какво — казах аз, — искам да поговоря с Хари и Лени насаме. Можеш ли да го уредиш?
— Няма проблем. — Той взе един ключ от таблото и ми го връчи. — Долу има складово помещение, точно зад кухнята. Използвай го. Ще им кажа да те чакат там.
— Благодаря ти. Той ми се усмихна.
— Плащаш си за това. Радвам се, че мога да ти услужа.
Беше успял да им се обади, преди да стигна до склада, и те вече ме чакаха. Лени вече бе свикнал с маймунската си униформа и дори сякаш му бе приятно в нея. Отключих вратата, пуснах ги да влязат, след това я затворих и заключих отново.
Лени свали записващото устройство от вътрешната страна на жакета си и ми го подаде заедно с миниатюрния говорител.
— Имаше ли нещо интересно?
— Само дискусии. Изглежда, АмПет е спечелила съревнованието и много хора не харесват това. Ти си главната тема за обсъждане там горе и всички са разтревожени, защото не те познават въобще. Можеш ли да повярваш, направили са някакво бързо проучване и се готвят да те изстискат като лимон.
— Ще се оправя с това.
— Без съмнение. Успях да разбера нещо — произнесе сериозно Лени. — Намерили са някакви инженери по петрола и ще се опитат да те подложат на кръстосан разпит.
Ухилих му се.
— Ще имам новини за тях.
— Да се надяваме, че и аз ще имам новини за теб. — Той посочи с пръст магнетофона. — Оставих това нещо в подноса, докато сервирах на Тейш и Сарим Шей. По дяволите, какъв боклук. Извинявай, Хари, не исках да те обидя.
Завъртях копчето и са заслушах в странните шумове, които предположих, че идваха от тракащите чинии, след това шумът от гласовете запълни цялото звуково пространство. Можех да различа гласа на Лени, след това доволния смях на Тейш и Сарим Шей, които явно бяха изненадани да открият домашно приготвени ястия толкова далеч от собствения си дом, и отново Лени, който приемаше благодарностите.
Хари се бе навел над говорителя и ако не беше той, щях да реша, че става дума за непонятен, повърхностен разговор. Той кимна мълчаливо, тъмното му лице бе напрегнато в усилие да хване всяка произнесена дума и аз не исках да му преча. Накрая каза:
— Сарим Шей настоява, че храната е отровена — американски заговор с цел да убият краля и да поставят някоя послушна марионетка на трона на Селачин.
След това се ухили.
— Какво става? — попитах аз.
— Тейш просто му каза да опита пръв всичко.
Две или три минути преминаха в мълчане и само от далечния край на стаята се дочуваха приглушени разговори. След това двамата заговориха отново и се разнесе лек смях.
Хари продължи да превежда.
— Тейш смята, че наистина е много забавно. Отбелязва, че Сарим все още е в добро здраве и го моли да не изяжда всичко. Сарим Шей прави уместната забележка, че той се е грижел единствено за сигурността на краля, сега и двамата ядат.
Можех да доловя тракането на приборите по чиниите. От време на време Тейш или Сарим казваха по нещо на английски на тези, които седяха до тях, но колкото и да се опитваха да ги приобщят към трапезата си, отвсякъде получаваха учтив, но категоричен отказ.
Лени се разсмя и посегна за цигара.
— Не мога да ги обвиня в нищо. Останалите сервитьори им донесоха обикновени сандвичи и питиета… ако въобще можеха да вкусят нещо след това, което Хари бе забъркал.
— Някой ден може би ще се окажеш толкова гладен, че ще изядеш дори и това — засегна се Хари. — Веднъж дори ядох…
— Не ми казвай какво си ял — помоли го Лени. Направих им знак да млъкнат. Хари се наведе към говорителя и се опита да улови думите. На два пъти трябваше да спирам магнетофона и да превъртам ролката, за да може да разшифрова неясно артикулираните звуци.
— Сарим Шей казва на Тейш да не избързва. Трябва да се придвижват бавно, но сигурно. Ако той вземе назаем пари от тази страна, ще се окаже зависим в много отношения.
— И какво отговаря Тейш? — попитах аз.
— Нищо не казва. Слуша внимателно. Сарим иска малко повече време. А… чакай малко. Сега говори Тейш. Смята, че предложението е добро. Може да стане велик крал, чиято власт да бъде призната по цялата страна. Не го е грижа откъде ще Дойдат парите, след като са налице. Сега се обажда Сарим… Казва, че американците желаели неговата смърт. Ще се опитат да го убият, защото са алчни. Тейш трябва да изслуша всички оферти и да ги обсъди внимателно. Той е велик водач и неговият народ го следва с религиозно благоговение. За да бъде на власт, трябва…
— Какво стана?
Хари се ухили отново.
— Тейш току-що му каза да си затваря устата. След това нямаше нищо. Ролката се бе извъртяла.
Вдигнах я от гнездото й, пуснах я в джоба си и оставих Хари да сложи нова. Качвайки се нагоре, щях да я изпратя на Чарли Корбинет с придружителна бележка и да накарам момчетата от държавния департамент да я прослушат, за да разберат колко много са впечатлили с помпозността си хората от хълмовете.
— Какво искаш да направя по-нататък? — попита ме Лени.
— И двамата трябва да продължите да изпълнявате задълженията си. Тейш може да поиска да опита отново от своите деликатеси. Освен това, ако те извадя сега от играта, това може да предизвика основателни подозрения у някои хора. Дръж записващото устройство подръка и го използвай, ако имаш възможност. Най-малкото сега сме сигурни накъде клони Сарим. Той иска да си издейства допълнително време по някакви неясни причини. Очевидно Тейш може да действа по инерцията на момента и ако той подпише някакви споразумения със САЩ, Сарим ще бъде много нещастен. — Спрях за момент, помислих малко и добавих: — Между другото, Сарим оставал ли е без надзор за известно време?
— Разбира се — веднага отговори Лени. — Тъкмо прибирах чиниите. Извади пура, на което Тейш се противопостави гневно и му каза да я изпуши някъде другаде. Видях, че Шей излиза от стаята в съседното помещение, но се върна още преди да бях свършил с прибирането на посудата.
— Изглеждаше ли задъхан или нервен?
— Постоянно си гледаше часовника.
На ъгъла имаше телефон и помолих да ме свържат с офиса. Слушалката вдигна моят човек и аз казах:
— Знаеш ли колко стаи са свързани с апартамента на Тейш?
— Естествено. До тази сутрин бяха девет, след това мистър Шей поиска и малката стая в края на коридора, която не е част от комплекса. Входът към нея е от съседния коридор. Защо питаш?
— Служебният изход близо ли е до нея?
— Чакай малко. — Чух го как отваря едно чекмедже, прави справка с картата на етажа, след което каза: — Да, непосредствено до нея. Но този изход е винаги затворен. Да не би нещо да не е наред?
— Не, всичко съвпада. Благодаря ти.
Затворих слушалката.
— Какво беше пък това? — попита Лени.
— Сарим Шей имаше среща навън преди малко. По някакъв начин е успял да се сдобие с ключ от служебния изход, което вероятно не е било много трудно за него, и ни се е изплъзнал за няколко минути.
— Защо ли?
Поклатих глава.
— И аз не знам. Този трик с пурата е бил планиран предварително. Проклетата врата, изглежда, не е била охранявана, защото е била здраво заключена. — Погледнах часовника си. Беше почти осем часът. Хвърлих шапката и шлифера си на масата и се обърнах към Леки. — Навъртай се наоколо. Ще те повикам,
