да ме докосне там.
— Спри! — Той стисна зъби, борейки се с изгарящото го желание, което го караше да легне върху й и да се възползва от предложението й. Знаеше, че трябва веднага да стане, докато все още можеше да се контролира. Но тя го бе прегърнала и той не искаше да я остави да си отиде. Бе толкова нежна и ранима в прегръдката му. Не, Парис не можеше да си представи как друг мъж би я докосвал. Никога! — Спри, Юланда! Не мога да се възползвам от теб по подобен начин, ако не сме женени. Ти не си някоя курва от таверна, която мога да притежавам тук на скалите, където всеки минаващ ще ни види. Това, което вече направих с теб, е достатъчно лошо. Срамувам се от постъпката си. Не бива да се повтаря.
Парис се изправи на крака, а тя остана така, че той можеше да види всичко, което иначе полата скриваше. Все още объркана от преживяното, Юланда се вгледа в очите му и изчака той да заговори отново.
— Първия път, когато наистина ще те притежавам — каза й Парис, — трябва да се намираме в брачно ложе, да сме благословени от отец Еймбрас и Роджър, Джордж и всички останали благородници да знаят, че сме мъж и жена.
— Това значи ли, че трябва да встъпим в брак? — прекъсна го тя. Сега, в този миг, тя получи обещание за това, което толкова много искаше, и се чувстваше точно толкова изплашена, колкото изглеждаше.
— Ще говоря с Джордж днес следобед — отговори Парис.
— Сигурен ли си, че го искаш? — попита тя, припомняйки си, че той не я обича. Това й причиняваше болка, но каза това, което смяташе за редно. — След като съм все още девствена, ти не си задължен да се жениш за мен. Не искам да бъдеш нещастен, Парис.
— Ако скоро не се оженя за теб — каза той, — ще започна да се отнасям с теб като с курвите от някоя таверна и тогава ще намразя себе си. Това е, което ще ме направи нещастен, истински нещастен.
Парис й подаде ръка, за да се изправи на крака. После й помогна да се настани на седлото.
— Парис, с всяка курва, която срещаш, ли преспиваш? — Тя се постара да звучи засегната. От клюките, които бе чувала да се разнасят между младите омъжени жени, знаеше, че мъжете обикновено бяха неверни, а съпругите не се противопоставяха. Тя не мислеше, че ще понесе мъката, ако Парис търсеше удоволствия извън брачното ложе. Той трябваше да е разбрал съкровените чувства, които тя таеше към него, и да знае, че не би понесла, ако той има извънбрачни връзки.
— Не. Защо? — отговори той озадачен от въпроса й. — Не лягам с всяка срещната повлекана. Избирам само най-добрите, най-хубавите.
Сега Юланда знаеше, без да е нужно да задава повече въпроси, че той ще й бъде верен. Благодари му за безмълвната клетва по единствения начин, който знаеше.
— След като мине първата брачна нощ, един ден ще яздим отново тук. Тогава аз отново ще лежа на скалата с поли, намотани около кръста, а ти ще ме докосваш, докато започна да крещя от удоволствие. Ала не искам в този миг да спираш. И ти трябва да изпиташ същото удоволствие, което и аз. Тогава аз ще те даря с това, което ти ми даде днес.
Парис установи, че Джордж от Ентайх е изненадващо добре настроен към идеята племенницата му да се омъжи за незначителен, новоиздигнал се барон.
Джордж бе безрезервно честен:
— Роджър и аз обсъждахме бъдещето ти, което е осигурено толкова дълго, колкото си верен на краля. Не се страхувам, че съпругата ти ще живее в бедност, но съм загрижен за щастието на Юланда все пак. Тя отхвърли няколко жениха с по-високи титли и повече богатство от теб, защото ти си мъжът, когото желае. Тъй като я обичам твърде много и не мога да пренебрегна желанията й, ще благословя брака ви. Вярвам, че си мъж с достойнство и не би се възползвал от Юланда, затова ти дадох толкова свобода с нея. Нека сега те предупредя — не злоупотребявай с доверието ми преди сватбата. Ако се възползваш от Юланда, ще трябва да отговаряш пред мен.
— Уверявам те, че се отнасям към нея само с изключително уважение и възхищение — отговори Парис.
— Ти не говориш за любов! — Когато Парис се опита да се защити, Джордж вдигна ръка и му направи знак да мълчи. — Много често съм виждал умни мъже, които оглупяват от любов. Най-щастливите и богати мъже, които познавам, не са заслепени от любов към съпругите си, а се отнасят към тях с уважението, което ти проявяваш към Юланда. Нека те посъветвам нещо. Не се бори срещу любовта на Юланда към теб и не се опитвай да я унищожаваш. Позволи й да направи и своя, и твоя живот по-пълноценен и богат. Така ще я направиш щастлива и аз няма да имам причини да се оплаквам от теб.
— Аз също желая само нейното щастие и винаги ще се отнасям към нея като към скъп приятел.
— Тогава нямам нищо против брака ви. Факт е, че от скоро време мисля за промяна. След смъртта на жена ми преди няколко години спазвам стриктно благоприличие заради Юланда. Но сега бих искал да въведа някои промени, за да направя живота си… нека да кажем — по-полезен. На първо време бавачката на Юланда, която със сигурност не бихте искали да остане при вас. Тя е добра и честна жена, но ще се бърка в живота ви. Има една къщичка недалеч от градината, която огражда дома ни. Ще изпратя Лезия там с една или две прислужнички да й помагат. Тя и Юланда ще могат да се виждат, когато пожелаят. Ще е по-добре да започнете съвместното си съжителство с нова прислуга.
— Благодаря ти — каза Парис, доволен от услугата, която му правеше Джордж.
— Освен това — продължи Джордж — имам една малка, но очарователна къща недалеч оттук. Ще я дам на теб и Юланда като сватбен подарък. Украсяването и мебелирането й ще отнеме вниманието на съпругата ти това лято, докато ти си в Италия с Роджър. А през това време ще успееш да натрупаш богатство.
Глава 12
Новините от Нормандия дойдоха неочаквано бавно до Палермо Като че ли тяхната важност бе предизвикала тяхното забавяне и когато пристигнаха, вече бяха изминали два месеца от случилите се събития. Крал Хенри I бе мъртъв. Неговият племенник Стефан най-сетне бе преминал Ламанша и се бе провъзгласил за крал. Благородниците отказваха да подкрепят дъщерята на Хенри — Матилда — като владетелка и нарушавайки клетвата си, се вдигнаха срещу Стефан.
— Сега ще има война в Англия — каза Алейн, когато чу за всичко това. — Матилда няма да се откаже от трона без съпротива. Не когато нейният баща й го бе обещал и не след като има син, който да я наследи. Трябваше да бъда в Уортъм сега при моя баща. Парис, ние и двамата трябваше да сме там.
— Не можем да се върнем — противопостави се Парис, — не още. Ние се заклехме на Роджър и сме му длъжни. Вместо да се отправим към Англия, сме задължени да защитаваме Италия — аз с Роджър, а ти с Джордж.
— Знам това. — Алейн с неохота потисна желанията си. — Не, харесвам благородниците от Англия, но няма да наруша клетвата, която дадох, и никога няма да се откажа от намерението си един ден да се върна в Англия.
Алейн нямаше да се откаже и от мечтата си да види Джоан отново, да помилва златните й коси и нежното лице, да се огледа в сапфиреносините й очи. Споменът за Джоан го караше да гледа с пренебрежение на всички сицилиански красавици, които срещаше. Той дори отказа да се ожени за дъщерята на един от братовчедите на Джордж, твърдейки, че се е заклел никога да не встъпва в брак.
По-късно обаче тази измислица бе станала ненужна. Роджър предложи на Алейн да вземе за съпруга една знатна дама, която щеше да бъде награда за вярната му служба. В личен разговор Алейн обясни на Роджър за Джоан и как тя бе омъжена за най-добрия му приятел и братовчед. Роджър, все още страдащ по покойната си съпруга кралица Алвира, разбра чувствата на Алейн.
— Съветниците ми настояват да се оженя отново. Те също смятат, че най-подходяща за мен е византийската принцеса, защото така ще имам още един съюзник срещу Римската империя. Но аз не искам друга жена. Прости ми, Алейн. Не знаех за тази твоя любов. Сега излиза, че ние двамата имаме нещо общо. Така, както аз не искам да бъда оженен насила, и ти не искаш да бъдеш насилван. Ако все пак промениш желанието си в бъдеще, просто ми кажи и ще направя за теб всичко, което е по силите ми, а междувременно продължавай да бъдеш верен на мен и на Джордж.
Последните думи на краля не бяха необходими, тъй като за Алейн не бе тежест да служи на Сицилия.
