използвай възможностите, които ти се предоставят. Приеми предложението на Джордж. Знаеш, че ще си щастлив с такава работа.
Алейн се отдръпна и отиде до прозореца, откъдето се виждаше пристанището. Възцари се тишина. След малко Алейн заговори, без да се обръща.
— Винаги съм знаел, че съветите ви ме водят по верния път, особено твоите, мъдри сър Парис. Ти отново си прав. — Сега той се обърна и погледна Еймбрас. — Съжалявам, че бях толкова остър с теб. Знам, че единственото, което искаш, е моето благополучие. Но никога, никога нищо няма да ме накара да спра да обичам Джоан.
— Съвсем не искам от теб да престанеш да обичаш — отговори Еймбрас. — Само бъди разумен.
— Това ще ти обещая — каза Алейн. — Ще остана да работя при Джордж, докато стана достатъчно силен, за да мога да се върна в Англия и да се преборя с Рудолф.
— Радвам се, когато те чувам да го казваш — рече му Парис. — Възнамерявам и максимално да се наслаждавам на Сицилия, защото тази страна ми харесва все повече с всеки изминал ден.
На следващата сутрин Парис и Юланда се разхождаха извън града, около брега. Към обед спряха, за да се нахранят Юланда бе донесла одеяло, на което да седнат, и кошница, пълна с храна. Обядът им се състоеше от познатите хляб и сирене, а също от зеленчуци, сварени с ориз и подправени с чесън и джоджен. Всичко това бе поднесено на кръгъл розов поднос в специални керамични чинии. Хранеха се с лъжици, а виното, което опитаха, изключително се хареса на Парис.
— Това тук се нарича мелицане ямистес — отговори Юланда на въпроса му за непознат зеленчук. — Тео Джордж казва, че арабите донасят мелицането в Сицилия от Индия.
Накрая те опитаха от сушените плодове и сладкиша с мед и ядки, които Юланда обожаваше.
— Никога ли не ядете пресни плодове? — попита Парис.
— Разбира се, че го правим. — Юланда облиза меда от пръстите си и го дари с нежна усмивка. — Все още е началото на сезона и затова използваме плодове, изсушени миналата година. Почакай до лятото, когато ще узреят нови плодове. Тогава имаме пресни кайсии и праскови и чудесни фурми. Опитвал ли си някога пъпеш? Толкова е сладък и сочен, като храната в рая.
В момента единственото, което Парис можеше да определи като храна от рая, бяха устните на Юланда. Колко сладка щеше да бъде, ако я целуне. Щеше да има вкус на меда, който бе яла. Той бе изненадан от реакцията си към нея, но и малко шокиран. Когато ставаше въпрос за жени, той се наслаждаваше на всичко, което му се предоставяше, но същевременно запазваше самообладание. Никога не се бе влюбвал по начина, по който Алейн бе влюбен в Джоан. Копнеейки за Джоан, приятелят му бе изгубил чувството си за хумор и предишната си жизненост и не изпитваше наслада от живота далеч от любимата. Дори сега, когато тя бе на другия край на света, Алейн бе преследван от образа й. Той се будеше нощем, нямаше апетит, понякога бе раздразнен. Разсъждавайки върху състоянието на Алейн, Парис реши, че не иска никога да се влюбва в жена. Но тази тук до него бе толкова очарователна.
— Обичам морето такова, каквото е сега — каза тя, посочвайки към сините вълни. — Харесва ми, когато е там, далеч от брега, а аз съм тук, на твърдата земя, и в безопасност.
— Не позволявай на чичо ти да те чуе какво говориш — засмя се Парис, споделяйки чувствата й.
— О, той знае, той знае. — Тя го гледаше е искрящи очи, усмивката й разкриваше перленобели зъби. — Ако искаш, можеш да ме целунеш.
— Много бих искал — отвърна Парис, учуден от тази невинна покана, — но няма да го направя. Ти си твърде доверчива и аз няма да се възползвам от доверието на чичо ти в мен и не ще наруша обещанието си племенницата му да бъде в безопасност, когато е с мен.
— Отказвам да се почувствам засрамена от това, че поисках да ме целунеш, и не се опитвай да ме накараш да се чувствам по този начин.
Парис не можеше да разбере дали изразът на лицето й означаваше, че е сърдита или объркана. Той усети дъха й. Тя бе очарователна с големите си очи, леко зачервени бузи и устни — Господи, помогни му! — устните й бяха толкова изкусителни! Кой мъж би им устоял? Преди той да успее да направи каквото и да е движение или да я докосне така, както тя искаше, Юланда скочи на крака и изпъна гънките на полата си.
— Какво ще кажеш да се връщаме в Палермо? — попита сопнато.
— Затова ли ме доведе тук? — попита той. — За да ме съблазниш и да ме накараш да те целуна?
— Мислех, че ти сам искаш да ме целунеш — каза му тя надменно.
Той се усмихна.
— Някой някога предупреждавал ли те е колко опасно може да бъде, ако млада девойка като теб заведе непознат мъж на уединено място и му направи подобно предложение? Не може да си толкова лековерна и да не знаеш какво може да ти стори един мъж?
— Но ти не би ме наранил — каза тя изключително уверена в себе си. — Ти си ми приятел.
— Да, аз съм твой приятел и затова не искам да се възползвам от приятелството ни. Вслушай се в това, което ти казвам, Юланда. — Той я предупреди да внимава с останалите мъже, но преди да се осъзнае какво прави, вече я държеше в ръцете си. Парис обгърна първо рамената, а после талията й. Жена с опит би предложила лицето си, за да може той да я целуне, но Юланда наведе своето. Той я бе обгърнал нежно, като че ли държеше малка екзотична птичка, която лесно може да бъде наранена. Парис се притисна по- плътно до нея. Кожата на бузите й бе мека и гладка. Той я докосна. Сега тя бе вдигнала глава и го гледаше в очите. Бе сигурен, че очаква от него да я целуне.
Парис почти го направи. Бе поразен, когато осъзна колко силно е желанието му да постави устни върху нейните и да отпие от сладостта, която те предлагаха. Спря го реакцията на собственото му тяло. Бе я обгърнал с една ръка, устните му бяха на един дъх разстояние от нейните, а палецът му нежно галеше долната й устна. Тогава почувства изгарящото го желание и разбра, че ако я целуне, няма да може да се спре. Здравият разум му подсказваше, че не бива да се опитва да завладее племенницата на човека, който имаше достатъчно власт да накаже жестоко него и приятелите му и да отнеме възможността им за щастливо бъдеще. Той не можеше да поеме подобна отговорност. Не трябваше да се поддава на изкушението да притежава това прекрасно младо тяло.
— Ще ти помогна да прибереш чиниите — каза той, след като се отдръпна от нея.
Саркастично, той направи забележка на себе си. „Е, стари сър Парис, току-що прекъсна всички мостове, които водеха към нея. Отиди заедно с Алейн довечера на пристанището и си намерете жени!“ Но когато погледна Юланда, коленичила да събира остатъците от обяда, той разбра, че няма да го направи. Дори ако бе с друга жена, тя не би имала тялото и лицето на Юланда и той не би могъл да шепне друго, име в тъмнината.
— Какво? Племенницата на Джордж не е ли с теб? — подразни го Алейн на другия ден. — Не се ли крие зад някой ъгъл, където чака да те изкуши с поредната вкуснотия, приготвена специално за теб?
— За човек, който претендира, че работи неуморно, ти забелязваш най-незначителните детайли от живота на околните — отговори Парис, малко раздразнен.
— Юланда — незначителен детайл? Съвсем не мисля така. — Алейн се приближи до приятеля си и сложи ръка върху рамото. Сега двамата гледаха през прозореца на спалнята, която деляха. Вече трети ден валеше като из ведро. — Тя е причината, поради която искаше да намерим някой бордей онази нощ, нали? Но проститутката, която щеше да намериш там, съвсем не е жената, от която се нуждаеш. Затова и аз отказах да дойда с теб. Затова в крайна сметка и ти не отиде. Разбира се, ако се чувстваш самотен, Джордж ще може да ти намери някоя хубавичка и чиста жена. Имат странни обичаи на този остров. Сигурно са повлияни от сарацините.
— А тяхното влияние е забележително — каза Еймбрас, който бе успял да чуе последните думи на Алейн. — Как си, Алейн? Не съм те виждал няколко дни.
— Джордж ме натиска здраво да работя, но аз се наслаждавам на всеки миг от работата. Надявам се съвсем скоро да присъствам на морска битка.
— Не ти препоръчвам подобно изживяване. Спомням си всичките битки твърде добре.
— Затова ще трябва да оцениш стратегията за последната битка, която замисля Джордж. — Алейн се впусна в подробни описания. Накрая реши, че трябва да отиде и да попита Джордж за нещо. Еймбрас и
