нищо друго не би успяло. Сега той знаеше, че може да довери на тази жена всичко, дори и най-съкровените си тайни.
— Освен Алейн, отец Еймбрас и мъртвия Крайспън, досега не съм обичал никой друг — призна той. — Бях третият син в семейството и родителите ми не ми обръщаха никакво внимание, тъй като винаги бяха привлечени от по-големите ми братя. Когато бях малко момче, майка ми бе толкова студена към мен, че аз реших никога да не разчитам на жена.
— Можеш да разчиташ на мен. Никога не бих се възползвала от теб, не бих те наранила, защото те обичам.
— Юланда, аз не съм сигурен дали ще мога да те обичам така, както ти ме обичаш, и така, както заслужаваш.
— Аз ще те науча да обичаш. Не е нужно да казваш нищо, докато не дойде от сърцето ти. Когато го кажеш, а аз съм сигурна, че с времето ти ще се промениш и ще го направиш, думите ти трябва да са истински. Не ме лъжи за чувствата си. Това е единственото обещание, което искам от теб.
— Как е възможно да знаеш толкова много за любовта? — попита той, вярвайки, че обещанието, което тя изисква от него, ще бъде по-трудно за изпълнение от всички други клетви.
— Може би знам толкова много за любовта, защото винаги съм била обичана. Майка ми, доведеният ми баща, тео Джордж, Лезия — толкова мили хора са ме обичали. Благодарение на тяхната любов, аз съм силна и умея да обичам.
— Може би защото ми е липсвала обич, аз съм по-слаб емоционално — отговори той. — Дали твоята любов ще ме направи по-силен?
— Моята и любовта на децата ни.
— Деца! — Парис се изненада. Той внезапно осъзна важността на стъпката, която бе направил, като се бе оженил, а и сериозността на акта, който току-що бяха извършили. Юланда бе преодоляла страха си от дървата брачна нощ и дори я бе изпълнила с любов и нежност докато той бе отказал да приеме истината и да се изправи смело пред отговорностите, които следиха след сключването на брак.
— Не те заслужавам — пребори се той с първоначалната изненада.
— Напротив. Мисля, че наистина ме заслужаваш.
— Никога преди не съм мислил, че ще открия щастието, но ето, че то е тук. Какво трябва да правя сега?
— Да го приемеш — каза тя и го прегърна. — Можеш да се опиташ да го подплатиш с целувка… с милувка или… Парис, нека направим това отново.
Император Лутер бавеше нападението си към Южна Италия и не премина Алпите до края на лятото, така че ситуацията в Неапол не се променяше. Там обсадата продължаваше. Липсата на каквито и да било сериозни събития бе благоприятна за Парис, тъй като той можа да прекара пролетта и почти цялото лято при Юланда, без да се връща обратно в Италия. Наредбата на новия дом напредваше бързо, благодарение на многото сватбени подаръци, които двойката бе получила.
— Всички тези подаръци улесняват работата ни, въпреки че ми харесва да ходя с теб на пазар — рече Юланда на съпруга си. — Интересно е да откриваме неща, които харесват и на двама ни, а и ти си ненадминат при сделките, Парис.
Двамата влюбени почиваха в градината, която Юланда за няколко седмици превърна в райско кътче, изобилстващо от екзотични цветя и храстчета. В центъра й бе фонтанът, който пръскаше струйки вода.
Парис се усмихна непринудено. Радваше го топлият вечерен бриз и присъствието на красивата му съпруга. Животът бе чудесен. Жестокостите на войната бяха толкова далеч, въпреки че той често се сещаше за Алейн, който отново бе в открито море като капитан на един от корабите, участващи в обсадата при Неапол.
— Скъпи мой, имаме един малък проблем — съобщи Юланда, нарушавайки тишината. — Отнася се до отец Еймбрас. Той ме помоли да го наричам чичо, както правите ти и Алейн.
— Надявам се, че не е болен. Трябваше да отида при Джордж този следобед, но имах работа в кралския дворец. Какво не е наред? Защо не ми каза веднага?
— Първо мислих за това, как можем да му помогнем. Не, чичо Еймбрас не е болен, но е някак си разтревожен. Къщата на тео Джордж е достатъчно голяма, за да може да намери усамотение, но все пак ситуацията го кара да се чувства неудобно особено през нощта.
— Каква ситуация? — Парис бе учуден, че тя толкова дълго увърта, без да дойде направо на въпроса. — Кажи ми най-сетне, Юланда.
— Ако се колебая, то е, защото самата аз съм малко объркана — обясни тя. — В спомените ми тео Джордж не е останал като такъв човек. Никога преди не е правил подобни неща.
— Какви неща? — запита Парис с нарастващо нетърпение.
— Тео Джордж е приютил две метреси. Държи ги при себе си в къщата.
— Две? Та той е почти на петдесет. Господи, те ще го изтощят и той няма да бъде годен да служи на крал Роджър — Парис избухна в смях, но видя неодобрителното изражение на Юланда и спря, опитвайки се да обясни. — Когато Джордж и аз разговаряхме за тази къща, той спомена нещо за промяна в начина на живот, така че аз не съм съвсем изненадан. Той е вдовец, Юланда, и сигурно е криел интимната страна от живота си, докато ти си била в къщата. Той има право на малко лично щастие, след като вече не е отговорен за млада девица. Но все пак две жени наведнъж? — накрая Парис не се сдържа и избухна в гърлен смях.
— Любими, не можеш ли да бъдеш малко по-сериозен? — оплака се Юланда. — Чичо Еймбрас живее в тази къща. Той не влиза в контакт с жените, но знае за каква цел са те там и тяхното присъствие го обижда. Сигурна съм, че не би се оплакал от тео Джордж, не каза нищо и на мен, но знам, че не му е приятно. Мисля, че чичо Еймбрас ще иска да се премести някъде другаде, ала това е невъзможно, защото Роджър не позволява на католическата църква да строи големи общежития в Сицилия.
— И за това има основателни причини — каза Парис. — Роджър твърди, че католическите свещеници са нетолерантни към останалите вери. Ако им даде свобода да построят свои манастири, те ще започнат да изявяват претенции към представителите на гръцката църква. Това би означавало край на мира в кралството на Роджър. Ако чичо Еймбрас иска да напусне дома на Джордж, освен в католическата катедрала в Цефалия, не мога да си представя друго място, където той ще се чувства добре. Най-важно е да му намерим място, което ще му харесва и където ще бъде като у дома си.
— Това е, което исках да обсъдим двамата — каза Юланда. — Няма да е толкова трудно да намерим място за чичо Еймбрас. Той вече си има такова. Може да дойде тук. Имаме достатъчно стаи, а и не мисля, че той ще има нещо против романтиката, която цари между съпруг и съпруга. Вземи предвид и това, Парис — когато заминеш отново за Италия, а това ще е съвсем скоро, чичо Еймбрас ще бъде една чудесна компания за мен и няма да се чувствам самотна.
— Ти си склонна да направим това? Да го вземем тук, в нашия дом? — изненада се Парис.
— Какво значи това „да го вземем тук“! — Юланда бе ядосана. — Как се осмеляваш да кажеш подобно нещо? Чичо Еймбрас е част от твоето семейство, а следователно и от моето. Разбира се, че искам той да дойде тук. През деня ще може да ползва библиотеката на тео Джордж, а нощем ще бъде спокоен, далеч от двете метреси на тео. Парис, престани да ми се смееш! Отвратителен си!
— Не се смея на теб. Аз съм във възторг — ти си забележителна жена, Юланда. Добре, щом така искаш чичо Еймбрас ще дойде при нас. Ще говоря с него утре. А сега ми кажи какво беше това за романтиката между съпруг и съпруга?
Глава 13
Дните ставаха все по-къси и това означаваше, че горещото сицилианско лято е към своя край. В Италия ситуацията не се променяше. Дългоочакваното нападение на император Лутер си остана само предположение. Независимо от обстоятелствата обаче за Парис бе дошло времето, когато отново трябваше да потегли към континента и да посети владението си в Асколия. Последната нощ, през която той бе в дома си, прекара с Юланда и Еймбрас както обикновено. Те вечеряха и Еймбрас помоли да го извинят веднага щом приключи с храната. Под претекст, че има работа, той се върна в стаята си и прекара остатъка от
