куче.
Под вратата на Лусинда имаше светлина и когато почуках, се чу звукът на отместван стол.
Тя се усмихна отнесено и усетих миризмата на уиски, която се носеше от нея. Затворих добре вратата зад гърба си и казах:
— Лусинда? Онези пари все още ли ги имаш?
Тя приседна тежко и бръсна косите си назад.
— Си… но те не ме радват без Хуан.
— Лусинда… кой е идвал на посещение?
— На посещение? А… съседите. Те идваха. Един братовчед от крайните квартали, и той идва.
— Някой от приятелите на Хуан?
— Те са свини, сеньор.
— Знаеш ли ги кои са?
— Ами да. — Тя се олюля и се опита да се изправи. — Те отплаваха с кораба. — Облегна се тежко на масата, за да запази равновесие. — Единият е Фредо. Другият е Том Испанеца. Те са свини, сеньор. Мислеха, че трябва да ги слушам, и ме удряха. Хуан не го беше грижа.
Заобиколих масата и я прихванах.
— Кой кораб, Лусинда?
Тя сви рамене и се пресегна към бутилката. Не успя да се прицели и ръката й събори шишето. Лусинда зарида. Аз я облегнах назад и изчаках, докато тя се унесе с глава, притисната между ръцете й.
Когато стигнах до Таймс скуеър, спрях, за да реша в кой хотел да отседна. Заложих на „Чеси“ на 49-а и се отправих натам. Преди още да бях изминал един квартал, усетих, че зад гърба ми има някой.
Той приближи бързо, подмина ме и каза „Райън“, без да извърта глава. Пресече улицата под светлините на лампите, поколеба се, след това тръгна по платното против всички правила.
Когато вече никой не можеше да направи връзка, аз също пресякох, тръгнах към 47-а и без да бързам, свърнах зад ъгъла. Там рязко спрях и се лепнах до стената.
Нищо. Изчаках още две минути, преди да тръгна към Диего Флорес, който ме изчакваше в мрака.
Беше по-скоро изплашен, отколкото нервен, а лъскавите му очички се въртяха на всички страни. Диего работеше за Сид Солъмън в салона за залагания на Медисън авеню и обикновено беше много спокойно момче.
— Здрасти, Диего — казах аз. — За какво е тая шетня?
Той заби показалеца си в гърдите ми:
— Приятелче… хлопа ти дъската. Една такава голяма дъска. Какво правиш в града?
— Че защо да не съм в града?
— Не си ли чул още? Абе, Райън, абе момче, как може такива работи, за к’во са ти тия големи хубави уши.
— Слушам те.
— Виж, приятелче… който те капичне, гушва пет бона. Всички са ти се наточили.
— Кой викна черпнята, Даго?
— Не е от нашия клас, приятелче. Плъзнало е по канала на дрогата. Из целия град. Смъркачите са първите, които ще се пробват. Настъпил си някъде котето и ако не се издухаш от града, си мъртъв.
— Откъде иде?
— Чух го при Бъми. Познаваш ли Стан Етчинг? — Кимнах и той продължи: — Той и оня, побърканият му брат, си говореха за далаверата. Откак пречукаха Флетчър на Канарите, те станаха от голямото добрутро. K’BOT’ да е, но сега са се хванали за работа и тая работа си ти. Всички са ти се наточили, приятелче.
— А ти защо не си, Даго?
— Абе, приятел, я зарежи. Винаги си ми удрял една ръка, когато съм имал неприятности.
— Много ли е напечено?
— По-добре да не ходиш по места, където те познават. Заложили са дори в хотелите. Ти си от големите.
— Добре, приятел, благодаря ти. Сега изчезвай, преди да са те засекли с мене.
Той се огледа отново и облиза устни.
— Виж к’во… ще внимаваш, нали? Тая воня я усещам. Иде отгоре, нали разбираш? Да-а, мо’а ти кажа, че нещо гори в тоя град.
— Да.
Когато си тръгна, му дадох пет минути преднина, а след това тръгнах, но подминах „Чеси“. Мярнах Мани Голдън във фоайето, а партньорът му Уилис Холмс разговаряше с някакъв шофьор на такси на отсрещната страна на улицата, точно пред „Плойден Хаус“. Двамата бяха бивши ченгета, изхвърлени по големия скандал за корупция през четиридесет и девета. Сега бяха гангстери. При това не от най-калпавите. А и още разполагаха с някои доказателства срещу важни клечки в полицейското управление и можеха да се измъкнат винаги когато пожелаеха.
Просто за да се уверя, минах покрай няколко хотела в близост до Бродуей и когато видях Марио Сен, разбрах доколко напечено беше. Негова специалност бяха едрите риби и никога не работеше за по-малко от десет бона. Това беше нещо като страничен доход, извън обичайната му работа.
Марио беше от наемните убийци на мафията.
Той явно си нямаше никаква работа, затова реших да го поизведа. Забих пистолета си в гърба му и го избутах до мъжката тоалетна зад фоайето.
Беше наистина смутен.
Позволих му да се обърне и да ме огледа добре, след което му казах:
— Тоя път си клъвнал на голямо, а, момче?
След това го зашлевих през лицето с пистолета и той се тресна доста шумно на земята, стоварих още веднъж желязото върху темето му, за да кротува.
Той вече беше болничък гангстер. Щеше да му е още по-болно, когато босът му го откриеше.
В плика имаше една наистина тлъста пачка от петдесетачки. Лепнаха идеално на джоба ми. Останалото по джобовете не представляваше интерес. Имаше мои снимки. Полицейски снимки. Вероятно ги беше изкопал Голдън или Холмс. Изхвърлих ги в тоалетната чиния, пуснах водата и прерових още веднъж Марио, при което намерих нови четиристотин долара и ги прибавих към плячката си.
Нощта се очертаваше благодатна.
Навън хванах такси и отидох до 23-а улица, извървях пеша два квартала и взех друго, което ме върна обратно. Третото такси ме откара до ъгъла на квартала на Кармен Смит.
Казах на дребничкия портиер зад бюрото, че искам да видя мис Смит и че е достатъчно важно, за да й звънне и да я събуди. Отначало не ми повярва, но аз му се усмихнах и човечецът повярва на мига.
Кармен вдигна домофона, поиска да говори с мене и когато й казах здрасти, ми нареди направо да се качвам горе. Портиерчето все още беше изнервено, затова я оставих да му обясни, че всичко е наред. То изтрака с ченета и ме придружи до асансьора, като не пропусна да ми покаже кой бутон да натисна. Казах благодаря и го натиснах.
Тя ме чакаше в малкото преддверие, отделящо апартамента й от асансьора. Каза ми:
— Здравей! Ако нямаш нищо против, какво те води тук?
Усмихнах й се:
— Търся къде да преспя.
— О — възкликна тя и разтвори широко вратата, — влизай!
Беше облякла шит по поръчка, дълъг, свободен халат и докато се движеше, той полепваше по тялото й така, че ставаше ясно колко спокойно е спяла — гола и съблазнителна.
Като всяко хубаво момиче тя не беше разчорлена след събуждането си, а устните й аленееха от червилото. Мина пред мене в хола — беше висока дори без обувки. Когато включи лампата в единия край на масата, сенките в стаята се разбягаха, което ме накара да се закова на място и бързо да се огледам, като по-скоро усетих, отколкото оцених скъпите мебели.
Кармен ме погледна озадачено за момент. След това разбра. Усмихна се мило и ми посочи фотьойл. Без да произнесе дума, тя поднесе питие, подаде ми го и седна срещу мене.
След това съвсем преднамерено кръстоса крака.
