останеш жив.
— Кои са те, Чет?
— Предполагам, че са хора на Турчина. Трима от неговите долетяха вчера. Предположихме, че идват във връзка с разширяването на операциите в Джърси, но никой не може да е сигурен. Ще ги изчакаме, докато предприемат някакъв ход.
— Турчина би трябвало да се е вразумил досега.
— Насъбрал е доста ненавист, Куче. Нещо друго?
— Не. Ще се видим някой път.
— И още как — каза той и затвори.
Когато се качих в лимузината, Хънтър преглеждаше някакви документи, а Шарън седеше със затворени очи, отпуснала глава назад върху седалката. Подкарахме отново по улицата и на половин миля нататък видях бялата кола, спряла в една пресечка. Даде ни стотина метра преднина и отново потегли. Почувствах, че се усмихвам. Отпуснах се до Шарън и улових ръката й. Напипах пръстена й и потрих малкия камък. Вдигнах дланта й и я погледнах.
— Този пръстен ще те отрови — отбелязах.
— Мисля, че това вече е станало.
— Защо не го изхвърлиш?
Тя ме смушка раздразнено в ребрата и издърпа ръката си.
— Има сантиментална стойност.
— И си струва отравянето?
— Мисля, че да.
Хънтър прошумоля с документите и очите му ни се усмихнаха над очилата.
— Сигурно е приятно да си млад.
— Няма как да знам. Освен това ти пропиля шансовете си със старата Дуброу.
— Не съм ги пропилял.
— Добре де, не исках да кажа това.
— Коя е старата Дуброу? — поинтересува се Шарън сънливо.
— Една дама, с която Лийлънд се къпеше по гола пушка, когато все още беше жребец.
— По гола пушка?
— Мила… плуваше с нея по гол задник, това е то. Като снощи, помниш ли?
— И е спал с нея?
— На могъщия Хънтър не му достигна кураж — ухилих се аз. — Може и да е имала късмет. След това съветникът си спечели известна слава.
Видях го как се изчервява и клати укоризнено глава, хвърляйки странични погледи към Шарън.
— Можеше ли да си се представиш женен за онази стара кукла, съветнико?
На намръщената му физиономия се разля усмивка.
— Да. Може би затова останах щастливо неженен.
— Нищо не може да се сравни с това, да си женен за работата си. Тогава вместо мадами, оправяш папки.
Лакътят на Шарън пак се заби в ребрата ми, а Хънтър изсумтя, след което отново се зачете в документите си.
Бялата кола се бе приближила до нас и ни разделяше само едно комби. Отпред беше плетеницата от бетон, която водеше към града на забавленията и когато спряхме на пункта за плащане на пътната такса, колата застана в съседната лента. Успях да огледам шофьора и човека до него.
Турчина беше постъпил глупаво. Би трябвало да използва някой друг. Маркъм беше изкусен стрелец, но прекалено биеше на очи — смяташе, че мустаците и козята му брада прикриват счупения му нос, а Брайди Гръка, който се возеше на седалката до него, си бе въобразил, че досега никой не е открил убийствата му. Това семпло нищожество, което можеше да се изгуби и сред тълпа от двама души, все още смяташе че е един от великите наемни убийци. Първокласен специалист на шипа за трошене на лед, с който можеше да осакатява или убива по заповед. Явно целта не беше да ме убият, иначе Турчина никога нямаше да изпрати Брайди. Явно трябваше да послужа за пример. Маркъм щеше да ме държи в шах с пистолета, докато другият свърши работата.
Дявол да го вземе. Турчина не бе платил повече от двайсет и пет бона, които щяха да си разделят тези двамата и не можех да мисля за друго, освен да се питам защо цената ми е паднала толкова. Миналата година Курт Шмид бе похарчил половин милион. Двама французи се опитаха да премерят сили с мен и след това не му останаха повече главорези. Марко можеше и да ме очисти в една кръчма край Лондон, ако бе решил да опита, но пък каква полза би имал от половин милион, ако го изпреварех? Тогава в ръката си под масата държах пистолета 45-и калибър и изщракването на ударника прозвуча като гръмотевица, нищо, че момичетата не обърнаха никакво внимание. Той чу. Усмихна се леко, целуна ръката на Лайза, без да сваля очи от мен, и обясни на приятелчетата си, че не може да ме очисти, освен в гръб.
Но Турчина не беше Курт Шмид. Изглежда не беше в състояние да надрасне детските си дни, когато се е пазарял за килимчета с туристите и преди да наеме някой сериозен изпълнител, е решил да опита с евтини тъпаци. Или пък са го подплашили и не е искал да излезе на пазара.
Лийлънд Хънтър мушна документите в папките и ги прибра в куфарчето си. Отвори барчето, наля си малко бренди и го глътна.
— Това беше за твое здраве, Куче.
— Благодаря.
— Налейте си, ако искате.
Шарън и аз поклатихме глави.
— Какво следва сега?
Старият адвокат ми хвърли кисел поглед и сложи ръце в скута си.
— Упълномощен съм да проведа разследване върху качеството на морала ти. Не е нужно да казвам, че след… хм… скорошния епизод това едва ли се налага.
Нямаше как да не се разсмея.
— Старче, може да си адвокат, но не си психолог. Веселите дами, които имаш предвид, няма да се разприказват каквито и пари да им предложиш. Ще трябва да признаеш собственото си участие в груповата терапия и още отсега мога да чуя как момчетата от клуба те посрещат с „Хайде-хоп“.
— Имаш право, момчето ми.
— За какво говорите вие двамата? — намеси се Шарън. Започна да ни оглежда учудено, в очакване на отговор. Аз й го дадох с две сбити изречения, тя ме погледна с ококорени очи и се закикоти.
— Може би и аз мога да помогна, мистър Хънтър. Снощи бяхме заедно, съвсем голи и се гъделичкахме под мишниците, докато заспахме.
— Едва ли бих могъл да те замеся в това, скъпа — каза й Хънтър.
— А и не мисля, че ще свърша някаква работа — продължи Шарън. — Големият дървеняк отказа да ми направи каквото и да било. Мога да се подложа и на преглед, за да го докажа.
— И да унищожиш репутацията му? — Хънтър се усмихна.
— Е, поне ще проличи колко висок е моралът му.
— Това никак няма да хареса на братовчедите ми — намесих се аз. — Няма ли да е най-лесно чисто и просто да ти дам клетвена декларация в смисъл, че от време на време съм водил доста безразборен полов живот?
— Не ги улеснявай чак толкова. Освен това разследването ще ми достави истинско удоволствие. Напоследък все се налага да чета тъпотии.
Ухилих му се и погледнах огледалото. Бялата кола все още беше там, зад две други. Премина на жълто,
