Глава 10
Беше полунощ. Дискът на луната хвърляше сребърни отблясъци върху спокойните води на Тиренско море. Терасата около дома на Джордж също бе огряна от лунната светлина. Там Юланда намери своя чичо. Той се бе облегнал на резбования парапет и бе отправил поглед в безкрайната тъмнина пред себе си.
— Да не би отново да мечтаеше за морето и за пътешествия с кораб? — подразни го тя и обви ръка около неговата.
— Мислех, че си се оттеглила в покоите си. — Когато Юланда отпусна глава на рамото му, той я целуна по челото. — Трябваше да се досетя, че ще искаш да поговорим за гостите, преди да си легнеш.
— Ще останат ли в Палермо?
— Надявам се да го направят. Предложих на отец Еймбрас да използва библиотеката ми, а освен това аз винаги съм на разположение, ако са му нужни знанията ми по гръцки. Той изглежда много толерантен за католически свещеник и е съвсем различен от останалите северняци, които познавам. Що се отнася до Алейн, аз го харесвам.
— Защото е заинтересуван от твоите кораби ли? — попита Юланда с усмивка.
— Защото е готов да приема новите идеи. Защото желае да научи много неща — черта, която по принцип липсва у нормандските благородници. — Джордж бе коректен и точен в оценката си. Той добави: — И защото се интересува от моите кораби.
Между тях се възцари тишина. Юланда знаеше, че той очаква този въпрос, и затова го зададе.
— А какво ще кажеш за сър Парис?
— Той не се интересува от корабите ми.
— О, тео, нямах предвид това!
— Забелязах, че си впечатлена от него — каза Джордж и изчака да чуе какво ще каже тя.
— Мисля, че съм способна да обичам един такъв мъж — каза Юланда. — Дори бих се омъжила за него и бих била щастлива през целия си живот.
— Правиш доста сериозни заключения за човек, когото познаваш от съвсем скоро. Мила моя, знаеш, че желая единствено твоето щастие, тъй като си моя племенница, ако не моя кръв, но чувала ли си някога, че мъжете не могат да оценят благоразположението на съдбата, ако сами не си извоюват това, което желаят?
— Познавам те много добре, за да приема това просто като между другото казана забележка. Какво предлагаш, тео?
— Между нормандските благородници, които владеят част от земите на Роджър, се наблюдава раздвижване — обясни й Джордж. — Мисля, че те ще се опитат да обърнат Роджър срещу Свещената Римска империя и по този начин да засилят собствената си власт. Така че ако новините, които моите разузнавачи ми изпращат от континентална Италия са верни, скоро Алейн и Парис ще имат шанса да извършат големи подвизи.
Юланда се замисли за възможността да избухне война. Това не я плашеше. Всеки две години крал Роджър трябваше да пътува до континента, за да потушава поредното въстание и да екзекутира или да прости на водачите му. Тя смяташе, че е странно да се намесва кралят със своята власт в подобни събития, но бе свикнала с факта, че в Сицилия сарацините нехристияни живееха в мир с гръцките християни и всички имаха равни права. Джордж й бе обяснил, че мирът, който тържествуваше в Сицилия, се дължеше на крал Роджър, който се отнасяше еднакво към хората с различни религии, щом те не го пренебрегваха. Така всички имаха възможност да живеят според традициите на своята религия.
— Вярваш ли — попита Юланда, — че Парис и Алейн ще спечелят чест и слава, ако участват в битките това лято.
— Чест и слава — да. — Джордж отново я целуна по челото. — Освен това те ще спечелят и богатство, и то несметно богатство.
На следващия ден тримата гости на Джордж приеха поканата му да останат за по-дълго време в неговия дом.
— Крайно време е да започна моята работа, затова от тази сутрин се залавям за нея — каза отец Еймбрас. — Вече разгледах библиотеката ви и разговарях с един грък — ваш приятел. Този следобед ще се срещна с него. — С тези думи отец Еймбрас се запъти към библиотеката, където прекара повече от времето си през следващите няколко седмици, но съвсем не му бе скучно там. Често идваха посетители — учени и изследователи от цяла Сицилия. Дори Абдул Амид идваше и съвсем скоро той се сприятели с Еймбрас.
— Алейн, ако се присъединиш към мен днес — каза Джордж, след като Еймбрас напусна, — ще можем да започнем обучението ти във военноморската тактика веднага.
— Това е най-силното ми желание — отговори Алейн радостен, че ще открие нещо, което поне за миг да го откъсне от мислите му за Джоан. — А Парис? Той съвсем не е настроен към морските пътувания.
— Мисля, че Парис ще направи най-добре, ако се срещне с крал Роджър — отговори Джордж. — Но тъй като в момента кралят е в траур, ще отнеме няколко дни, докато уговоря посещение при него. Междувременно, Парис, тъй като се разбираш с моята племенница Юланда, тя ще може да ти покаже Палермо и околностите. Ще ти хареса ли това занимание?
— Ще е чест за мен да бъда придружаван от такъв прекрасен гид — отговори Парис. — Гарантирам сигурността на лейди Юланда, докато е с мен.
Парис бе разбрал, че всичко, което казва Джордж, е многозначно и че в момента той е подложен на изпитание. Джордж му даваше невероятната възможност да опознае Юланда, но и да разбере как той ще се отнесе към нея в интимна обстановка. Идеята заинтригува Парис и това увеличи интереса му към дамата.
В този първи ден Юланда му показа почти всички части на града — от дома на Джордж, който се намираше в западната част на пристанището, през пазарите, масивните нормандски църкви, джамиите с фина конструкция и безбройните градини.
— Никога преди не съм виждал град като този — възкликна Парис учудено. — Толкова е богат, а и сградите му… толкова чисти и облагородяващи. Всичко наоколо е мирно — никъде не видях дрязги и боеве между гражданите. — Той си спомни моряшките кавги в Бордо и рицарските боеве в Тулуза, на които бе свидетел.
— От време на време тук също има насилие — каза Юланда, — но всичко утихва много бързо и мирът се възстановява. Кралят следи за отношенията между хората много стриктно. Дори сега, когато е в траур, всеки ден получава донесения от министрите си. Всъщност ще разбереш що за човек е кралят, когато се срещнеш с него.
Тъй като Парис уважаваше мнението на Юланда, той прие всичко, което тя му каза за краля.
Тази вечер Джордж предложи на Алейн постоянна работа като негов адютант. Алейн благодари за оказаната чест, но помоли за няколко дни време, в които да помисли. По-късно той и Еймбрас почти стигнаха до кавга относно това, какъв трябваше да е отговорът му.
— Не мога да приема това предложение — започна Алейн. — Трябва да се върна при Джоан, в Англия, колкото е възможно по-скоро.
— Алейн, Алейн, кога ще погледнеш истината в очите? Сега, когато Джоан е вдовица, Рудолф ще й намери нов съпруг. Всеки баща би направил същото. Рудолф ще изчака само мига, в който ще разбере, че Джоан не е бременна, и ще я омъжи. А ако тя е бременна, ще изчака да роди детето на Крайспън и пак ще направи това, което ти казвам. Освен това, Алейн, Джоан не е подходяща за теб. Никога не е била и трябва да го разбереш.
— Това са глупости. Никога няма да престана да я обичам. Никога!
— Все още не можем да се върнем в Англия — намеси се Парис. — Ако го направим, в момента, в който ни разпознаят, ще ни убият. Какво ще можеш да направиш тогава за Джоан?
— Ние да се върнем? — погледна ги учудено Алейн.
— Мислиш ли, че ще те оставим да се върнеш сам? — Парис постави ръка върху рамото на приятеля си. — Чичо Еймбрас е прав. Поне засега ще трябва да сме далеч от Англия. Така че, докато сме в Сицилия,
