Имаше много неща, които можеше да научи от Джордж, а будното му съзнание бързо научаваше всичко за законите и обичаите, които царуваха на острова. В престоя си от една година той вече бе създал добри приятелства. На първо място бяха Роджър и Джордж, но имаше и други като Абдул Амид — кралския мисионер, който бе разговарял с него и приятелите му през първия ден, прекаран в Сицилия. Алейн не намираше за странно да нарича един арабин свой приятел и да се наслаждава на компанията на Абдул Амид.
Имаше, разбира се, и жени, но не много. Всички те бяха с тъмни кожи и тъмни очи и не му напомняха за образа, който таеше дълбоко в сърцето си. Като всеки млад мъж той се нуждаеше понякога от тях, бе мил и им плащаше добре, но нито една не се задържаше за дълго в мислите му.
Парис бе по-голям щастливец, тъй като сърцето му бе изцяло в Сицилия. Положението му се улесни след един дълъг разговор с Джордж. Парис престана да ругае себе си и да се възприема като пресметлив глупак. Вместо това той оцени възможностите, които щяха да му бъдат предоставени при един евентуален съюз със семейството на Джордж от Ентайх. Самата Юланда бе невероятно жизнерадостна и приветлива, което го правеше щастлив. Знаейки, че изкушението ще е твърде голямо и за двамата, той си обеща да не остава насаме с нея преди сватбата. Опитваше се да запази девствеността й за самия себе си. А и тя бе твърде заета и не им оставаше време да флиртуват.
— Тео Джордж реши, че сватбата трябва да е след две седмици, преди да са започнали великите пости — съобщи Юланда. — Още толкова много неща трябва да се направят. Имам нужда от нови рокли и диадеми, а шивачките едва ли ще успеят да се справят навреме. Не мога да имам и нова къща преди сватбата, а не знам дали искаш да прекараме първата си брачна нощ тук, в къща, която не е наша.
— Не се тревожи, мила.
Парис взе ръцете й и ги поднесе към устните си, а после много бързо целуна нейните — стремеше се Лезия и останалите да не забележат действията му. Къде бяха всички тези жени, когато Юланда бе толкова лесно достъпна за него? Дали Юланда, или чичо й бяха осигурили тяхното отсъствие? Това всъщност не го интересуваше толкова. Той не обичаше Юланда, но я харесваше много и щеше да се ожени за нея. Парис дълго бе мислил за онези благороднически бракове, при които родителите уреждат всичко и свързват в съюз две съвсем непознати едно на друго същества. Представяйки си, че съдбата му можеше да бъде и такава, той потръпна. Знаеше, че няма причини да се оплаква от каквото и да било.
— Юланда, не трябва да се тревожиш за къщата. Аз ще се погрижа за това.
Парис бе разговарял с Джордж, който въпреки заетостта си винаги намираше време да се занимава с проблемите около Юланда, а също и с тези на многобройните си роднини, които живееха в Палермо. Той изпрати някои от своите слуги да почистят новия дом на влюбените. Всичко щеше да бъде готово няколко дни преди сватбата.
Уверен, че всичко около къщата върви както трябва, Парис отиде до пазара, откъдето купи кръгла маса и два стола с удобни облегалки, към които добави и сини копринени възглавнички. Той взе и едно арабско килимче в червено и синьо. След като изпрати всички тези предмети в новия си дом, купи едно прекрасно бижу и няколко други подаръка за Юланда. Всичко това щеше да прибави към перлените огърлици и другите скъпоценности, с които се бе сдобил по време на битките през изминалото лято. Тези битки му изглеждаха толкова далеч сега, като нереални, и той ги бе оставил някъде дълбоко в паметта си. Така можеше да се радва само на плячката, спечелена от тях, и в настоящия момент това не му причиняваше болка. Баронът на Аскол и я бе щастлив, защото имаше положение, собствена къща и достатъчно златни монети в джоба си, че да може да купи каквото си пожелае. Той даде перлената огърлица на Юланда, а останалите неща остави, за да й ги подари друг път.
Празненството по случай сватбата на Парис и Юланда се състоя в къщата на Джордж, където бяха поканени много гости. Роджър бе още в Италия, но всички членове на неговия парламент присъстваха. Алейн носеше светлочервена копринена туника и панталони в същия цвят. Той бе свидетел на Парис. Самият младоженец беше в синя коприна със златна верига около врата си и пръстени на ръцете. През времето, прекарано в Сицилия, той се бе наслаждавал на лукса, предлаган от тукашния начин на живот, и с малко тъга се бе разделил с вълнените одежди, които носеше в родината си.
Хванала Джордж под ръка, Юланда влезе с него в просторния салон, където щеше да бъде церемонията. Косата й бе вдигната много по-високо от обичайния кок и бе защипана със сребърни панделки. Около шията си имаше перлена огърлица, която Парис два пъти бе накъсявал, за да не й е голяма. На ушите си носеше две овални перли, които бяха сватбен подарък от Джордж. Роклята бе с дълги ръкави и изрязано деколте и бе обшита със сребърен брокат.
Парис очакваше да я види сияеща от щастие, но вместо това лицето на Юланда бе толкова бледо. В очите й се четеше страх. Младоженецът искаше да поговори с нея. Да й каже да не бъде нервна и изплашена. Да я увери, че винаги ще я защитава и ще се грижи за нея, ала предстоящата церемония нямаше да му даде възможност да останат насаме.
Сватбеният договор бе доста обемен. Въпреки че Роджър бе взел земите, които някога бащата на Юланда е владеел, тя имаше солидна зестра, защото той й бе дал други земи тук, в Сицилия. Досега Джордж управлявал тези земи, а сега те щяха да са контролирани от Парис. Всички детайли бяха уточнени и договорът бе официално прочетен пред гостите. През цялото време Парис наблюдаваше Юланда и забеляза колко силно се бе вкопчила в облегалките на стола. Мислейки единствено как да я успокои, той преодоля късото разстояние, което ги разделяше, и обгърна ръката й, която бе съвсем бяла. Тя го погледна крадешком и продължи да слуша договора. Джордж седеше до четящия секретар и се усмихна окуражително на младата двойка.
Парис не бе сигурен, че Юланда забелязва всичко, което ставаше около нея. Тя се бе втренчила в ръката на Парис, която обвиваше пръстите й. После я стисна силно, като че ли искаше да се увери дали е истинска. Изглежда, така се отпусна поне малко. Ръката й не трепереше, когато подписа договора. Не трепереше и когато коленичиха пред отец Еймбрас, който ги благослови. Последва молитва за щастлив и плодовит брак. След това Парис обгърна раменете й и леко я целуна. Сега те бяха съпруг и съпруга и гостите започнаха да поднасят своите поздравления.
Пиршеството започна със смехове, благопожелания и шумни разговори. Музиката и шегите придаваха пищност на атмосферата. Юланда твърде често бе отдръпвана настрана от Парис от едни или други гости, които искаха да говорят с нея. В един от тези моменти Парис потърси Алейн.
— Бих искал да се измъкнем незабелязано — каза Парис. — Не бих желал тълпата гости да се изсипе в спалнята на новата ни къща. Юланда е нервна до припадък и бих искал да й спестя обичайната врява. Възнамерявам да я отвлечем и заведем в къщата. Поръчах една специална носилка за нея, за да сме в безопасност.
— Излез и доведи носилката и тези, които ще я носят. Аз ще се погрижа за Юланда.
Алейн изпълни казаното. Съвсем скоро той изведе Юланда извън къщата.
— Е, стари сър Парис, ти си щастливец. Може ли за последно да целуна красивата дама, преди тя по закон да стане твоя съпруга? — обърна се Алейн към приятеля си.
При думите му за бъдещото й положение Юланда се изчерви, но със съгласието на Парис, тя предложи бузата си на Алейн.
— О, не. Имам позволението на съпруга ти за нещо повече от това. — Той я прегърна и целуна устните й. После каза: — Бъди щастлива. А сега те оставям на грижите на твоя съпруг. Обичайте се.
— Алейн, звучиш като отец Еймбрас — изкикоти се Парис на приятеля си, който бързо изчезна зад ъгъла.
— Отпратил съм прислугата до сутринта — каза Парис малко по-късно, когато вече бяха в къщата, подарък от Джордж. Той грижливо заключи входната врата, така че да е сигурен, че никакви неканени гости не ще успеят да се промъкнат до тях. Желаеше той и Юланда да останат сами, необезпокоявани от никого. — Единствените мебели, които имаме, са подредени в голямата спалня. Ела, искам дати я покажа.
Понеже Юланда изглеждаше дори по-бледа и изплашена, отколкото бе по време на церемонията, Парис не направи никакви опити да я докосне. Вместо това, с тържествен жест, той я покани да мине преди него по стълбите към няколкото, все още празни, стаи на горния етаж. В обзаведената стая бе уютно, а през широките прозорци се разкриха близките планински върхове.
