Секс капан

— Куче — каза тя, — би трябвало ченето ти да увисне, а не увисва. Защо?

— Не бих искал да изпадам в неловко положение толкова бързо. Няма да те забравя лесно, така че не се безпокой.

Тя допи питието си и остави празната чаша на масата.

— Защо ли не се чупя, за да можете да се наприказвате за старото време? Като свършите и изтрезнеете, ще повикам още едно момиче и можем да повилнеем малко из града.

— Слушай, Лий — започнах аз, но той ме спря с жест и нежно подръпна шепата косми между краката й.

— С всеки изминал ден ставаш все повече жена, бонбонче. Права е, Куче. Съвсем бързо трябва да наваксаме много време. — Той я тупна леко по задника. — По-добре не излизай навън в този вид. — Подаде й шарфа и тя го завърза около кръста си. — Така е малко по-добре.

Поклатих глава и се засмях. Мислех, че подобни неща са се случвали само през време на войната. И двамата с възхищение проследихме отдалечаването й към спалнята с преднамерено театрална походка, омагьосани от потрепването на плътта по гърба и ханша й. На вратата спря и се обърна.

— Куче, как е истинското ти име?

— Догрън. Старо ирландско име.

— Куче ми харесва повече. Хапеш ли?

— Само в огъня на страстта.

РАЗМИСЛИ: РОУЗ ПОРТЪР, НЕОМЪЖЕНА, 28-ГОДИШНА.

След три години курварлък нито една омъжена жена не знае колкото знам аз. Освен отговора на въпроса защо ти е да имаш мъж. Натиск от страна на четирийсет и петгодишен бакалин и девствеността ми отиде в историята, срещу две кутии бонбони и парче шоколад, за да мълча.

Централният защитник на „Бейли Хай“ си мисли, че е майстор изнасилвач, специализиран по девствениците, и понеже се дърпах, реши, че съм още една чертичка в бележника с победите му. Известно време бях доста популярна в отбора. Може би трябваше да се видя в огледалото. Бях една от късметлийките. Никакво акне, големи цици, свежа като дива ябълка и путка, която плаче да бъде напълнена.

Хол каза, че съм била разгонена кучка… но той беше безумен художник на комикси и първият нежен мъж в живота ми. Луд, но сладък, добър и нежен. Обичаше да ме целува преди да се чукаме и се смееше, когато се намокрех от възбуда. Понякога дори не си правеше труда да ме чука. Смееше се, целуваше ме и… и една нощ ми каза колко много ме обичал, но имал левкемия и искал да умре някъде из хълмовете на Флорида. Даде ми дванайсет хиляди долара в държавни облигации, каза ми да гълтам антибебе, да не хващам трипер и да се забавлявам.

Платих си образованието в колежа и станах курва. Никой мъж не можеше да ме измами, да ме улови в капан или да ме надхитри. Поне така си мислех. Преди две години престанах да ги броя. Все едно всички са еднакви. Нямам и белези. Може би няколко следи от ухапвания, но нищо по-сериозно, никакви игли — изобщо, сред най-добрите в занаята. Професионалистка минетчийка — това съм аз. Анално сношение? С удоволствие, мистър. Обикновено чукане? Трябва да си нещо сбъркан, щом плащаш за това.

Но всички реагират. Допада им разкошната коса, гладките дълги бедра.

О, всички обичат това, освен този дървеняк Кучето. Вижда ме гола и казва „здрасти“. Оценява, кима одобрително, ръкува се с мен, но изобщо не му пука. Една вечер Шеки Монро ми даде петстотин кинта само за да прокара ръка по космите ми. Това мръсно Куче клати глава и се усмихва.

Това е лошото. Наистина се усмихна. Копелето е истинско. Няма да го разберат и някой ще си изпати.

Аз поне имам късмет. Повече от това не мога да патя. Просто съм любопитна. Особено по отношение на тази усмивка. Копелето сякаш познаваше и вътрешностите ми — както и на всеки друг.

Окей, Куче, нека сега аз позная що за птица си. Хубави дрехи, но са стари. Може би джинсите ти струват петдесетачка. Снощи спечелих повече само между коктейлите и вечерята. Пипнах ръката му и малко се уплаших, защото знаех на колко години е, а тя беше прекалено голяма и прекалено корава. Позьор? Някои са такива. Косата му беше подкастрил някой евтин бръснар, но всичката си беше на мястото и ще порасне отново след седмица. Малко сиви кичури отпред. Изглежда тежък, но не дебел. Ходи смешно, едната му ръка винаги виси отпусната, а каквото и да погледнат тези зелени очи, виждат и разбират.

Исках да го чукам, само че нямаше смисъл да опитвам. Котараците сами си избират мястото и времето.

Време. Часовникът показваше пет и три минути. Познавах Кучето точно от осем минути.

Празните кутии от бира „Пабст“ се търкаляха навсякъде из стаята и украсяваха всички мебели с големите си нарисувани сини панделки и восъчни печати — включително и двете, които бях закрепил на таблата на леглото точно над главата си. Два мръсни пешкира се търкаляха на пода, за да попият бирата, която разля Лий, а аз седях и го слушах как говори — както едно време. Само че тогава не носеше значка с надпис „LOVE“ на гащите си.

— Просто престани да бъдеш тъпо копеле — изръмжа той — и престани да ми разправяш, че да останеш тук е нахално. Мама му стара, защо да пръскаш пари за хотелска стая? Трябва да ти кажа, че в този град вече не можеш да намериш и приличен апартамент, освен ако не си фрашкан с мангизи и нямаш два месеца на разположение, за да търсиш.

Отворих още една бира.

— Стига, Лий. Любовниците от твоя тип имат нужда от уединение.

— Глупости. Имам две спални. Ако се събере тълпа, значи ще имаме публика и толкова. Срамежливостта си загубих преди двайсет години.

— Слушай…

— Зарежи това — прекъсна ме Лий. — Ще останеш тук. През войната споделяхме всичко, ще го правим и сега. Освен това ще имаш нужда от нещо повече от бърлога за живеене. Радвам се, че сме еднакви на ръст. Имам три гардероба пълни с дрехи, които ще ти станат. Отиди да си избереш, а аз ще ги изпратя да ги разширят малко на гърдите и раменете, и ще добиеш съвременен вид.

Понечих да кажа нещо, той отново ме прекъсна.

— Купувам ги на едро, Куче. Правя големи услуги на един тип, който има търговска верига и той ми се отплаща с парцали. Какво повече ми трябва? Преобличам се по два пъти на ден и не се налага да слагам един и същ костюм цял месец. Гот, а? Не съм богат. Не съм и беден, справям се доста добре, а ти си ми приятел и ще деля всичко с теб. Давам ти седмица да се окопитиш, да се огледаш наоколо, а после ще ти потърся нещо свястно, за да си стъпиш на краката.

Ръката, в която държах бирата, увисна във въздуха.

— Лий…

— Стига с тези глупости, Куче. Имам достатъчно връзки и няма да е никак трудно. Никой няма да научи, че си висял през цялото това време в Европа, само защото шайка малоумни роднини са те изритали. Човече, пълен си с криворазбрана гордост. Беше шибан герой от войната, нали? Би могъл да им завреш този факт в задниците. Защо, по дяволите, се опита да се погребеш жив?

Опитах се да му отговоря, но не ме остави.

— О, да, сигурно някоя мацка. Само че още не си женен, нали? — Поклатих глава. — Виждаш ли, дори не си гепил някоя курва. Все същия си. Приличаш на момче авиаторче с проскубана опашка, което предпочита да лети из облаците, вместо да начука някоя мадама.

— Не съм останал на сухо.