в по-малки компании от по четири-пет човека. Бяха започнали вечната игра на международната дипломация — с фалшиви усмивки на лицата си и коктейли в ръцете, като се опитваха да скрият очевидния факт, че тук ставаше дума за държавни въпроси.
Официалната част бе приключила. Сега идваше времето на забавленията и изисканите тънкости. В тълпа, подобна на тази, можеше да се случи всичко. Казах на Хари да си вземе една чаша и да обикаля наоколо, но да не се отдалечава от Тейш Ел Абин и Сарим Шей, който бе окупирал един от ъглите, водейки непринуден разговор с половин дузина светски знаменитости. Вей Лока се намираше на няколко крачки от него, обкръжена от очаровани от прелестите й мъже на различна възраст, изцяло пленени от свежата ориенталска хубавица. Мисълта, че делеше леглото си с Тейш, беше противна сама по себе си, но в света на властта и парите някои жени бяха способни и на по-големи подвизи.
Закъснелите влизаха през една от охраняваните врати и аз се присъединих към тях и тръгнах към главната група, опитвайки се да измисля начин да се озова по-близо до почетния гост на приема, без да се хвърлям в очите на някого. Знаех прекрасно, че помещението е пълно с агенти, а и доста хора ме познаваха по лице. Щяха да ми вгорчат живота, ако ме засечаха, така че трябваше да разчитам на късмета си. Едно от предимствата на положението ми бе, че се намирах вече в тази великосветска компания, така че те трябваше да предположат, че съм получил разрешение от достатъчно висока инстанция.
Двама от новопристигналите бяха от сенатската комисия по международните отношения, следвани от един сенатор от Средния Запад и един нюйоркски съветник. Познавах ги всичките и се обърнах настрани, докато отминаха. Зад тях се носеше някакъв забележителен тип с оформена в квадрат брада и стърчащи мустаци, след това в помещението влязоха няколко души от ООН, които бях виждал и преди. Залепих се точно зад тях.
Мислех, че съм успял да се промъкна незабелязан, когато някой ме потупа по рамото и един глас с оксфордски акцент каза:
— Никога не съм се съмнявал в твоите способности. Ухилих се и дръпнах ръката си от моя 45-и.
— Талбът — казах аз, — някой ден ще си изкараш куршум в корема заради този начин на общуване.
— О, не мисля, че си от хората, които ще направят това на обществено място, или може би греша?
— Може да бъдеш и неприятно изненадан. — Погледнах го откровено. — Каква е твоята задача, чедо? Кажи ми само една дума и ще се настъпя по езика.
Талбът се усмихна мило и отново ме потупа но рамото.
— Няма нужда от подобни неща.
— Наредено ти е да ме следиш, така ли?
— Както и на още няколко души, но, откровено казано, не мислех, че ще те открия тук. Ти наистина създаваш много работа на нашите момчета. Как успяваш да го направиш?
— Не е много лесно.
— Добре. Нека постъпим по следния начин. Тъй като мога да те държа под наблюдение, докато сме заедно, мисля, че ще е по-добре, ако просто играя по твоите правила и започна да наблюдавам развитието на събитията.
— Не ми прави никакви услуги.
Той се засмя, след това ме поведе към ъгъла, където Тейш Ел Абин бе застанал в центъра на една внушителна група. Сега Вей Лока се намираше зад него и компанията бе повече нейна, отколкото негова.
— Тук съм по специална покана, нали разбираш? — продължи Талбът. — Преди няколко години по молба на Нейно величество прекарах известно време в двора на Селачин и имах възможност да се опозная доста отблизо със стария Тейш. Изглежда, той беше привлечен от прелестите на една от моите съотечественички и я примами в царството си, за да сподели с нея някои земни радости. Когато семейството й се възпротиви, аз бях избран да я… примамя обратно.
— Да нямаш предвид откуп?
— О, колко грозна дума. Не отговаря на съвременната политическа терминология. Както и да е, семейството й беше доста богато, така че ставаше дума за проста търговска сделка. След това кралят и аз станахме добри приятели. Сигурно съм му влязъл под кожата, защото накрая той поиска да му направя интимен подарък в замяна на нейните услуги.
— И какъв беше той?
— Няма да повярваш.
— Опитай все пак.
— Освен паричното обезщетение, което той бе склонен да игнорира, защото в дадения случай с пари можеха да се купят малко неща, един 16-милиметров киноапарат и пълна кутия с малко рисковани от морална гледна точка филми свършиха прекрасна работа. Старото момче е доста извратено. Не разбирам защо трябваше да се пазари за филми, когато истинските неща му бяха под носа, готови за реални представления, но предполагам, че всеки от нас си има своите странности.
— И какви са твоите?
— Аз съм плейбой — усмихна се той. — Привлекателен, умен и неща все от този род. Това е наистина интересно хоби, ако можеш да си го позволиш. Понякога резултатите са удивителни. Мисля някой ден да напиша книга по този въпрос.
— Можеш да я продадеш на Тейш. Ще му хареса. Талбът ме изгледа възмутено.
— Моята книга ще представлява повече клинично изследване на въпроса. Нищо вулгарно. Ако трябваше да напишеш автобиографията си…
— Не съм живял достатъчно дълго, за да се занимавам с това.
Той се ухили отново, след това ме поведе към тълпата, обкръжаваща Тейш Ел Абин. В официален европейски костюм той изглеждаше още по-дребен и по-стар от преди, но на лицето му се четеше все същият израз на сила и власт, а очите му тичаха пред мислите му и се опитваха да проникнат в нови сфери на могъщество, достойни за неговия префинен вкус. Връзката между него и Талбът беше очевидна, като между хора, които разделяха едни и същи тайни, и Тейш му стисна горещо ръката. Някъде шейхът бе овладял доста добре разговорния английски. В гласа му наистина се прокрадваха и някои обертонове от родния му език. До него Вей Лока говореше почти безупречен английски с някакъв дебел американец, а по- нататък можех да чуя гласа на Сарим Шей, чиято интонация и оцветеност се конкурираха с тези на Талбът.
Когато шейхът и Талбът приключиха със съживяването на спомените от миналото, като се разсмяха на някаква шега, на която очевидно се бяха смели отдавна, Талбът ме издърпа напред и каза:
— Мога ли да ви представя моя добър приятел мистър Мен?
Знаех, че моят луд приятел Талбът се радваше на колебанието ми, когато се опитвах да намеря точните думи, но кралят ми спести необходимостта от излишна куртоазия.
— А, да. Много се радвам и, моля ви, наричайте ме Тейш. В моята страна това не е обикновено име, а титла, и с това няма да проявите неуважение. В края на краищата вашите библейски герои също нямат фамилни имена. А Авраам и Мойсей са били велики водачи.
Поех ръката му, разтърсих я кратко и се усмихнах.
— Благодаря ви, сър. Надявам се, че престоят ви тук е приятен.
Тейш кимна и се огледа бързо около себе си.
— Очаквам, че посещението ми ще бъде много плодотворно. — След това очите му сякаш ме погълнаха целия, а умът му се опитваше да намери място, в което да ме хербаризира. — Не сме ли се срещали преди?
— Приятелят ми — каза Талбът — е един от онези могъщи американски индустриалци, които колекционират пари. Постоянно се върти из Вашингтон, за да увеличи количеството им.
Тейш изглеждаше заинтригуван, когато се заговори за пари.
— О, и с какъв бизнес се занимавате?
— Нефт — излъгах аз. — Проучване и развитие. Размерът на операциите ни е доста внушителен.
За миг почувствах как пръстите на Талбът се стягат около ръката ми. Той ме подведе случайно и аз трябваше да изиграя подадената топка докрай. Талбът знаеше резултата, както и аз, но — какво да се прави! — всеки можеше да допусне грешка. Талбът беше направил своята. Сега топката беше у мен и той
