Парис се усмихнаха.
— Знаех си — каза Еймбрас със задоволство, — че ако Алейн успее да насочи мислите си към нещо друго, освен към лейди Джоан, той ще се възстанови от мъката по загубената любов.
— Не мисля, че се е възстановил — каза Парис. — И никога няма да забрави лейди Джоан, Познавам Алейн твърде добре, за да допусна, че напълно я е прогонил от мислите си.
Глава 11
Слуховете, които достигнаха до Джордж от континента, бяха свързани с Рудолф и скоро бяха потвърдени. Непокорните нормандски благородници, които заемаха Южна Италия и бяха във васална зависимост от Роджър, отново се бяха вдигнали срещу своя сюзерен. По-лошото бе, че размириците окуражаваха Свещената Римска империя да вземе отношение. Въстаналите лордове подготвяха договор с италианския град Пиза, който бе владение на империята. Облагодетелствани от това, лордовете атакуваха Неапол по суша на двайсет и първия ден от април, а флотата на Пиза блокира връзките на Неапол по вода.
Тези новини изтръгнаха крал Роджър от Сицилия от траура, в който бе потънал след смъртта на кралицата през февруари. Той свика най-доверените си съветници, сред които бе и Джордж от Ентайх. Джордж използва възможността да представи своите гости на краля.
Тъй като бяха свикнали с лукса в дома на Джордж, тримата джентълмени не бяха толкова учудени, както биха били при други обстоятелства, когато видяха ориенталския разкош, в който живееше кралят на Сицилия. Кралският дворец бе построен в местността, която се издигаше високо над Палермо, на миля и половина в западна посока, където бе тихо и много по-хладно. Нормандите, които живееха на острова, използваха стара сарацинска крепост, която бяха обновили и разширили. Тя включваше градини, фонтани и дори кула, използвана за обсерватория, откъдето кралските астрономи наблюдаваха небето всяка нощ. Стените на крепостта бяха пазени от триста специално подбрани мъже. Вътре, по времето на Роджър и неговия баща, тя се бе превърнала в съкровищница, пълна с коприни и златни бижута.
Салонът, в който бяха настанени Джордж и неговите гости, се намираше на горните етажи и бе украсен с дърворезби и препарирани птици. Огромни геометрични фрески бяха издълбани на тавана. В средата на помещението бликаше фонтан, а водата от него продължаваше в поточе през стаята. Сребристи възглавнички омекотяваха дървените пейки, разположени около стените. Слънчевата светлина проникваше навсякъде, а в саксиите по прозорците цъфтяха екзотични растения, повечето от които бяха пълзящи и се спускаха надолу по външната стена.
В центъра на този разкош седеше кралят на Сицилия Роджър II. Той носеше роба от брокат в червено и златисто. Благородното му красиво лице все още бе белязано с мъка.
След като Юланда му бе казала, че въпреки траура Роджър настоява да получава ежедневно доклади от своите министри, Парис не се учуди, когато разбра, че кралят е знаел за тримата англичани, отседнали у Джордж. След като приветства Еймбрас с топли думи и го покани да се чувства удобно в кралството, Роджър се обърна към двамата по-млади джентълмени.
— Джордж ме информира, че сте склонни да служите на моето кралство и да ми помогнете да се справя с разбунтувалите се васали — каза Роджър.
— Аз ще приема предложението на Джордж и ще продължа да работя за него — съобщи Алейн. Начинът, по който израженията на Роджър и Джордж се промениха, убеди Парис, че бъдещето на приятеля му бе решено още преди да влязат в приемната на краля.
— Нямам никакви възражения против вашето решение — каза му Роджър. Обръщайки се към Парис, той каза закачливо: — А, вие, сър? Вие също ли ще ставате моряк?
— Не, милорд — отговори Парис. — Аз предпочитам да чувствам под краката си твърда земя. Ако ми позволите, бих участвал в битки на брега, тъй като съм добър фехтувач.
— Познавам много мъже, които могат да се бият добре — каза Роджър. — Първи сред тях са непокорните ми васали в Южна Италия. Това обаче, което аз най-много ценя, липсва при тях. Аз изисквам лоялност. Можете ли да ми дадете това, сър Парис? Можете ли да ми дадете клетва за вярност и да я удържите?
— Да, мога, сър — каза Парис искрено, тъй като бе харесал Роджър от мига, в който го видя.
— Аз също се кълна във вярност към вас — каза Алейн, падна на колене и вплете ръце по стар нормандски обичай.
Роджър постави ръка между двете на Алейн и изслуша клетвата му. Същото повтори и с Парис.
— Добре дошли в моето кралство. — Роджър прегърна всеки един от тях. — Аз, от своя страна, се заклевам да ви използвам пълноценно и да ви възнаградя богато.
Разбунтувалите се лордове бяха обсадили Неапол, но скоро попаднаха в капан под крепостните му стени. Когато армията на Роджър обгради града, пизанците попаднаха в клопка. На петнайсети юни неаполското пристанище бе барикадирано така, че бунтовническите кораби останаха обсадени. Алейн истински би се наслаждавал да преследва вражеските кораби в открито море, но блокадата му се струваше скучна и изморителна. Той копнееше за мига, в който ще може да действа.
На брега с Роджър Парис също бе отегчен. След години неразбирателство с васалите си, търпението на Роджър се бе изчерпало. От началото на лятото до ранна зима той обходи всичките си феодални владения в Южна Италия. Изгони управителите от всеки един град и на тяхно място постави свои довереници.
— Най-сетне се справих с тези бунтовници — каза кралят на Парис.
— Мисля, че няма да се откажат така лесно, защото вярват, че съвсем скоро ще им бъде оказана помощ — отбеляза Парис. — Последните донесения от вашите разузнавачи сочат, че императорът планува да напусне Германия, да премине Алпите и идното лято да се изправи срещу нас.
— Срещу нас? — изсмя се Роджър, потупвайки го по рамото. — Джордж беше прав за теб. Сега ти си един от нас.
— Да, аз също съм, милорд — каза Парис, мислейки за Юланда, която също имаше право. Роджър от Сицилия бе отличен военен командир, но също се опитваше да избягва насилието, до което неизменно водеше всяка война. От това, което бе наблюдавал Парис досега, той бе забележителен водач на народа. Нито веднъж Парис не бе изпитал съжаление от факта, че бе обрекъл себе си на вярност към този мъж.
Към средата на януари и сухопътните, и морските военни сили бяха изморени и по предложение на Джордж на Парис бе дадено разрешение да се върне в Палермо. Заедно с него бе и Алейн. Още веднъж, въпреки че морето бе спокойно, Парис отново бе много болен.
— Кълна ви се — каза Парис на заобикалящите го, щом стигнаха пристанището и той отново бе способен да говори, — че никога няма да напусна Сицилия отново, освен ако Роджър не построи мост над пролива Месина.
— Ето, това се нарича брилянтна идея. — Джордж избухна в неудържим смях. — Само трябва да му кажеш как да бъде направено и той ще те послуша. Сигурен съм. Тогава и теб самия те очаква безоблачно бъдеще. А сега, като те гледам, имаш нужда от една баня и чисти дрехи. Веднъж като се върнеш в стаичката си, ще се почувстваш много по-добре.
Съвсем скоро Парис наистина се чувстваше успокоен и се радваше, че вижда отец Еймбрас отново. Целия следобед той прекара с останалите, разменяйки новини, но с нетърпение чакаше тези часове да отминат, за да дойде вечерта. Тогава Джордж щеше да събере всичките си гости на терасата и той щеше да види Юланда.
В действителност те се събраха в дълга тясна стая близо до терасата, тъй като навън духаше силен вятър и сипеше студен дъжд. Парис бе очаквал тази вечер да бъде като всички предишни, когато въздухът бе топъл и наоколо бе пролет. Но сезоните се меняха, беше се променил и той, бе поостарял и помъдрял. След като бе видял ужаса на войната, той не се смееше толкова много, а и тя му бе оставила два белега. Единият беше от лявата страна на брадичката му, вторият — на дясното бедро, но и в двата случая той бе щастливец, защото се бе разминал с малко.
След като мъжете се събраха, дойде и Юланда. Тя отиде първо до Джордж и го целуна по двете бузи.
— Ще ти кажа отново, тео Джордж, колко съм щастлива, че те виждам пак вкъщи — каза тя. — Сър
