да получи желания резултат.
Хал Рандолф вдигна поглед от пода и се втренчи в мен. Очите му бяха малки, жестоки и почернели от злоба.
— Кой е бил, Тайгър?
— Малкълм Таръс — отвърнах аз. — Чел е курс в парижката политехника. Можеш да провериш.
— Можеш да ми повярваш, че ще го направя — каза ми той.
— Имаш ли нужда от мен за още нещо? Чарли и Рандолф се спогледаха.
— Дръж си езика зад зъбите — каза Чарли. — Засега никой не знае за това и именно така искаме и да си остане.
— А какво ще кажете на репортерите горе? — попитах го аз.
— Че Тейш Ел Абин не е разположен. Такава възможност не е изключена и те ще се хванат на въдицата. Ще стоварим вината върху нещо, което е ял. Междувременно ще имат на разположение Сарим Шей и Вей Лока, така че ще могат да се назяпат. Тя се готви да им даде добро представление. Има достатъчно пиене, за да направи партито весело, и едва ли някой ще почувства особено липсата му.
— Не се тревожи за това. Сега… искам да ти задам един въпрос. Тейш подписа ли някакво споразумение с нашите хора, преди да слезе за партито?
Хал Рандолф се поколеба секунда, след това поклати глава.
— He. От държавният департамент се надяваха да сложат подписите си тази вечер. Хари Балфор е получил специални пълномощия по този повод. Сега цялата церемония отива по дяволите.
— Може би. О’кей, ще се кача горе, ако държите да ме гледате в ръцете.
— Не предприемай нищо — предупреди ме Рандолф. — Нямаме нужда от помощта ти. Това е заповед, Тайгър.
Ухилих му се, махнах на Чарли и влязох в съседния асансьор, като казах на момчето да ме качи на петия етаж. То почака за разрешение от страна на Рандолф и когато той кимна, затвори вратата и ме закара горе.
Официалната част бе приключило и повечето от няколкостотинте души в балната зала бяха на танцовата площадка, разделени на групи по масите. Световните проблеми се дискутираха, разрешаваха или задълбочаваха на чашка и от цялата работа сутринта вестниците щяха да гъмжат от коментари по международното положение.
Застанах до вратата и започнах да разучавам тълпата. Видях Сарим Шей, който водеше сериозен разговор с няколко представители на нашето правителство, и докато говореше, Вей Лока прелетя покрай него, унесена във вихъра на танца. Партньор й беше някакъв едър сенатор от източните щати. Погледът на Сарим бе студен и в черните му очи проблясваха триумфални огънчета.
Започнах да се придвижвам надясно, засякох Рондин и Талбът, които се връщаха към масата си, и ги спрях. Макар по външен вид да не се различаваха от останалите, знаех, че се чувстваха така, сякаш седяха на буре с барут, което всеки момент можеше да избухне и да причини политическа експлозия с непредвидими последици за целия свят.
— Научихте ли подробностите?
Рондин седна на стола, който издърпах за нея.
— Веднага щом това стана — отвърна тя.
— Внимавай как говориш — предупреди ме Талбът. — Не сме единствените, които се ползват от услугите на хора, четящи по устните.
Кимнах и седнах с гръб към танцовата площадка. Талбът мина отзад и се надвеси над мен.
— Имам някои служебни задължения, които не мога да пренебрегна. Нещата приеха доста неочакван обрат.
— Ще стане и по-лошо — казах му аз.
— Между другото, точно преди да пристигнеш един от нашите хора съобщи, че са открили откраднатото такси. Било е изоставено в долен Бродуей измито и почистено. Няма нито един свидетел, който да може да каже кой е бил в него. Сигурно са имали още една кола, която ги е чакала, и са се прехвърлили в нея. В момента претърсват района къща по къща, но се съмнявам, че ще открият нещо. — Той сложи ръка на рамото ми. — Ще се видим по-късно, старче.
Когато той си тръгна, взех ръката й и я помолих да ми разкаже за това, което се бе случило в мое отсъствие. Пръстите й бяха студени и се вкопчиха в моите.
— Очаквах Вей Лока, когато тя влезе. Очевидно не знаеше какво е станало и се държеше доста хладнокръвно. Чух за инцидента, когато тя все още бе горе, същата информация получи и Сарим Шей. Бяхме предупредени да си мълчим, както и Сарим Шей. Той се опита да протестира, докато едно от по-яките момчета не му каза — тя се намръщи, търсейки точните думи, — че ако не си затваря устата, ще го натикат в консервна кутия. — Рондин се засмя при тази мисъл и продължи: — Той нямаше голям избор и засега всичко е наред. Няколко репортери обаче изглежда надушиха нещо и се качиха горе, където не бяха допуснати до апартамента на Тейш. Мисля, че подозират за случилото се.
— Те ще си затварят човката, ако им бъде казано. Имаше ли възможност да се доближиш до Вей?
— Само веднъж. — Тя отвори чантичката си и ми подаде записващото устройство. — Няколко минути Вей и Сарим Шей разговаряха за нещо на собствения си език и макар и двамата да бяха усмихнати, знаех, че са разтревожени. Тя вдигаше пушилка за нещо.
— Откъде разбра? — Рондин стисна пръстите ми.
— Женска интуиция — усмихна се тя. — Или може би жените все пак не са толкова добри актриси.
Взех я под ръка.
— Хайде да се измъкваме оттук. Долу имам човек, който може да разшифрова разговора им, ако е записан на ролката.
Тя вдигна чантичката си и се насочихме бавно към вратата, като от време на време Рондин разменяше по няколко думи с познатите си. Излязохме във фоайето, пробихме си път през тълпата и стигнахме до коридора със служебните офиси, насочвайки се към кухнята. Намерих Лени и Хари да пушат до складовото помещение, отключих вратата и ги пуснах да влязат вътре.
Докато закачах говорителя към устройството, накратко съобщих подробностите на Лени, за да може да предаде отчета ми в нюаркския контролен център. Точно сега имахме нужда от колкото може повече хора, за да открием Тейш, и Върджил Адамс трябваше да бъде известен незабавно.
Погледнах към Хари.
— Готов ли си?
Той измъкна един стол, седна на него с ухо и долепи ухо до апарата. Натиснах копчето и в стаята се разнесоха едва различими гласове.
— Включих го още докато се приближавах до тях — каза Рондин. — Появи се някакъв глас, който поздрави Рондин на английски, и тя му отговори. — Това е Джон Къртейн от нашето посолство. Послужи ми като извинение, за да се доближа до Вей и Сарим. Държах чантичката си отворена, така че едва ли сме блокирали разговора им. Хари погледна нагоре.
— Сега вече ги чувам. Моля ви…
Седяхме нетърпеливо, докато ролката се въртеше, и наблюдавахме мимиката и жестовете на Хари, който явно бе успял да долови разговора им. В очите му се бе появил тъмен облак на недоволство. Макар гласовете да изглеждаха абсолютно безсмислени, той намираше в тях огромно значение. Минаха цели пет минути, преди разговорът им да завърши, и Рондин каза:
— Вей го напусна точно тук и Сарим бе ангажиран от няколко джентълмени от Вашингтон.
— Какво става, Хари?
— В началото му каза какво се е случило. Сарим Шей веднага обвини американците за това. С всички предпазни мерки, които са взели, те са единствените, които са могли да организират изчезването му. Едва ли някой друг го е направил. Изглеждаше сигурен, че няма повече да видим Тейш жив.
— Как го прие Вей?
— Много ядосано, сър. Каза, Че именно това е искал и Сарим. Той призна, че подобно развитие на събитията ще му осигурят отлични перспективи и той няма намерение да се лишава от предимствата на ситуацията. Първото нещо, което щял да стори, е да отстрани напълно Вей Лока от решаването на държавните дела. Всъщност той лично щял да се погрижи тя да не бъде допусната в Селачин. В отсъствието
