намек за смъртта на Лили Торней. Тя беше живяла и умряла анонимно. Смъртта й бе погребана в полицейските досиета и в случай че разследванията по убийството й продължаха, пак нямаше да се напише нищо за нея, с изключение може би на кратко съобщение за семейството й, ако имаше такова.
Такова беше естеството на нашата работа. Или, както се казваше в песента на ВВС, „you live in fame and go down in flame“ (живееш в слава и падаш в огън). Никой не вижда отпътуването ти от този свят. А и едва ли от теб остава нещо, което може да се види.
Вдигнах яката на шлифера си високо до ушите, но дъждът продължаваше нахално да се стича във врата ми от периферията на шапката ми. Пълните таксита ме отминаваха, шофьорите бяха щастливи, че бизнесът не секва, лицата им издаваха пълно пренебрежение към тези, които не бяха успели навреме да се вмъкнат в таксито, когато разтоварваха пътниците си, и бяха настроени приятелски единствено към онези, които вече седяха в купето.
С изключение на малкото хора, екипирани с дъждобрани и чадъри, които се притискаха към стените на зданията, за да избягнат проливния дъжд, тротоарът бе изцяло мой. Тръгнах на запад към комплекса здания на ООН, чиято главна постройка се издигаше като гигантски въздушен климатик над града, без да я е грижа дали съм прогизнал до кости или не.
Умът ми продължаваше да се бори с убягващата ми малка информация, която танцуваше в подсъзнанието ми като невидим дервиш, опитвайки се да бъде чута, и когато постигаше това, се скриваше отново. По времето, когато стигнах до ООН, аз се отказах от умствения лов и се залепих за едно познато момче от охраната, като го помолих да повика мис Кейн. Каза ми, че била на специално заседание и че трябва да изчакам малко, така че започнах да се разхождам около паното, посветено на мира, долавяйки разговори за война и смесвайки се с туристите, които смятаха, че всичко това е част от световното изложение.
Рондин се освободи след двайсет минути и аз я последвах в залата за отдих, в която нямаше никой освен нас двамата. Не се чувствах спокойно с нея. Постоянно си спомнях червената следа от кордата на врата й и ми бе трудно да срещна очите й. Дори и да усещаше интуитивно състоянието ми, тя не го показваше въобще, отпусната в прегръдките ми, готова да посрещне ласките ми и аз знаех, че нищо нямаше да може да откъсне тази жена от мен.
— Имам само няколко минути на разположение, Тайгър.
— Не се безпокой. — Връчих й пакетчето, приготвено от Ърни Бентли, и й дадох съответните инструкции. Трябваше да го задържи у себе си по време на партито тази вечер и да записва всичко казано от Вей Лока, ако тя реши да използва език, който Рондин не разбираше. — До каква степен вашето посолство е ангажирано с този случай? — попитах я аз.
— Плътно сме заети с него. Тази сутрин се срещнахме с твоите хора и уговорихме всички подробности. Знаеше ли, че Тейш е настоявал специално за АмПет?
Кимнах.
— Може би ще те заинтересува и нещо друго.
— Какво например?
— Това е поверителна информация, но след като така или иначе ще разбереш за нея, по-добре е да ти кажа сега. Сутринта е имало още едно съвещание и един от нашите сътрудници е бил поканен на него в качеството си на съветник. Тейш се готви да моли за… как го наричате тук?
— Handout?
Тя ми се ухили.
— Шантави американци. Наистина, става дума за дългосрочен заем, и то за една значителна сума. Той вече е направил определени постъпления в Лондон и въпросът се обсъжда, но мисля, че правителството ви ще се отзове първо. Разбира се, всичко все още е неофициално и трябва да премине по обичайните канали, но предложението е много сериозно, за да бъде игнорирано.
— Той работи доста експедитивно — забелязах аз.
— Няма друг изход.
— Предполагам, че гарантира изплащането на заема, ако разработването на нефтеното находище се окаже успешно начинание.
— Точно така. От информацията, която успях да събера, може да се стигне до заключението, че АмПет е единствената компания, която е отбелязала сериозен напредък в технологичните си изследвания, за да се справи с предизвикателството.
Засмях се.
— Мога да си представя как се нахвърлят върху Мартин Грейди. Сега той държи всички козови карти и ако нещата потръгнат, ще стане още по-могъщ и ще размахва постоянно тоягата над главите им, което те няма да могат да забравят.
— Не е изключено.
Начинът, по който го каза, ме накара да изтрия усмивката от лицето си. Зад думите й се криеше някакво тайно значение и аз не можах да се сдържа.
— За какво става дума?
— Познаваш ли Ситън Коулмън и Портър Локууд?
Достатъчно бе споменаването на единия от тях, за да полазят мравки по гърба ми.
— И още как! Те са свободни художници в американския бизнес, флиртуват с онези въшливи малки диктатори, които раздават ритници и размахват ръце наляво и надясно. Тези негодници се опитват да прокарат идеалистическите си представи в нашата дипломация и смятат, че милиардите загуба за нашата икономика си струват, ако някоя страна тръгне по демократичен път на развитие, когато всъщност става дума за тънка игра на комунистите. Как са се оказали замесени в този случай?
— Не трябваше да подслушвам, но се оказах в положение, когато не бях в състояние да правя нищо друго, освен да слушам. Те са създали група, която е готова да пусне в ход всички средства, за да отнеме АмПет Корпорейшън от ръцете на Мартин Грейди и да я постави под правителствен контрол. Имат достатъчно влияние, за да го направят или най-малкото да ви създадат големи неприятности. Нямаше да ти кажа това, но аз също имам някои идеали, а и тази двойка авантюристи е отговорна за някои от трудностите, с които се сблъска нашето правителство, когато се опита за задържи контрола си върху някои части на Британската империя.
— Добре, кукло, благодаря ти за информацията. Ако Грейди действа достатъчно бързо, той ще може да осуети операцията им. Тези проклети чиновници няма да провалят споразумението ни с Тейш. Не и ако аз се намеся. — Целунах я но върха на нослето и тя се намръщи. Трябваше да последва нещо повече, но вратата зад мен се отвори и в помещението влязоха половин дузина хора, всички говорещи наведнъж. — Ще се видим тази вечер. Погрижи се да не бъдеш сама.
— Талбът ще дойде с мен. Ще ме вземе към осем часа. Всички са толкова настръхнали, че пътуват по трима и четирима.
— Не ме интересуват другите. Таръс си е избрал вече целта и сега чака подходящо време да я порази. Не е толкова голям фанатик, че да се лиши от прикритието си, когато не трябва, затова не смятам, че ще се опита да удари на открито. Неговите действия ще бъдат добре обмислени и задължително ще си остави изход за бягство. Той е професионалист с голям опит. Ще направи хода си, след като разбере какви ще бъдат нашите контрамерки. Остава ни само да се надяваме, че ще се подхлъзне някъде.
Рондин се повдигна на пръсти и ме целуна леко по устните.
— Моля те, Тайгър… внимавай.
— Познаваш ме, рожбо.
— Точно това е бедата — каза тя. — Познавам те много добре.
По целия обратен път се борех с вятъра и дъжда, докато стигнах до Стейси. Моят приятел беше на бюрото си в личния си офис, когато подадох глава от вратата. Кимна ми, че всичко е наред, и направи с пръст знак да вляза. По моя молба позвъня по телефона и каза да му изпратят Хари под предлог, че иска да се убеди дали той има всичко необходимо, за да приготви специалитетите, които кулинарната му къща трябваше да сервира на Тейш.
Малкият Хари беше целият усмивка, на лицето му бе изписано огромно удоволствие и когато останахме сами, ми каза, че е нямал никакви проблеми с осъществяването на нашия план. Беше научил Лени да
