим и започна да наблюдава реакцията ми. Ухили се, когато не я видя и продължи: — Тед ще има нужда от цялата помощ, която можем да му осигурим, и ако до главния офис стигне слухът, че аз съм източникът на новините, ще ме пратят по дяволите, така че си затваряй устата.
— Аз не съм от приказливите.
— Грейди каза, че Пит Мур е тръгнал по следите му. Да си чувал нещо за него?
— Засега не знам нищо. Той едва ли ще поеме по обичайните пътища. По дяволите, бих искал аз да се захвана с това.
— Пит е добър специалист.
— И все пак щях да стигна по-бързо до положителни резултати. Той е работил прекалено дълго в тази област. Много хора познават физиономията му. Освен това след онази история в Мадрид започна много често да натиска спусъка. Надявам се, че този път ще го раздава по-меко.
— За него няма друга алтернатива. Що се отнася до теб, Мартин Грейди е убеден, че трябва да останеш тук. — Чарли дръпна дълбоко от цигарата и остави сивия дим да се изнизва от ноздрите му. — Това е нещо голямо, Тайгър. ЦРУ и Службата за безопасност са създали няколко групи, които работят по случая.
Те знаят какво могат да очакват и ще пресекат в зародиш всеки опит за намеса.
— И преди са се опитвали.
— Сега е по-различно. Искат да провалят операциите на Грейди. Някои хора биха се лишили от предните си зъби само и само да могат да се докопат до теб.
— Като Хал Рандолф ли?
— Точно така. Сега той е на върха на пирамидата. Не се е променил към по-добро. Получава инструкциите си директно от една комисия на конгреса и е отговорен само пред нея.
— Известна ли ти е цялостната картина?
— Мога да си представя нещата доста добре — каза той. — Тейш Ел Абин май ще бъде канонизиран за светец, ако зависеше от службите за сигурност. Ще го охраняват като президента. Не можем да си позволим грешки в този случай.
— Чувал ли си за Малкълм Таръс? Чарли ми хвърли един бърз поглед.
— Грейди има някои много добри източници.
— Трябва да ги има. Този човек ме търси под дърво и камък. Той ще се постарая да провали тази история по всички възможни начини и междувременно ще се опита да ме спипа. Ако Селачин падне в ръцете на червените, ние ще си го заслужим. Таръс има зад гърба си всички тайни служби на Съветите. Ще работи тук под прикритие и не можем да си позволим да предприемем първия ход.
— Ще бъде много деликатна работа — отбеляза Чарли.
— Как са ангажирани твоите агенции?
— Ще вършим обикновената работа по охраната. Ще осигуряваме покритие за всички официални срещи, на улицата, бодигардове за негова милост във всички възможни ситуации. Ще се опитаме да го показваме колкото може по-малко на тълпата. Всички хотелски стаи ще бъдат внимателно подбрани, снабдени с подслушвателна техника и старателно охранявани. Ще изглежда сякаш му оказваме дължимите кралски почести, но всъщност ще си бъде обикновена полицейска операция. Момчетата от Вашингтон добре разбират значимостта на операцията и ще ни оказват всякакво съдействие. Сега мога ли да те попитам какво възнамеряваш да правиш?
— Разбира се. Един наш човек е затънал в неприятности. Не давам и пукнат грош за Тейш или за когото и да било другиго. Той е един негодник, който точно сега има големи карти в ръцете си, но лично аз смятам да извадя по-големи карти, когато измъкнем Теди от бедата, ако, разбира се, все още е жив.
— Ами ако предположим, че е мъртъв?
Обърнах се и го погледах, знаейки, че точно в този момент лицето ми не беше нещо приятно за гледане.
— Законът на Селачин не е живот за живот, полковник. Те могат да те сложат на площада и да ти направят маса неприятни неща като например да ти одерат кожата на ивици или пък да ти изрежат дупка в корема, да извадят част от вътрешностите ти и да оставят кучетата да измъкнат останалото. През това време хората хвърлят камъни или плюят по теб, умират си от смях, без да разбират, че те могат да се окажат следващите в опашката. Мисля, че мога да направя нещо за стария Тед. Няма да ми е за първи път.
— И така, Тайгър, червените ще спечелят в края на краищата.
— Не е задължително, старче. Ако става дума за секретността, никой освен мен няма да знае за случая. Има различни начини да постигнеш целта си. Смятам, че познавам всичките.
— Именно от това се страхувам — каза той сериозно. Загаси цигарата в една хромирана поставка и попита внезапно: — Не си ли виждал още Рондин?
— He.
— Тя е в стаята за отдих.
— Благодаря.
— Видях я преди малко.
— Е, и какво?
— Този случай може да доведе до международни усложнения. Англичаните са почти толкова заинтересувани, колкото и ние. Тя има пълна представа за картината.
— Кой я е осведомил?
— Знаеш много добре, че тя е прекрасно обучен агент без постоянни задължения. Те знаят, че живее с теб, и нейният осведомител е отишъл направо при нея с подробностите. Сега тя има определена
