установими факти.
В края на краищата подробностите по случая започнаха да се очертават по-ясно. Те вече познаваха Тедеско и ме изпратиха със съответната задача. Именно той предаде сигнала Скайлайн и ако нашата група не знаеше с какво се занимаваш ти, щяхме да процедираме по обикновения начин, като го арестуваме или дадяхме инструкции да го задържат. Подобно на теб той знаеше добре нашата процедура, затова се покри и реши да изчака с надеждата, че всичко ще се размине. Намеренията ни бяха да задържим Теди Тедеско за убийството на няколко души и да го екстрадираме в съответствие с клаузите на международното право.
— Глупости — казах аз.
Тя повдигна глава от възглавницата.
— Моля?
— Вие просто сте се уплашили. Знаели сте, че може да хвърли в паника цялата организация, стига само да пожелае. Не ми поднасяй тези идиотщини с международното право. Законът е нещо, което действа в определено място и време. Ако мислите, че ще се съобразяваме със законите на Саудитска Арабия, където просто ти отрязват ръката, ако откраднеш парче хляб, значи сте глупаци. Те ще се опитат да приложат местното „правосъдие“ по отношение на Теди и някоя важна клечка там вероятно ще има върховното наслаждение да наблюдава как предлагат на Теди собствените му гениталии, за да ги изяде набучени на шиш. Кои, по дяволите, смятат, че сме ние? Получихме това, което искахме, защото си го взехме от тези, които не можеха да го задържат, и го взехме по насилствен начин. Да не мислиш, че главорезите с архаичните идеи не знаят това? Сега се разхождаме спокойно по улицата, защото никой в столицата не иска да нарушава статуквото. Но не е лошо да научат, че все още са останали хора, които могат да се оправят по стария начин. По дяволите, веднъж съдрах кожата на едно момче и той изплю всички държавни тайни, които знаеше, без да ни създава никакви проблеми. Наистина умря, но умря така, както беше убил много хора, а ние получихме отговорите. Бих искал да видя как ще се справят в подобен случай нашите яйцеглавци, Корпусът на мира или политиканите.
Момиче, ние сме просто граждани, които работят за това да опазят тази страна от ръцете на боклуците, които искат да я опропастят. Ние сме хора, които възразяват срещу наказателните подоходни данъци, унищожаващи най-добрите умове на нацията и слагащи цялата власт в ръцете на тези, които не знаят нищо. Можеш да кажеш, че сме десни екстремисти, но сме готови да си счупим главата в стената, за да предпазим страната от тези, които искат да я разрушат. По дяволите, ако Джеферсън, Адамс или Теди Рузвелт можеха да видят какво става сега, щяха да се преобърнат в гроба.
Това, което беше видяла в очите ми, превърна лицето й в маска на ужас. Тя прехапа долната си устна и я задържа дълго така, ръката й се надигаше бавно, за да закрие устата й.
С много усилие тя прошепна:
— Ти не си подходящ…
— Казвали са ми това и преди. Това, което не разбирате, е, че когато си имате работа с търговци на смърт, трябва да използвате единственото оръжие, което те са способни да разберат — насилието. Не е много цивилизовано, но затова пък е ефикасно. Трябва да се откажеш от всички скрупули, както и от чувството за феърплей, което обществото възпитава в нас от детските години, защото другата страна няма този наследствен дефект и се движи абсолютно безскрупулно по пътя на насилието. Те могат да безчинстват, да убиват и да докарат света до ръба на глобалната катастрофа, защото това се дължи на липсата на разбиране и култура, защото те са били задържани назад в своето развитие и експлоатирани от капиталистическите страни. Но, изглежда, всички забравят, че лидерите на тези страни не са чак толкова изостанали. Повечето от тях имат западно образование и с това, което са научили от нас, заедно със самобитната си гениалност, те ни показват кукиш и живеят такъв луксозен живот, който не можеш да намериш дори и в приказките. Точно в този момент световната сигурност зависи от това по какъв път ще тръгне едно от тези кралства.
— Не можеш да решаваш световните проблеми… с убийства — изрече тя най-накрая.
— Тогава им кажи следното, рожбо. Нека Интерпол открие как умряха двама от нашите специалисти там. Нека да проверят това проклето свличане.
Това я изкара от равновесие и очите й го показаха.
— Откъде… никой не трябваше да знае за това…
— Парите на Мартин Грейди могат да купят всякаква информация.
— Да. Сега го разбирам. — Тя, изглежда, решаваше нещо за себе си, след това каза твърдо: — Смъртта на тези хора бе една от причините, които накараха Интерпол да се намеси. Действията на Тедеско ни дадоха оправдание за операцията.
— Тогава защо са решили да използват теб? Интерпол разполага с много способни мъже.
— Просто защото аз съм жена. Местните лидери проявяват подчертан интерес към западния тип жени.
— Знаеш ли колко бързо може да изчезне една жена там?
— Известно ми е.
— Знаеш ли, че още търгуват с роби?
— Да.
— Да си чувала някога какво става с лековерните момичета, които се наемат за работа в някоя от латиноамериканските страни и засядат там завинаги? Знаеш ли, че това е съзнателно провеждана политика, която в края на краищата ги докарва до някой разгулен харем, където те или свикват с правилата на играта, или биват изстискани до смърт? Виждал съм ги, рожбо.
— Исках да опитам шансовете си. Освен това Интерпол бе зад гърба ми.
— Не ти ли се е случвало да хвърлиш поглед на вашия списък на убитите при изпълнение на служебния дълг? Сама можеш да се увериш колко женски тела са били намирани в тези области.
— Какво предлагаш?
— Да играеш по моите правила, докато успея да схвана линията им на поведение. Ти имаш съвсем оправдано и законно основание за провеждането на разследване и ако имаме нужда от сътрудничеството на полицията, можем да го осигурим чрез теб.
— Нещо, което парите на Мартин Грейди не могат да купят? — забеляза саркастично Лили.
— Грешиш, чедо. Обикновено ние се справяме сами с полицейските си задължения и сме достатъчно добре екипирани за това. Но има и други средства и когато тези средства са вързани с конец на малкия ти пръст, нещата могат да станат малко по-лесни, това е.
— И ако не се съглася?
Погледнах към леглото, след това измерих тялото й с недвусмислен поглед.
— Трябва да решиш веднага, Лили.
Ръката й инстинктивно се насочи към пистолета в кобура на кръста й и аз се ухилих.
— Отново ще ти го отнема — казах аз. — Ще те сполети съдба толкова по-лоша от смъртта, че дори може да ти хареса.
Цели десет секунди тя ме зяпа, след това в очите й започна да се появява нещо ново и по устните й пробяга усмивка. Те отново бяха сочни и разцъфтяха в искрен смях.
— Тайгър Мен — каза тя, — мисля, че блъфираш, но няма да поемам риска да предизвиквам съдбата. Можеш да се издигнеш до висотата на положението и да се възползваш от случая. Сигурно ще ми хареса и тогава няма да можеш да се отървеш от мен. Така че с оглед на това съм съгласна да бъда малкият ти лакей дотогава, докато съм в състояние да изпратя рапорт по този случай.
— Прекрасно — казах аз и станах. Стигнах до вратата и се обърнах към нея. — По-късно ще съжаляваш, че не си поискала ръката ми.
Устата й остана отворена в неочаквания смях на пълната изненада.
— Ти си едно егоистично, нещастно…
— Копеле — довърших аз вместо нея. — Нямам нищо против някой да измисли нещо ново, когато се опитва да ме квалифицира.
Отворих вратата, излязох навън и я треснах с все сила. Лили Торней имаше някои достойнства, които щяха да я направят ценно допълнение към проекта.
В десет и половина таксито ме остави пред комплекса на Обединените нации. Беше един от тези дни, в
