— Това е най-добрият начин да предотвратиш подслушването.
Можех да й кажа, че греши, но не го направих. Откровено казано, не ме беше грижа.
От тонколоните се разнесе лека нощна музика — нежни и ласкави тонове, които не бях чувал преди. Нощна музика от един друг свят и когато се разположих на кушетката и притворих очи, можех да видя мъглата и празните пазари, призрачните фигури, пресичащи покривите на къщите, проблясването на лунната светлина върху оголената стомана на ножа. Музиката бе чувствена, картинна… не можеше да я слушаш, без да виждаш образите, които тя пораждаше.
Знаех, че Вей Лока е в стаята, защото тя също бе част от пресъздавания образ и аз можех да почувствам присъствието й. Докато бях със затворени очи, тя бе намалила осветлението, така че само една малка лампа хвърляше слаба жълтеникава светлина през лампиона с изрязани миниатюрни звезди, които трептяха по стените и тавана.
Когато обърнах глава, я видях. Не както беше в Турските градини, изпълняваща очарователната смесица от ритуали, а гола, съвършено гола, една дива, порочна, езическа голота, която не забравяше за присъствието на другите в стаята, а въздействаше с пълното съзнание за този факт, насочвайки същността си към мен по един влудяващ начин. Сякаш ни разделяше една непреодолима стъклена стена, тя можеше да ме дразни и измъчва безнаказано, предлагайки един истински празник на желанията на умиращия от глад, който можеше да гледа, мирише и желае всичко това, но не можеше да проникне през бариерата.
Очите й бяха широко отворени и се движеха като кинжали в ръцете на безпощаден разбойник, наблюдаваха и се наслаждаваха от мъките, които причиняваше. Устните й бяха влажни и леко отворени, за да покажат блестящата белота на зъбите й. Имаше широки рамене и пищни гърди, изпълнени със страст, нахални и горди в свободата си, стегнатият й стомах бе нежно очертан от мускули, които играеха като малки пръстчета под кожата й, след това се спускаше стръмно към бедрата й. Беше моделът мечта на всеки художник.
Тя се приближи до невидимата стена, изкушавайки ме с прелестите си, предизвиквайки ме, и когато не успя да долови моя отговор, самопредлагането й стана още по-самоотвержено.
Именно тя счупи бариерата. Беше подготвила празник за сетивата, но самата бе толкова огладняла, а и знаеше, че действителният затворник бе тя, че се хвърли през пространството, което ни разделяше, със стон, изтръгнат дълбоко от гърдите й, след това се превърна в топло и ласкаво същество, което се опитваше да ме зарази със страстта, която повече не можеше да потиска.
Видението си бе отишло, пред мен отново бе реалността. Голотата също си бе отишла… сега тя беше просто съблечена, напарфюмирана, търсеща, искаща, настояваща за абсолютно задоволяване.
Кървавочервеният рубин бе в ръката ми и аз не можех да си спомня кога съм го взел.
Хал Рандолф търпеливо ме чакаше. Можеше да си го позволи. Имах възможност да го избегна, като се спусна по резервното стълбище, но тогава ще трябваше отново да се срещам с него, пък и нямаше защо да го избягвам. Когато ме видя, той натисна бутона за асансьора и ние застанахме заедно в очакване на пристигането му, след това мълчаливо се спуснахме в партера.
По това време на денонощието фоайето бе почти празно. Тези, които се намираха в него, бяха твърде напрегнати, за да бъдат гости на хотела, и ако човек се взреше малко по-внимателно, можеше да забележи издатините под саката им, където се намираха пистолетите им. Слязохме по стълбите и се загледахме в дремещия град.
— Трябваше да се отбиеш да си поговорим — каза Рандолф.
— Възнамерявах да го направя.
Той измъкна пакет цигари от джоба си, извади една и я запали.
— Проверихме ролята ти в тази афера с АмПет. Грейди може би е допуснал огромна грешка. — Очите му ме следяха внимателно, за да уловят реакцията ми.
— Съмнявам се. Неговите адвокати са толкова добри, колкото и данъчните ти служители.
— Може би. — Той повдигна незаинтересувано рамене. — Но има и още един проблем. Лили Торней. Трябваше да мине много време, за да може историята да стигне до нас, и някои хора са побеснели. Получихме също и рапорта за случая с Едит Кейн.
— Не ме притискай, Хал. Ако трябва, мога да докажа къде съм бил всяка минута по това време. Не искам да се свързвам с тези случаи.
— Може би ще ти се наложи.
— Така ли мислиш?
Той хвърли ядосано недопушената цигара настрани и тя се разпръсна в дъжд от искри по паважа.
— По дяволите, Тайгър, нещата отидоха доста далеч. Трябва да отстъпим пред претенциите на тази змия Тейш, защото държавният департамент го иска, но аз няма да позволя да ме заливаш с глупости.
— Зарежи това, Рандолф. Знаеш кого търсиш. Всяко полицейско отделение в страната е получило съответните инструкции за залавянето на Малкълм Таръс, а не на Тайгър Мен. Без малко да ви го поднеса на тепсия преди малко, но той избяга…
— Какво!
Разказах му какво се бе случило в Турските градини, наслаждавайки се на червенината, която се готвеше да взриви лицето му. Когато завърших, му казах:
— Но не си го изкарвай на мен, приятелю. Аз съм частен гражданин и не се подчинявам на полицейски нареждания. От друга страна, ти нямаш ордер за арестуването ми. Можеш да правиш каквото искаш, но знаеш много добре, че е достатъчно само да подсвирна на вестниците и цялата тази история ще се превърне в истинско пропагандистко находище за червените. Ако смяташ, че няма да си спася кожата по всички достъпни ми начини и няма да ти завържа нещо на опашката само за да го раздам мръснишки, значи не ме познаваш.
Устата на Рандолф се сви и той извади още една цигара, като я напъха между зъбите си, без да я пали. Замисли се за миг, след това изкриви устни и се ухили грозно.
— Направи една грешка, Тайгър. Просеше си го и сега си го получи. — Бръкна в джоба на сакото си и извади един плик, приглади го на дланта си и ми го подаде. — Временно си назначен в един от отделите на армейското разузнаване. Сега ще трябва да се подчиняваш на заповеди. Подпиши двата екземпляра и задръж единия за себе си. — Той ми подаде писалка. — Разрешено ти е да носиш оръжие, но си набий в главата, че наказанията, които са свързани с активния ти статус сега, са много сурови. Това, което искам, е да те спипам в нарушаване на правилата и тогава ще си го получиш.
Засмях се, подписах екземплярите и му върнах единия заедно с писалката.
— Ще трябва да благодаря на Тейш. Той знае къде и как да натисне.
Рандолф се направи, че не забелязва сарказма ми и изрече със студен глас:
— Искам доклад за намеренията и действията ти. Не трябва да се опитваш да правиш повече, отколкото ти е казано. Утре вечер ще трябва да присъстваш на това проклето парти заедно с всички нас, но само в качеството си на охрана. Службата за сигурност има пълна представа за операцията на Грейди с АмПет, но в дадения момент ти вече не работиш за него. Надявам се, че някой от вас ще предприеме ход, който ще ни даде възможност да те вкараме където ти е мястото.
— Момчетата от Вашингтон се пробват от доста време — напомних му аз. — Но можеш ли да ми кажеш как един сенилен чиновник ще научи на ум и разум човек, който печели по трийсет милиона на година? Именно това е бедата с тази страна… някои проклети дребни политици, псевдодържавници или сенатори, които с приказки са си пробили път от фермата до столицата, смятат, че могат да кръстосат шпаги с хората, които наистина са направили тази страна велика. Те ги мразят, защото са ревниви, и се опитват да спрат единствените хора, благодарение на които се намираме на върха. Те мобилизират немощните си умове и искат да контролират по законодателен път онези видове бизнес и промишленост, в които не могат да си намерят работа дори като чистачи, и народът пъшка под техните задници.
Братко… случаят ти е в ръцете. Големите политици са вече уморени. Те се опитват да направят нещо, но искат да са сигурни, че ще спечелим — въпреки тъпотията и страха, които откриваш в чиновническите плъхове.
