задача.
— О!
— Задачата й е да те предпази от погрешни действия.
— Сега пък ти си този, който разполага с източниците на информация — казах аз. — На коя страна си всъщност?
— Точно в този момент съм на твоя страна. Поради някакви глупави причини имам чувството, че хора като теб могат да намерят отговор на неприятностите от този род. Ако ти не беше достатъчно квалифициран да се справиш с тях, аз щях да съм в голяма степен уязвим. Но в дадения случай мисля, че ще се справиш. — Той ми се ухили. — Проклетите патриоти. Можеш да си помислиш, че сме все още 76-та година.
Кимнах му и го оставих сам.
Стаята за отдих се намираше в края на фоайето — малко помещение, където входът за посетители бе забранен, но аз не обръщах внимание на табелите. Отворих вратата и влязох вътре. Тя беше там. Най- прекрасната жена на света, стройна, с кестеняви коси, широки рамене, стегнат с колан кръст и пола, която плътно прилепваше към закръглените й бедра.
Стоеше там с ко̀ла в ръката и наблюдаваше през прозореца потока от хора на улицата, потънала в собствените си мисли.
— Здрасти, бейби — казах аз.
Рондин се обърна рязко, очите й заиграха из тъмното помещение, като се опитваха да се акомодират след ярката слънчева светлина навън. След това зениците й се разшириха, когато ме видя:
— Здравей, Тайгър.
Отидох до нея, взех бутилката кола от ръката й и я привлякох плътно към себе си. За момент тялото й се вдърви в някаква нервна напрегнатост, след това омекна и с леко примигване очите й се затвориха, а устата й — топа и влажна — се превърна в изгладняло малко животно, което търсеше моите устни, върхът на езика й опитваше от удоволствието, което само аз можех да й дам. Когато отметна глава назад и отвори очи, в гласа й се появи интонацията на Лондон и тя каза:
— Проклет да си, Тайгър.
— Извинявай, сладур. Стават някои неща.
— А кога ще стане нашата венчавка? — Пръстите й се забиха нарочно в бицепсите ми. — Знам… какво си мислиш.
— Същото ми каза и Чарли Корбинет.
— Посолството ме освободи временно от задълженията ми като преводачка.
— И това чух. Значи трябва да ме следиш?
— Това май е единственият начин, който ще ми позволи да те виждам по-често.
— Глупости. Не ми харесват подобни неща, рожбо. Жените не са създадени за този род неприятности.
— Въпреки това няма да се отървеш от мен. Сграбчих я през кръста и я придърпах отново към себе си.
— Когато искам да разкарам някоя кукла, това не представлява проблем за мен. Набий си го в главата. Бъди послушна и не ме настъпвай по опашката.
— Защо трябва да правиш това, Тайгър? Защо ти и останалите като теб трябва да разваляте всичко?
— Да разваляме? — повторих аз. — Един от нашите хора е попаднал в клопка в една от онези вонящи, чужди страни, които не познават нищо друго освен бедността, и сега главата на тази държава е тук с ръка в нашите джобове, като не дава пет нари за нищо друго освен как да ни изръси повече. Захарчето ми, нашето момче там струва много повече от всеки техен високопоставен калтак. Сигурно мислиш, че въобще не ми пука какво става. Виж какво, това момче веднъж ме измъкна от едно напечено положение и за мен той означава много неща, а не просто бял авантюрист, попаднал в беда.
— Тайгър…
— Когато всичко приключи, ще се върна.
Мислех, че ще последва поток от сълзи или най-малкото изблик на гняв, но нищо подобно не се случи. След това видях същия израз, който забелязах и на лицето на Лили Торней, израз на жена, която има поставена задача, израз на решителност и напрегнатост. Именно така изглеждаше, когато я срещнах за първи път. Работата й в ООН като преводач служеше само за прикритие. В Лондон тя бе обучена да действа като оперативен работник и сега й бяха поставили определена задача. Задачата бях аз.
Рондин протегна ръка и ме докосна по лицето, проследявайки с пръст белега, който пресичаше бузата ми.
— Нека да ти помогна, Тайгър.
— Как искаш да ми помогнеш — като ме лишиш от възможността да действам ли?
— Нашите хора ще ти сътрудничат.
— Това не е достатъчно. Ние бяхме там в началото. Ще бъдем и в края. Имам стари сметки за уреждане, сладур. Пистолетите не са играчки за момичета.
— Отиваш ли си сега?
— Точно така. Предполагам, че ще ми се лепне опашка още преди да съм излязъл от зданието, но без значение колко са добри, ще се освободя от тях за по-малко от половин час. Кажи им да не си губят времето, както и моето. — Прокарах пръсти по копринената маса на косите й. — Мислиш ли, че си все още си в състояние да ме целунеш?
Тя се усмихна отново, прокара розовото връхче на езика си по устните и повдигна глава, за да мога да опитам сладостта им още веднъж. Тялото й сякаш се сля с моето и само гърдите й — твърди и високи — ни разделяха. Тя отдръпна устните си и за миг зарови лице във врата ми, след това се отдели от мен.
— Добре, Тайгър. Обичам те.
— И аз те обичам, рожбо. Нека изхождаме от това.
— Няма да бъде лесно — каза тя.
— На този свят хубавите неща не стават лесно — отвърнах й аз.
Глава 3
Бяха ми необходими само петнайсет минути да се освободя от опашката, която очаквах. Очевидно таксиметровият шофьор имаше опит в тези неща и не стана нужда да му давам напътствия. Когато ме остави пред една от станциите на метрото, му връчих цяла петарка за положените усилия, взех влака за долната част на града, където се намираше лабораторията на Ърни Бентли, и излязох на улицата.
Гледано отвън, мястото приличаше на всяко друго помещение, наето от малко независимо предприятие. Рекламните щитове и табелите, окачени по всевъзможни места, придаваха законен вид на бизнеса. Но след като оставеше зад себе си слабо осветеното фоайе, човек добиваше съвсем различно впечатление. Помещението представляваше комбинация от лаборатория, кабина за проявяване на филми и офис със странни играчки в различен етап от конструирането си, сякаш разхвърляни наоколо от непослушно дете. Д-р Франкенщайн можеше да завиди на такава обстановка.
Джак Брант и неговият екип все още не бяха пристигнали, но Ърни вече бе приготвил костюмите — автентични, разноцветни и в най-различни размери. Контролният център в Нюарк му бе предал съобщение, че Пит Мур е проникнал успешно в областта, граничеща със Селачин, но за съжаление не можеха да предоставят никаква по-нататъшна информация за това как се развиваше мисията му. По своя собствена инициатива той бе разследвал и събрал цялата възможна информация за ситуацията там, главното в която бе необходимостта от появата на наследник от мъжки пол за трона на Тейш Ел Абин. Двете му предишни жени бяха починали в ранна възраст, без да му осигурят потомство, като вината за това бе стоварена по един типичен за местния манталитет начин върху тях, а не върху възможната импотентност на техния съпруг. Трудно можеше да се каже как Вей Лока щеше да се справи с местните брачни обичаи, но за едно умно момиче като нея едва ли щеше да бъде трудно да дари съпруга си с мъжка рожба независимо от неговата потентност или импотентност. Този въпрос заслужаваше особено внимание.
Звънецът от входната врата на Ърни издрънча и той отиде да отвори на Джак и момчетата. Представих
