— Избрах точно тази стая за наша спалня, защото ако гледаш през балкона, можеш да видиш градината долу.
— Прекрасно е! — Тя скръсти ръцете си. — Много съм щастлива.
— Тогава защо изглеждаш толкова изплашена? — попита той, приближавайки се към нея.
— Толкова дълго чаках този момент — да бъдем женени, да бъдем сами в една спалня и да ни предстои щастлив съвместен живот. Мечтаех за нощта, през която най-сетне ще можем да се любим, а сега се страхувам.
— Нямаш никакви основания да се плашиш. Юланда, добре знаеш какво ще се случи и как ще се чувстваш, когато те докосвам. Вече сме правили почти всичко.
— Почти всичко, без най-важната част — тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче.
Сърцето на Парис се сви. Той знаеше какво иска тя от него, но не можеше да й каже, че я обича. Не искаше да я лъже. Той взе лицето й между ръцете си и я целуна — нежно, бавно, така че да прогони всички следи от страх. Когато усети, че тя се отпуска, той я привлече по-близо до себе си, целувайки я все по- страстно. Не отстъпи от завоюваната територия и тя започна да отвръща на ласките му. Парис знаеше, че тя ще го направи. Бе твърде пламенна, за да устои за дълго на желанието.
Той изгаряше от желание по нея, но знаеше, че тази нощ трябва да бъде внимателен. Измъчваше го болезненото усещане, че трябва да я притежава по-скоро, същевременно разумът го съветваше да се овладее.
Беше въпрос на няколко секунди да съблече роклята, бельото и чорапите й. Единствените неща, които останаха върху нея, бяха бижутата и панделките в косите й. Тя цялата се изчерви и се опита да покрие себе си с ръце, ала той я спря.
— Позволи ми да те погледна — помоли той, отдръпвайки ръцете й от бедрата и гърдите. Ако не бе червенината, която се появи върху бузите и раменете й, с нейната деликатност, тя изглеждаше като малка кукла. Гърдите й бяха високи и добре оформени, с розови зърна, които настръхнаха, когато той докосна първо едното, а после другото. Талията й бе толкова тясна, а бедрата стегнати — о, тези бедра… той добре ги познаваше. Бе ги докосвал, бе галил мястото, което преди бе забранен плод, а сега по право му принадлежеше и само след миг неговата ръка щеше да е там.
Тя не каза нищо, докато той я поглъщаше с поглед. Стоеше тихо и чакаше следващите му действия.
— Все още си наполовина облечена — каза той и докосна перлите. — Твоята кожа е много по-истинска от тези неща.
Той свали всичките й накити и ги остави на масата. Когато се обърна, тя разплиташе панделките от косите си.
— Не, позволи на мен. — Парис нежно отстрани пръстите й. — Мечтая да направя това от мига, в който те видях.
— Наистина ли? Не знаех.
Той внимателно издърпа панделките и тежък водопад коси се разпиля чак до бедрата й.
— Ето, това е, което исках да видя — той бе опиянен от гледката. — Господи, ти си приказно създание.
После той я вдигна без усилие и я понесе към леглото. Свали собствените си дрехи и се върна при нея. Тя гледаше изплашено неговата мъжественост.
— Виждала съм мъжки статуи, но никога преди — истинско мъжко тяло. — Тя прокара език по устните си. — Не е ли много голям? Сигурно е болезнено за теб.
— Поносимо е — отсече той. — Поне за момента.
— Ще трябва… да ми помогнеш да свикна… и да ми кажеш какво да правя.
— Радвам се да разбера, че не си толкова нервна вече. Не се тревожи, аз не съм едно от твоите ранени животни, не се чувствам зле, напротив, всичко това е истинско удоволствие за мен. Не ме гледай толкова изненадано, скъпа моя. Доколкото те познавам, съвсем скоро ще разбереш как се чувствам. Можеш да ме докосваш където пожелаеш. Нека ти покажа.
Предпазливо тя коленичи до него. Парис обви ръцете й около мъжествеността си, а после я остави да се ръководи от инстинкта си.
В началото тя бе малко срамежлива, но благодарение на леките му напътствия бързо свикна и пръстите й нежно го галеха. Юланда го докосваше също така нежно, както преди бе превързала раненото крило на птичката.
— Спри! — Парис я спря, защото усети, че няма да издържи още дълго време.
— Нещо погрешно ли направих? — Тя звучеше разочаровано, като че ли бе събудена от сладък сън.
— Не, напротив. Така е, защото се справяш отлично — каза той и я събори по гръб. — Направи всичко, което трябваше, за мен. Сега е мой ред да ти доставя удоволствие.
След като бе успял да прогони страха й, той започна сладострастно изучаване на тялото й. Кожата й бе толкова мека, устните — сочни, а начинът, по който отговаряше на ласките му, бе мечта за всеки мъж. Когато той целуна гърдите й, тя затвори очи.
— Като онзи следобед на хълмовете — промърмори. — Без дрехи е толкова по-хубаво.
— Хубавото предстои. — Парис се разтапяше от страст. Точно сега той не би спрял за нищо на света, дори ако от това зависеше животът му. Контролът, който се бе опитал да си наложи, се стопи за миг.
Леко усмихвайки се, легна до нея и я притегли към себе си, изпълнен с желание. Ръцете му се движеха, милваха нейната нежна, кадифена кожа, устните му покриха с целувки нейните, езикът му търсеше сладостта на нейната уста. След миг той плъзна ръката си надолу под гърдите й, мина нежно по плоския корем и слезе надолу между бедрата й, а пръстите търсеха нейната топла женственост. Юланда потръпна от неговото докосване, а тялото й започна да се отдръпва от неговото. Той бързо махна ръката си от там. Не искаше да я плаши. Тя трябваше да изпита същото удоволствие, което и той, и да усети сладостта на любовта. Затова плъзна ръката си отново нагоре, милвайки гърдите й, и отново надолу, галейки бедрата й, докато накрая я почувства отново отпусната до него. Тялото й се притискаше към неговото, посрещаше го и му се доверяваше.
Парис прехвърли тежестта на лактите си, премести бедрата си между краката на Юланда, а тъмната му глава се наведе надолу, за да погали зърното й с език, след това се повдигна и отново намери устните й, хапейки ги нежно, докато те се разтвориха жадно и обхванаха неговите.
Нежно, внимателно, той се плъзна надолу, готов да влезе в нейното тяло, а бедрата му се люлееха леко до нейните. Юланда не бе първата девственица, която обладаваше. Той знаеше, че всяко нетърпение или грубост от негова страна щяха да бъдат болезнени за нея. Затова си наложи да действа бавно, макар да бе мъчително за него. Челюстите му бяха стиснати, а устните — побелели от усилие да контролира страстта си. Той влезе нежно в нея, а стенанията й ставаха все по-силни, по-настойчиви и по-бързи. Лицето й пламна, а тялото й се извиваше под неговото. Най-после той изостави своята предпазливост и потъна напълно в нея. Мъчителното търпение, което бе наложил на тялото си, бе възнаградено от радостния и страстен прием, който тя му даде.
Очите на Юланда бяха изпълнени с учудване, докато вълна от удоволствие се разля по цялото й тяло. Силната болка не можеше да намали екстаза. В почуда, когато това чувство накрая заглъхна, тя се вгледа в тъмнокосата глава на Парис, заровил лице в рамото й, движещ се бясно в нея. Желаейки и той да изпита същото, тя покри черната му коса с целувки, обгърна силно с ръце врата му, свивайки инстинктивно коленете си нагоре, за да му позволи да влезе по-дълбоко в нея. В ритъма на пулсиращото си сърце, тя почувства как той потрепва в ръцете й, от гърдите му се изтръгна тих стон, преди да се отпусне тежко притихнал върху нея. Тя внимателно погали с ръка гъстата му черна коса, отметна един кичур от влажното му чело и го целуна нежно, искайки да благодари, но не бе сигурна в думите си.
Най-после Парис вдигна главата си, една ленива усмивка се появи на лицето му и той целуна още веднъж устните й.
— Колко странно и красиво е всичко това — прошепна тя, едва събрала сили да говори. — Обичам те, Парис.
— Не съм и мечтал за жена като теб. Ти си неоценима, Юланда, истинско съкровище.
— Обичам те, Парис. — Тези нейни кратки, прости думи отвориха вратите към сърцето му, така както
