Меката утринна светлина окъпа телата ни и ние станахме, усмихвайки се един на друг, без да казваме дума. Думите нямаше да са достатъчни. Гледах я, докато си вземаше душ и се обличаше. Цялата й красота — и гола, и облечена, ми принадлежеше и никой не можеше да ми я отнеме.
След това магията на утринния полумрак се разпръсна и усетих колко глупаво беше всичко; кисело- горчивият вкус на повръщано отново се завърна в устата ми ведно с гнева срещу всичко, което ми се беше случило.
Облякох се бързо и я последвах в кухнята. Тя беше направила кафе и ми подаде пълна чаша, но по лицето ми разбра, че нещо не е наред. Не ме попита нищо. Изчака ме да започна сам.
— Имах приятел, който беше убит снощи — започнах аз. — Зная как, зная защо, зная кой, но не зная как точно изглежда лицето на убиеца.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Можеш, но не искам да те моля. Залогът е прекалено голям.
— Да не си забравил, ирландецо?
— Какво?
— Аз съм си комарджия.
— Това убийство ще ми бъде лепнато и няма никакъв шанс да се измъкна.
— Полицията…
— Могат да бъдат залъгани за малко. Могат да бъдат озаптени, но само временно. Когато обаче решат да впрегнат всичките си сили, могат да постигнат каквото пожелаят.
— Мислиш, че ще го направят?
— Ще им се наложи, скъпа. Този път е убит вестникар и всички издания ще ударят яко тъпана. Тогава те ще трябва някак си да отклонят огъня, а единственият начин е да ме пипнат.
— Но първо ще оберем залозите.
Погледнах я сериозно. Не се майтапеше. Тогава казах:
— Добре, миличко, ще бъдем ти и аз. Ще опитаме заедно. Може пък да се окажем добри партньори.
— Какво ще правим?
— Днес е събота, хлапе, довечера ще отидем да потанцуваме. — Една бръчка проряза челото й. — За пиеската ще ти трябва костюм. Какво ще кажеш например за едно издокарване като уестсайдска курветина. Ще можеш ли да се справиш?
Тя кимна, но бръчката върху челото й стана по-дълбока.
— Едно от липсващите звена беше претрепано снощи — продължих аз. — Имаше в джоба си билет за танцувална вечер. Възможно е неговият партньор също да има такъв. А ако на всичко отгоре е и научил, че приятелчето му е било пречукано, той ще иска да е непрекъснато сред хора. Много лесно е да те очистят, когато си сам.
— А този… ще може ли да докаже невинността ти? Това ме накара да се усмихна:
— Не, той не. Но това птиче може да ни изпее много от отговорите.
— В такъв случай какво да направя?
— Най-напред можеш да излезеш да си купиш дрешки. Евтини и крещящи. Вземи си подходящ парфюм и каквото там трябва, а ако можеш да намериш всичко втора употреба, още по-добре. На тези друсаници не е прието да се мотаят сами мъже, докато ако сме двойка, няма проблеми, а и ако засечем онзи момък, ще ни е по-лесно да го разпитаме двамата.
Хванах я за раменете и се взрях в очите й:
— Все още ли искаш да опиташ?
Тя се усмихна дяволито, престори се, че иска да ме целуне леко по устните, след което плъзна език в устата ми. Преди ръцете ми да успеят да се сключат около нея, тя се изплъзна и изтича до вратата.
— Тук ли ще стоиш?
— Не зная.
Тя отвори чантичката си, извади ключ и ми го подхвърли.
— Ако минеш през задния вход, няма да ти се налага да се срещаш с портиера.
Тя ми изпрати въздушна целувка и излезе.
Изправих се, облякох сакото си и пъхнах 45-ия под колана на панталона. Излязох през задния вход и поех към старата бърлога от кафяв камък. Слънцето се скри, преди да бях стигнал Шесто, въздухът беше студен и влажен. Спрях се в една сладкарница, взех си кола, след това и още една, докато се опитвах да обмисля нещата.
Планът беше готов, тип-топ. Малко грубичък и необикновен, но пък щеше да свърши работа.
Навън отново започна да вали.
Някакво офрашкано ченге мина покрай входа и хвърли един поглед, но аз бях седнал навътре в тъмното и то не разпозна лицето ми. Прибрах си рестото и излязох навън с вдигната яка на сакото и нахлупена над очите шапка, която закриваше половината ми лице.
Заклещиха ме едва към Лексингтън. Оказа се прекалено лесно — слабо сръчкване с дулото на пистолет, покрит с вестник, в ръката и това беше всичко.
Обърнах глава, Стан Етчинг ми се беше ухилил, белегът на едната му буза разтегляше ненормално устата му. Той заговори:
— Казвали са ми, че си от безскрупулните типове, Райън.
Заобиколи ме и застана пред мене. Измъкна пистолета ми и го пъхна в джоба на шлифера си.
Усмивката му беше нервна и не се съмнявах какво си мислеше — всичко се беше получило малко прекалено лесно.
— Е, и? — попитах аз.
— Ще видиш. Братчето ми Сташ ме е мернало, докато те залавях, приятелче. След минута ще е тук с колата. Може би ще предпочетеш да побегнеш или нещо такова.
Аз се ухилих и очите му потрепнаха нервно в синхрон с устните.
— Ще изчакам — уверих го аз.
Колата беше тригодишен кеди-седан с регистрационни номера от Джързи. Тя спря безшумно и Стан отвори задната врата. Влязох вътре, а той се настани от дясната ми страна с насочен към корема ми пистолет.
Когато потеглихме, Сташ изключи радиото и попита:
— Как ти капна?
— Като круша, как другояче? — Той ме побутна с пистолета и се ухили. — Голям будала си бе, Райън. Трябваше да се покриеш; Ама аз, аз си знаех, че все пак ще се върнеш. Още шестима от нашите са завардили дупката ти, но аз си знаех откъде ще дойдеш.
— Сега го раздавате по стар чикагски маниер, така ли? — попитах аз. — Еднопосочно пътуване и всички останали лайняни номера.
Той се изхили.
— Дума да няма. Радвам се, че това не ти разваля настроението. Ей, Сташ, тоя момък е страхотия. — Пистолетът му отново ме ръчна в корема. — Знаеш ли, Райън, ще те очистя, без да усетиш. Никакви щуротии. Ти не ми създаваш проблеми, аз ти спестявам мъките.
Поблагодарих му и се облегнах назад, и се загледах как Сташ приближава към тунела Линкълн. Движението беше натоварено.
Стан не отделяше очи от мене и ми се ухили отново, като извъртя леко пистолета си така, че да бъде точно перпендикулярно към мене. Поех си дълбоко въздух и отвратено се отпуснах изцяло върху облегалката.
След това ръката ми бързо се стрелна към оръжието му и преди той да беше успял да натисне спусъка, аз вече бях издърпал затвора на автоматичния му пистолет в крайно задно положение, така че той не можеше да произведе изстрел, и го извих рязко така, че счупих пръста му, и докато той все още пищеше от болка и изненада, ръгнах дулото в корема му и натиснах спусъка.
Откъм предната седалка Сташ изкрещя ужасено и се опита да се обърне назад, за да види какво става,
